Решение № 44 от 05.03.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. ХАСКОВО, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600011 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда от № 27 от 12.12.2024 г., постановена по НОХД № 694/2024 г. Районен съд-Свиленград е признал подсъдимия П. А. Я. от гр.С. за виновен в това, че в периода от месец май на 2022 година до месец юни на 2024 година включително в гр.С., след като бил осъден с влязло в сила на 04.05.2022 година Решение № 49/13.04.2022 г. по гр.д. № 643/2021 г. на Районен съд-Свиленград да издържа свой низходящ – сина си А. П. Я., роден на **.**.**** година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 26 месечни вноски по 200 лева (на обща стойност 5 200 лева), поради което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – и двете за срок от 12 месеца.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия. Депозираната в срок жалба съдържа доводи единствено относно наложеното наказание, което въззивникът счита за несправедливо. Смята още, че видът и размерът му са били обусловени от неправилната 1 оценка на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, които се оценяват като многобройни, а в тях се включват затрудненото материално положение на Я., добрата му характеристика, чистото съдебно минало, липсата на противообществени прояви и оказаното съдействие за разследването. Не бил отчетен от съда и социалният характер на престъплението, което не се отличавало с висока степен на обществена опасност, нито такава била опасността на самия деец, твърди още защитникът и допълва: многобройните ползващи подсъдимия данни налагали наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като вместо пробация, бъде наложена глоба в справедлив размер. Такова е и отправеното основно въззивно искане. Алтернативното е срокът на пробационни мерки да бъде намален до предвидения в закона минимум.

Подсъдимият поддържа жалбата, изложените в нея и в пренията доводи и се присъединява към формулираните от защитника искания.

Прокурорът не открива несправедливост в наложеното на подсъдимия наказание, като акцентира върху продължителния период, в който издръжка не е била плащана и адекватността на санкция с тази специфика на престъпната проява. В този смисъл счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалвания акт по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същия, констатира следното:

Съдебното производство по делото е протекло по особените правила на глава 27 от НПК, след като в проведеното разпоредително заседание защитникът е отправил, а подсъдимият е подкрепил искането за приложението на процесуалния ред, произтичащ от запълващите хипотезата на чл.371 т.2 от НПК изявления, каквито действително в допуснатото и проведено предварително изслушване са били формулирани – подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие за тях да не бъдат събирани доказателства. От своя страна съдът е приел, че така направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствените средства, приложени към досъдебното дело и след като е разяснил на Я. последиците от прилагането на диференцираната процедура, е обявил, че самопризнанието ще бъде ползвано при постановяването на съдебния акт, без да бъдат събирани доказателства за описаните в него факти. Така предприетата от съда процесуална дейност не сочи нито на нарушения, нито на пропуски в прилагането на специалния процесуален инструментариум, още по-малко на липсваща осведоменост на подсъдимия относно неговите смисъл и последствия в процесуален и материалноправен план. Ето защо, но и защото самият съдебен акт е дал прецизен отговор на всички въпроси по чл.301 ал.1 от НПК, а съобразителната му част изпълнява законовия стандарт за яснота, достъпност и информативност, служебната проверка не констатира основания за отмяна. Такива основания не се навеждат и от страните и не изложените в обвинителния акт, а впоследствие приети от съда фактически положения и подкрепящите ги доказателствени средства, са обекта на критика във въззивната жалба, насочена единствено срещу вида (алтернативно срещу размера) на наложеното наказание за 2 престъплението по чл.183 ал.1 от НК, обективната изява на което е следната:

Подсъдимият П. А. Я. и свидетелката С.Х.Х. живеели съвместно, а по време съжителството им – на **.**.**** година, се родил техният син А. П. Я.. Впоследствие двамата родители се разделили, като детето останало при своята майка, която полагали грижите към него и го издържала. С Решение № 49/13.04.2022 г., постановено по гр.д.

