Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 319 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 241/2024
Вид
Определение № 319
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. София, 25.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Определение № 3140 от 27.10.2023 год., постановено по ЧНД №6062/2023 год. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, е било потвърдено Постановление от 16.05.2023 год. на СГП, с което е прекратено наказателното производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл.24, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК по досъдебно производство №435/2018 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. №18410/2018 год. по описа на СГП, водено срещу Н. Л. И. за деяние извършено на 29.08.2018 год. в гр.Банкя, престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. А. Х. М., в качеството му на пълномощник на наследниците на починалия А. П. – А. М. П. и П. А. П..

Прави се искане да бъде отменено атакуваното определение на СГС като бъде постановено определение, с което САС да отмени постановлението на СГП и да върне делото на прокурора с указания относно прилагането на закона. Според жалбоподателите, в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е налице желание за бламиране многогодишното разследване, сочейки преиначен до неузнаваемост прочит на доказателствата. Изложени са и показанията на свидетелите, които според жалбоподателите по недвусмислен начин оборват и приетото то СГС, че обвиняемия И. не е имал качество на работодател по отношение на пострадалия П..

Апелативен съд – София, разглеждайки делото по реда на чл.243 ал.7 от НПК, преценявайки доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

За да потвърди постановлението за прекратяване на осн. чл.243, ал.1 НПК във вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.4 от НК, първоинстанционният съд е приел, че са събрани всички относими и допустими писмени и гласни доказателства, включително са изпълнени и дадените указания от съда при предходни обжалвания на прекратяването на наказателното производство, които доказателдства СГП е обсъдила всички в тяхната съвкупност.

Първоинстанционният съд e приел установената фактическа обстановка, предмет на обсъждане от страна на прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Видно от съдържанието на частната жалба, не се спори относно установената фактическа обстановка и относно това, че е събран необходимия обем от доказателства.

1

Досъдебното производство е било образувано на 29.08.2018 год. за това, че на 29.08.2018 год. в гр.Банкя, ул.“Стефан Стамболов“ №118, в строителен обект - имот, собственост на Н. Л. И., около 11,00 часа поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, е причинена смъртта на А. П. П., с ЕГН: **********.

В последствие, на 25.03.2019 година, като обвиняем е бил привлечен Н. Л. И., за това че на 29.08.2018 год. в гр.Банкя, ул. “Стефан Стамболов“ №118 причинил смъртта на А. П. П. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в качеството на работодател не е спазил изискванията на чл.16, ал.1, б. “д“ и б. “е“ от Наредба № 2 / 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурил провеждане на начален инструктаж по БХТ и ППО на пострадалия П. и не му е осигурил необходимите предпазни средства и работно облекло – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В производството са били назначени и изготвени съответните съдебномедицинска експертиза, електро-техническа експертиза, строително-техническа експертиза, комплексна четворна съдебномедицинска и техническа експертиза. Налице е предходно прекратяване на наказателното производство, което постановление на СГП от 14.06.2021 г., което по пътя на съдебния контрол е било отменено със дадени задължителни указания във връзка липсата на анализ, в съвкупност, на всички доказателства. В тази връзка по делото са били проведени допълнителни разпити на свидетели, с оглед изясняване на релевантни към разкриване на обективната истина обстоятелства, изискана и приложена е била документация, свързана с настоящия случай, както и е била изготвена и допълнителна комплексна четворна съдебно медицинска и техническа експертиза.

След извършените допълнителни процесуално следствени действия, с постановление от 16.05.2023 г. СГП е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 435/2018 г. по описа на СО на СГП, пр. пр. № 18410/2018 г. по описа на СГП. Като основание за прекратяването е посочена нормата на чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК. Това постановление е предмет на настоящото производство.

От фактическа страна е прието, че през 2018 година обв. Н. И., неговата съпруга св. М. И. и синът му - св. П. И. притежавали в съсобственост недвижим имот - УПИ V - 458, кв. 18а, гр. ***, кв. “***“, бул. „***“, №***. Във връзка с решението им за строителна дейност в имота, на 10.05.2018 год. година, сключили в качеството си на възложители договор със св. инж. С. Д. С. - изпълнител. Съобразно клаузите на договора, св. С. С. приел да бъде технически ръководител на обекта “Жилищна сграда, с двоен гараж и магазин в УПИ V - 458, кв. 18а, гр. ***, кв. “***“, бул. „***“, №***“, които предстояло да се построят в процесния съсобствен имот. Освен това св. С., в качеството му на технически ръководител следвало да осъществява техническото ръководство на обекта, както и да осъществява контрол на строителната площадка и същият е носил отговорност за спазване на изискванията на чл. 163, ал. 2 от ЗУТ относно и спазване на здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка. Понеже границите на строителната площадка не били изрично посочени в инвестиционния проект, съобразно действащата нормативна уредба за такива се считали границите на целия посочен по-горе поземлен имот. Св. С. предприел нужните действия за снабдяване на разрешение за строеж, а когато то било получено, се ангажирал и с намиране на работници, които започнал да води на обекта. Под ръководството на св. С., в качеството му на технически ръководител, строителството започнало. Същият носил и отговорностите на строителя, съобразно чл. 163, ал. 2 от ЗУТ.

