Решение № 16100 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16100 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110110030 по описа за 2022 година

Предявени са от „Л..“ ЕООД, с ЕИК ..., представлявано от М.М., срещу „А.., с ЕИК .., представлявано от И. Т., обективно съединени осъдителни искове както следва: 1) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 646.70 лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г., дължима за период от 110 месеца; и 2 ) с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 461.80 лв., представляваща законна лихва от деня на забавата – 28.08.2021 г., до датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът „Л..“ ЕООД с искова молба от 25.02.2022 г. и Уточнение на искова молба от 17.05.2022 г. твърди, че на 23.10.2020 г. между него от една страна и ответника „А.., ЕИК .. и „А..“ ЕООД, ЕИК ., от друга страна е сключен договор за предоставяне на ноу-хау, с който ответното дружество и „А..“ ЕООД се задължават да предоставят на ищцовото дружество ноу-хау за продажба на бургери под марката „FAMOUS BURGERS“ за срок от 10 години срещу заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 20 000 лв. В изпълнение на договора ищецът бил заплатил цялата сума на двете дружества по равно на 16.12.2021 г. и заведението за бързо хранене било започнало работа. Ищецът сочи, че на 20.02.2022 г. ищцовото дружество получило уведомление от К. Д. Д., който твърдял, че е притежател на търговската марка 1 с рег. № 00109813 „FAMOUS BURGERS“ и уведомявал ищеца, че следва да преустанови неправомерното използване. Впоследствие ищцовото дружество решило да развали, считано от 28.08.2021 г., едностранно договора за предоставяне на ноу-хау с едномесечно предизвестие поради неизпълнение на задължението на ответника да осигури ползването на търговската марка „FAMOUS BURGERS“ за целия период на договора. Ищецът твърди, че се е опитал да уреди взаимоотношенията си доброволно с ответното дружество, но безуспешно. Сочи, че с дружеството „А..“ ЕООД постигнал споразумение за разсрочено плащане на дължимата от него дума, но до подобно споразумение с ответника „А.. не се стигнало, поради което предявявал настоящите искове.

Ответникът „А.., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че изплатената сума е за предоставянето на ноу-хау. Сочи, че плащането не било периодично, а нито от договора, нито от разписката, предоставена от ищеца, не ставало ясно кое дружество каква част от сумата от 20 000 лв. е получило. Сочи, че ответникът никога не е твърдял да притежава търговската марка „FAMOUS BURGERS“. Твърди, че притежателят на търговската марка е приканил ищеца да преустанови ползването само на марката, но не и на предоставеното ноу-хау. Оспорва плащането на сумата по договора да е било извършено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между „Л..“ ЕООД една страна и ответника „А.. и „А..“ ЕООД, е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен договор за ноу-хау).

По силата на уговореното в чл.1 от горепосочения договор „А.. и „А..“ ЕООД са се задължили да разкрият и предоставят цялото „ноу-хау“, което притежават на „Л..“ ЕООД, който се задължава да заплаща възнаграждение 2 при условията и по реда на сключения договор. Съобразно уговореното между страните в б. А) от сключения договор „А.. и „А..“ ЕООД, като първа страна управляват заведение за бързо хранене под наименованието „FAMOUS BURGERS“, рецепти и менюта с качествени продукти, приготвяни по иновативен и специфичен за търговеца начин, като цялата дейност, опит, знания, производствени тайни, контрол на продуктите, схеми за обучение на персонала, инструкции, техническа документация, описания, са наричани в съвкупност по-долу „ноу-хау““.

В чл.24 от договора страните са уговорили, че „за предоставеното право на ползване на „ноу-хау“ и търговската марка, предмет на настоящия и на лицензионния договори „Л..“ ЕООД ще заплаща възнаграждение, както следва: …“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД , е да докаже факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е налице основание за неговото задържане.

От събраните доказателства по делото не се установява „Л..“ ЕООД да е заплатил на ответника „А.. и на „А..“ ЕООД на 16.12.2020 г. сумата от 20 000.00 лв., именно в изпълнение на сключения между тях договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен договор за ноу-хау ), който факт е спорен между страните, т.е. при така установената фактическа обстановка, не се доказва осъществяването на първата предпоставка на института на неоснователно обогатяване, а именно: даването, респективно плащането, от страна на „Л..“ ЕООД, в полза на ответника на процесната сума.

Напротив установява, се от представената по делото разписка за 3 получена сума, че на 16.12.2020 г. управителите на А.. и на „А..“ ЕООД са получили от управителя на „Л..“ ЕООД сумата от 20 000.00 лв. в изпълнение на договор, сключен между трите фирми на 16.12.2020 г.

В конкретния случай ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и дадените в доклада по делото указания, че „Л..“ ЕООД е заплатил процесната главница в размер на 9 646.70 лв., поради което при последиците на доказателствената тежест настоящият състав на съда намира, че така предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан, а като законна последица следва да се отхвърли и акцесорната претенция за за заплащане на сумата от 461.80 лв., представляваща законна лихва от деня на забавата – 28.08.2021 г., до датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г.

За пълнота следва да се посочи и, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че ответникът „А.. е поел задължението да му предостави правото да използва търговската марка „FAMOUS BURGERS“, напротив от представения по делото договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен договор за ноу-хау ) и уговореното в чл.1 от горепосочения договор се установява, че ответникът се е задължил да разкрие и предостави цялото „ноу-хау“, което притежават на „Л..“ ЕООД. Съобразно уговореното между страните в б. А) от сключения договор „А.. и „А..“ ЕООД, като първа страна управляват заведение за бързо хранене под наименованието „FAMOUS BURGERS“, рецепти и менюта с качествени продукти, приготвяни по иновативен и специфичен за търговеца начин, като цялата дейност, опит, знания, производствени тайни, контрол на продуктите, схеми за обучение на персонала, инструкции, техническа документация, описания, са наричани в съвкупност по-долу „ноу-хау““, т.е. предоставянето на „ноу-хау“ в конкретния случай не включва предоставянето на правото за използване на търговската марка „FAMOUS BURGERS“.

Същият извод може да се направи и от уговореното между страните в чл.24 от договора, а именно че „за предоставеното право на ползване на „ноухау“ и търговската марка, предмет на настоящия и на лицензионния договори „Л..“ ЕООД ще заплаща възнаграждение, както следва: …“. Т.е. страните са приели, че предоставянето на правото на ползване на търговската марка 4

„FAMOUS BURGERS“ е уредено в сключен между тях лицензионен договор, противно на твърденията на ищеца в исковата молба.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето производството в размер на сумата от 750.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л..“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ..., срещу „А.., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, бул. „...., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата о т 9 646.70 лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г., дължима за период от 110 месеца, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 461.80 лв., представляваща законна лихва за периода от 28.08.2021 г. до 25.02.2022 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Л..“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ... , да заплати на „А.., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, бул. „.... , сумата от 750.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5