643/2021 г. на Районен съд-Свиленград и влязло в сила на 04.05.2022 г., подсъдимият бил осъден да плаща на малолетния А. месечна издръжка в размер на 200 лева до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на плащането. От месец май на 2022 г. до месец юни на 2024 г. Я. не платил на майката С.Х. – законният представител на детето, нито една от дължимите месечни вноски. За този период от 26 месеца общият размер на дължимото, респ. неплатеното, се равнявал на 5 200 лева. В хода на досъдебното производство подсъдимият обяснил това свое бездействие с предоставянето на материални дарове на сина си и възникнали за самия него финансови затруднения. Настоявал е, че не се е дистанцирал от грижата към детето, нито от дължимата към него материална подкрепа.

В хода на съдебното производство приетите от обвинението факти подсъдимият е признал за верни, като не е изложил противостоящи им твърдения, освен готовността да изпълни дълга си. Правилно гореописаното поведение, което приобщените към досъдебното досие доказателствени средства безспорно са подкрепили, е оценено от съда като съставомернто по предложения от обвинението наказателен текст – престъпление по чл.183 ал.1 от НК, защото: установено е, че Я. е осъден да издържа свой низходящ чрез предоставяне на ежемесечно платими суми от по 200 лева, както и че от влизането в сила на осъдителния акт по гр.д.643/2021 г. по описа на РС-Свиленград той не е изпълнил нито едно от периодично възникващите задължения до момента, в който това бездействие е било установено и който в същото време е завършил инкриминираното перманентно по рода си противоправно състояние. Съдът правилно е датирал съставомерното начало на същото с подробни мотиви, които не се нуждаят от повторение, както и правилно е приел, че не се констатира промяна в обстоятелствата, при които издръжката и била съдебно определена – в посочения от обвинението период детето е продължавало да живее при своята майка, а за подсъдимия не са съществували обективни пречки за реализиране на плащането, след като той не е отправил по надлежния ред искане за неговото прекратяване или стойностно изменение. На тази плоскост вярно са интерпретирани и субективните признаци на престъпното и продължилото 26 месеца бездействие, като прекият умисъл е извлечен от представата за всички обективни проявления и за тяхното действително съдържание – знанието за осъдителния акт, постановен от гражданския съд и дългосрочното несъобразяване с неговите правни последици. В този смисъл и в аспекта на отсъствието на каквито и да е извиняващи обстоятелства да не бъде сторено това, което съдебният акт е повелявал, напълно вярно е заключението за съзнателно, т.е. за преследвано, а не предизвикано от външни, странични на волята и непреодолими фактори обстоятелства непредоставяне на издръжка за малолетния А. Я..

Принципно верни са изложените от първоинстанционния съд съображения и 3 относно наказанието, което подсъдимият следва да понесе за своето бездействие. В този раздел от съдебния акт са обсъдени всички относими към отговорността обстоятелства: като смекчаващи са оценени чистото съдебно минало, добрата характеристика, липсата на имущество и постоянна работа, демонстрираното отношение към извършеното, акуратното процесуално поведение. В противоположния на тях план са поставени дългосрочният период, през който е протекла престъпната проява и многократното превишаване на съставомерната продължителност, като последното е отчетено като фактор, засилващ негативното въздействие върху охранените обществени отношения. Влиянието на коментираните от съда положителни за подсъдимия факти, макар и количествено доминиращи, правилно не е интерпретирано като обуславящо приложението на чл.55 от НК, не само защото както е посочил съдът липсва изключителност за някой от тях, а и защото макар и немалко на брой, съвкупната оценка на тези факти не налага извод, че нито едно от двете предвидени в санкционната част на чл.183 ал.1 от НК наказания – лишаване от свобода до една година или пробация, е несъразмерно на тежестта на извършеното. В тази връзка следва да се посочи, че при предложена от закона санкционна алтернатива към приложение на правилата за отмерване на по-снизходително от законовото наказание следва да се пристъпи, едва ако бъде установено, че нито едно от законовоустановените не би изпълнило критериите за справедливост, тъй като конкретната проява не е с характерната и изначално премислена от законодателя обществена опасност или пък смекчаващите вината обстоятелства са от естество, сочещо прекомерност на регламентираната санкционна намеса.