Негово било и задължението да следи за безопасността в рамките на границите на строителната площадка, т.е. на целия процесен недвижим имот, по вече изложени съображения. Също така да провежда инструктажи на работещите там, както и да следи за ползването на предпазни средства и спазване на трудовата дисциплина.

2

През м. август 2018 година пострадалият А. П. със съгласието на техническия ръководител - св. С. С. започнал фактически да извършва и обща работа, наред с помощ в градината, на намиращия се там строителния обект. Така макар и без да имал сключен трудов договор, пострадалият започнал да идва в гр. ***, ул. „***“, №*** в рамките на работното време на лицата, извършващи там строителна дейност. На място той помагал за общата работа. Накрая на всеки работен ден работници на обекта, сред които и пострадалия, получавали дневното си възнаграждение “на ръка“ от св. С. С.. На 29.08.2018 година на обекта дошли няколко работника, между които отново бил и пострадалият А. П. П.. Същия ден св. И. И. лично възприел как св. С. С. поставил конкретна задача на пострадалия П. да изкърти част от изградена в имота бетонна пътека. За целта пострадалият взел един къртач и започнал работа с него. В един момент казал на св. И. И. „че нещо го хваща ток“. Тогава св.

И. заявил на П. повече да не ползва този инструмент. За по- сигурно изключил и щепсела на кабелът му от контактната мрежа. Малко по-късно обаче пострадалият взел лично решение да продължи работа с очевидно технически неизправната вещ. За целта увил дръжката на къртача с монтажна лента, включил кабела му в контакта и продължил да работи. Скоро след това по инструмента протекъл електрически ток, който установил контакт с пострадалия. Токът протекъл през тялото му и предизвикал спиране на сърдечната дейност и дишането. В резултат на това А. П. починал почти незабавно след възникване на токовия удар.

Така установената от СГП фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд. Приема се за установена и от настоящия състав, като липсват различни твърдения и в депозираната жалба срещу определението.

При преценка на събраните по делото доказателства и изложеното в обжалваното определение, въззивната инстанция възприема извода на СГС, че досъдебното производство е водено всестранно и обективно. Събрани са относимите доказателства и доказателствени средства, които дават възможност за правилна и задълбочена преценка на действията, или бездействията на лицата, които са отговаряли за инкриминирания обект, в това число и изготвените съдебномедицинска експертиза, електро-техническа експертиза, строително-техническа експертиза, комплексна четворна съдебномедицинска и техническа експертиза, разпити на свидетели и писмени доказателства.

Както СГС е отбелязал в своето определение, съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл.243, ал.5 НПК, относно неговата обоснованост и законосъобразност. Правомощията на съда са във връзка преценка относно това дали направените в постановлението изводи почиват на пълен и верен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато превратното им тълкуване, както и да установи дали формирането на вътрешното убеждение на прокурора по фактите е въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и правилно ли е приложим материалния закон при положителен извод.

В обжалваното определение е бил направен извод, че конкретните нарушения на здравословните и безопасни условия на труд, изведени в чл.16, ал.1, б.“д“ и б.“е“ /като не е осигурил провеждането на първоначален инструктаж по БХТ и ППО на П./ и чл.19, ал.1 и ал.2 /липса на правоспособност и квалификация на П. относно работа с машини и инструменти/ от Наредба №2 от 22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, не са вменени като задължения на обв.И., поради това че същият не е бил работодател на пострадалия, не е отговарял за трудовата безопасност на строителната площадка, както и че не е възлагал на пострадалия работа във връзка със строително-монтажните работи. Въз основа на цялостен анализ на събраните в производството доказателства, не може да се направи категоричен извод за наличие на противоправно поведение от страна на обв.И., дължащо се на немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и настъпилият вредоносен 3 резултат – смъртта на А. П. П. и да се приеме, че е налице основанието на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – липса на престъпление.

Така направените изводи на първоинстанционният съд, се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав на САС.

Неоснователно се твърди в частната жалба, че от показанията на разпитаните свидетели е установено по безспорен начин, че пострадалият П. не е бил част от бригадата, наета от св.С., че е нямал нищо общо със строителната площадка, че е нает от обв.Н. И. за изпълнение на задълженията на градинар, включително и че е живеел в имота.

В тази връзка, САС взе в предвид и показанията на следните свидетели: 1/ св. И.

И. е заявил, че именно той е живеел в къщата на обвиняемия в гр.Банкя, че се е грижел за двора и помагал в градината. Пак този свидетел е дал показания, че св.С. е ръководил строежа, извършващ се в имота на обвиняемия, а пострадалият П. е идвал да му помага в градината, а и работел като общ работник и в строежа. Именно по нареждане на св.С., пострадалият П. е започнал премахване на част от бетонната площадка, използвайки къртача. 2/ св.С. С. е заявил, че е намирал работници за строежа от провинцията.

Пострадалият П. е работел при него като градинар и бил препоръчан от свидетеля на обвиняемия за работа. Както и че пострадалият е работел с къртача във връзка поставена от него задача за премахване на част от бетонна площадка. Твърдението му, че мястото на инцидента не е било част от строителната площадка, е опровергано.