Решение № 170 от 25.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 369/2022
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Димитър Миков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 229 ал. 1 т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал. 1 т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. С.З., 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20225500900369 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г. С. И. е пострадал от непозволено увреждане - пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на неговата майка Я.К. С.а, ЕГН **********, б.ж. на с. З., общ. Ч..
ПТП е станало на 01.04.2022 г. около 15.55 ч. на път III-663, свързващ с.
З., общ. Ч. с гр. Ч.. По пътя, в посока от гр. Ч. към с. З., се е движил л.а. „А.“ с pen № СТ *** РР, управляван от водача В. Д. Т. с ЕГН **********. На км.
1,800 автомобилът навлязъл в насрещната пътна лента, при което настъпил челен удар с движещия се по нея в посока към гр. Ч. л.а. „Ф.“ с pen № СТ ****ВХ, управляван от Г.М.Д. с ЕГН **********, в който автомобил на предната дясна седалка е пътувала майката на ищеца - Я. С.а.
При настъпилия удар Я. С.а е получила множество травми. Откарана била за лечение в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З.. Въпреки проведеното лечение, на 11.04.2022 г. пострадалата починала.
За разследване на инцидента било образувано ДП № 74/2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - С.З. и пр.пр. № 1248/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура С.З..
В изготвената по ДП № 74/2022 г. съдебномедицинска експертиза на труп № 69/2022 г. вещото лице посочвало, че при огледа и аутопсията върху трупа на Я. С.а са установени: Гръдна травма /кръвонасядане на гръдния кош от предпазен колан, счупване на гръдната кост и ребра двустранно, контузии 1 на белите дробове и сърцето/. Оток на мозъка и белите дробове.
Черепномозъчна травма /кръвонасядания на лицето и меките черепни обвивки, ограничен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/. Счупване на дванадесети гръден прешлен. Счупване на десните странични израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени. Счупване на дясната лопатка.
Счупване на дясната лъчева кост в долния й край. Кръвонасядане на корема от предпазен колан. Кръвонасядане на шията, лявата раменна става, лявата мишница и лявото коляно. Атеросклероза на венечните артерии и сърдечния мускул.
От съдебномедицинската експертиза било видно, че причина за смъртта на Я. С.а е гръдна травма с контузия на сърцето. Описаните травматични увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство.
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 043 от 13.04.2022г., изд. от кмет на с. З., общ. Ч., било видно, че Г. С. И. е син и наследник на починалата Я.К. С.а.
В резултат на противоправното си деяние, водачът В. Т. причинил на ищеца вреда - същият изгубил своята майка. Отношенията им с починалата са били изключително близки, били са много привързани един към друг, като към момента на настъпване на ПТП, двамата са живели в едно домакинство.
Връзката с неговата майка е била много силна, поради което внезапната й смърт за него е изключително травмираща. Ищецът е разчитал на подкрепата и грижите на своята майка в различни житейски ситуации. Скръбта му била неизмерима и му причинявала неимоверни страдания. В резултат на трагичния инцидент, ищецът претърпял и продължавал да търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът счита, че мъката от загубата на неговата майка ще го съпровожда до края на дните му.
От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Г.Ф. било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач В. Т., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК **** с начална дата на покритие 13.04.2021 г. и крайна дата на покритие 12.04.2022г. Другият автомобил - л.а. „Ф.“ с рег. № СТ ****ВХ, в който пътувала Я. С.а, също е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, с начална дата на покритие 11.06.2021г. и крайна дата на покритие 10.06.2022г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на 2 обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди. Молбата била получена от ответното дружество на 15.04.2022г. и същото образувало застрахователна преписка № 43072952200071. С писмо с изх. № 0-929675/19.07.2022г. ответното дружество уведомило ищеца, че не било налице основание за удовлетворяване на претенцията му, тъй като представените по преписката документи били недостатъчни за изясняване на всички обстоятелства относно пътно-транспортното произшествие.
Тъй като ищецът не получил обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 01.04.2022 г. ПТП, за него бил налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, район „Т.“, бул. „**** да заплати на Г. С. И. с ЕГН ****, с постоянен адрес общ. Ч., с. З., ул. „Л., сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) като част от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството му на син и наследник на Я.К. С.а с ЕГН **********, б.ж. на с. З., общ. Ч., починала в резултат на ПТП от 01.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2022г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащате на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че няма възражения по редовността на исковата молба и допустимостта на иска но оспорва изцяло същия по основание и размер.
Оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, че ищецът търпи неимуществени вреди, вследствие на настъпилото събитие. Оспорва наличието на непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между деянието и вредите), извършено от страна на водача на лек автомобил „А. **“ с pen № СГ *** РР. Счита, че в подкрепа на твърденията на ищеца не са представени доказателства, които категорично да установяват чия е вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Посочва, че по случая е било образувано наказателно производство - ДП № 74/2022 г. по описа на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - С.З., съответно пр.пр. № 1248/2022 г. по описа на ОП - Стара Загора. Твърди, че изходът от последното производство има значение за правилното решаване на настоящия съдебен спор, поради което счита, че на на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 и т.5 ГПК, настоящият съдебен процес следва да бъде спрян, до постановяване на присъда по наказателното дело 3 образувано по случая, от която ще се изясни, чия е вината за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача на лек автомобил „А. **“ с pen № СТ *** РР и настъпилата смърт на лицето Я.К. С.а.
Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди вследствие на настъпилото събитие. Оспорва твърденията, че между ищеца и Я. С.а е имало силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, привързаност, взаимопомощ както и другите изложени в исковата молба обстоятелства. Посочва, че са наведени единствено твърдения, без да са подкрепени с доказателства, като счита, че вредите не се презюмират, а подлежат на доказване.
Оспорва размера на претендираното обезщетение от ищеца. Твърди, че исковата претенция е силно завишени по размер. Счита, че претенция за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., предявени частични от пълния размер от 250 000 лв., изразяващи се в търпени болки и страдания от загубата на неговата майка, са силно завишени с оглед обществените критерии за справедливост (чл.52 от ЗЗД), както и с оглед действителните отношения между починалата и нейния син.
Излага съображения, че подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с вида и характера на претърпените страдания от смъртта на близък родственик, които чисто житейски не могат да бъдат репарирани с парично обезщетение, понеже не е възможно да бъде възстановено/поправено състоянието съществувало преди събитието.
Счита, че следва да се отчетат и възрастта на ищеца и починалата. Към момента на настъпване на ПТП, Г. С. И. е бил на 64 г., а неговата покойна майка е била на 81 г. Безспорно загубата на родител е голяма трагедия за всеки един човек, който е бил в добри отношения с покойника, зачитащ семейните ценности, уважаващ и обичащ близките си, но в конкретния случай, счита, че не може да не се отчете обстоятелството, че предвид средната продължителност на живота в Р.Б. (средно хората живеят по 74 г.), ищецът е имал шанса да сподели житейски събития със своята майка, през повече време от средната продължителност на живота на хората в Р Б..
Излага съображения, че законът е предвидил обезщетението за неимуществени вреди да бъде определяно от съда по справедливост. В съдържанието на принципа за справедливост се включва преценка на редица обективни съществуващи обстоятелства - възраст на починалия, социално положение, отношения между починалия и увредените лица, наличието на взаимна грижа и подкрепа и пр. Посочва, че обезщетението е предназначено да покрие една загуба, която е неизмерима в пари, поради което в определянето на неговия размер се изследват и имат значение и други фактори, освен естествената нормална близост между родител и дете, между 4 съпруг и съпруга.
Ответникът твърди, че ищецът е живеел на различен адрес от този на починалата. Той се е бил отделил, създал е свое собствено семейство, в отделно домакинство. Създаването на свое собствено, отделно семейство, както и живеенето в друго населено място, по - редките срещи между роднините, предполага по - отслабена емоционална връзка между тях, спрямо роднините, с които се срещаш ежедневно. Ето защо счита, че обезщетението за ищеца следва да бъде редуцирано.
По отношение на акцесорните искове, ответникът счита, че поради неоснователността на главните искове, неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на лихви върху главниците. Алтернативно твърди, че лихвите започват да текат от датата на изтичане на срока за произнасяне по заведените претенции - чл. 497 ал. 1 от КЗ.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените претенции срещу „Д.О.З." ЕАД като неоснователни и недоказани, алтернативно да намалите техните размери.
Направено е искане на ответното дружество да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът прави пояснения и допълнения към подадената искова молба.
По отношение на искането на ответника за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т. 5 от ГПК, поради наличие на образувано досъдебно производство № 74/2022г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С.З., заявява, че искането е неоснователно. Излага съображения, че действително за процесния случай е образувано досъдебно производство, което към настоящия момент е висящо и не е приключило, но счита, че това не е основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК на воденото гражданско производство по реда на което се иска обезщетяване на вредите, причинени с деянието. Излага подробни съображения в тази връзка.
Разпечатката съдържа 38 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb22585a-4674-48c0-ba8a-556d62c83013