А очевидно е, че разглежданият случай не е такъв, защото се касае за неизпълнение на 26 месечни парични вноски за издръжка на подрастващ, оставен на грижите на единия от родителите и епизодични контакти с другия от тях /подсъдимия/, който не регулярно, както нуждите на дете изискват, а инцидентно (както самият той твърди) е предоставял избрана от него по вид и размер материална помощ. Така непредоставената сума от 5 200 лева очевидно представлява непренебрежим недостиг в необходимия за израстването на малолетния ресурс, при това без да се откриват сериозни аргументи за ако не цялостното, то поне сериозно дистанциране от родителския дълг. Ето защо, отказът на съда да санкционира Я. по правилата на чл.55 от НК не е лишен от основание, както въззивникът поддържа и подкрепя тезата си с пренебрегването на някои смекчаващи отговорността на подсъдимия факти, а и с принципно ниската обществена опасност на престъплението. С тези защитни аргументи съдът няма как да се съгласи. Както вече се посочи, степента на обществена опасност на всяка престъпна проява е имплицитно измерена чрез предвидената за нея наказателна санкция, поради което несъстоятелно е да се твърди, че дадено поведение е видимо по-малко обществено укоримо и това самостоятелно налага облекчаване на санкционирането. Специфичната за дадено деяние обществена опасност действително е въпрос, който наказателния процес е призван да реши, но за разглеждания случай вече се каза, че не се откриват маркери за нетипична и коренно разграничаваща се от обичайните и то в полза на дееца престъпна дейност. Затова и исканото от защитника щадящо наказване при условията на чл.55 от НК не е възможно да бъде удовлетворено.

Независимо от казаното следва се отбележи, че в правилно избраните от съда 4 санкциониращи рамки, наложеното наказание – пробация за срок от 12 месеца, следва да бъда редуцирано, поради следното: От една страна, извън вниманието на съда е останал един немаловажен за семейния статус на подсъдимия факт – второто му дете, а от друга, пред настоящата инстанция Я. декларира, че вече работи, като месечните му доходи са около 1200 лева, а от тях е в състояние да отделя за издръжката на по-големия си син, което е и сторил през месец януари на 2025 година. Прекратяването на престъпното бездействие е наложително да бъде третирано като собствена и автономно изградена подбуда към преосмисляне на социалния манталитет и в същото време като започнал процес на превъзпитание, илюстриран в готовността за полагане на труд, макар и не съвсем съобразен с норматива за оповестяване и контрол, както самият подсъдим твърди. Трудовата заетост и предприетото изпълнение на дълга са обстоятелства, които не е могло да бъде взети предвид от първоинстанционния съд, който не е разполагал със сведения за настъпилите и оповестени пред настоящия положителни промени в личната характеристика на Я., а те макар и в минимален план завишават броя, а и значението на позитивите и изискват пократкосрочна принудителна намеса в правата, за да бъде избегнат рискът от постигане на ефекти, обратни на преследваните. Ето защо, въззивният съд реши да намали срока на наложеното наказание „пробация“ от дванадесет на девет месеца, като прие, че ограничителните мерки за такъв период ще постигнат желаните поправителни ефекти – ще превъзпитат осъдения, ще стимулират промяната в социалната му ориентация, ще бъдат достатъчни да обслужат и генералните превантивни резултати. Едновременно с това 9месечният пробационен срок не би нарушил баланса между тежестта на конкретната престъпна проява и репресивната намеса, която освен поправителна и превъзпитателна, следва да предотврати повторно престъпно бездействие, поставящо в опасност физическото и социално развитие на малолетното дете, а такова състояние несъмнено би се създало, ако възможностите на Я. за полагане на труд и реализиране на доходи биха били ограничени за период, надхвърлящ необходимия за квалифицирано въздействие върху ценностния му порядък. В същото време по-снизходително от това, според съда подходящо и адекватно на извършеното наказание, би се явило нереципрочно на записаните в чл.36 от НК цели и не би било в състояние бъде адекватен санкционен коректив на изградените лични и социални приоритети.

Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb21af50-9662-4bc2-ab8c-8b06ae46ce24