Решение № 820 от 06.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503898 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 2601 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №2608/2018г., СГС, I ГО, 13 състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от Л. С. Т. против Д. В. К. за отмяна на договор за дарение на 5/6 идеални части от недвижим имот - апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., съгласно одобрена кадастрална карта със Заповед РД 18-95/18.12.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в град София, район Изток, бул. „***“, в сградата на блок 21, вход „Б“, етаж четвърти, със застроена площ от 59.10 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение при граници и съседи: от две страни коридор, С. Г. и командно помещение, заедно с 1.50% идеални части от общите части на сградата, вкл. и 0.85% идеални части от портиерското помещение, находящо се в блок 20 от същия комплекс, както и 1.50% идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата, местност - жилищен комплекс „Изток“ в София, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, което дарение е извършено на 11.05.2010 год. с нотариален акт № 160, том I , peг. № 3688, дело № 154/2010 год. на нотариус В. В. с peг.

№ *** на НК с район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията с вх.

№ 18397/11.05.2010 год., акт № 152, том XLVT, дело № 10403/2010 г. С 1 решението СГС, I ГО, 13 състав е отхвърлил предявения от Л. С. Т. против Д.

В. К. евентуален иск с правно основание чл. 139 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от 26.02.2018 год. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменяването или прекратяването й, а също и такава за времето от 15.11.2017г. до 26.02.2018 г. в общ размер на 1 500 лева.

С решението СГС, I ГО, 13 състав е осъдил Л. С. Т. да заплати на Д. В. К. разноски по делото от 400 лв., а на адв. С.С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 2210 лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, в която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради съществени нарушения, както на съдопроизводствените правила, така и на материалния закон. Във въззивната жалба се релевира довод, че с постановеното решение първостепенният съд е поставил ищцата в крайна нужна, тъй като с получаваната от нея пенсия от 393 лева не може да поеме нито разходите по обичайното си съществуване, нито разходите по специфичното лечение, което й е необходимо, както и за специален хранителен режим. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че за ищцата липсва „трайна нужда от издръжка“. Излага се становище, че от всички представени писмени доказателства - медицинска документация се установявало, че ищцата е с множество заболявания, което е довело до наличие на тежко здравословно състояние. Допълва се, че от януари 2008 година ищцата е преосвидетелствана и й е дадена оценка 72 %.

Поддържа се твърдение, че двете автоимунни заболявания със съпътстващите други такива се явяват доживотни заболявания, с непредвидим изход от заболяването, и предпоставят трайна нужда от средства за живот /лечение и хранителни диети/. Релевира се възражение, че това влошаване на здравословното състояние на Л.Т. продължава както по време на първоинстанционното производство, така и към момента на подаване на жалбата, като на ищцата неотложно следва да бъде направена операция за смяна на тазобедрена става, цената на която е около 4500 лева, както и да заплати за консумативи, упойки и др., а здравната каса поема разликата от 1100 лв. В жалбата се сочи, че по делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че до края на месец март 2018 година разходите на Л.Т. за лечение, консумативи, хранителен режим надхвърлят сумата от 1000 лева, като тя не може да си позволи, с дохода й от 393 лева, да предприеме лечение на второто си автоимунно заболяване, както и да се храни съобразно хранителната диета, приложима при автоимунни заболявалия, която се явява и животоподържаща. Прави се оплакване, че първостепенният съд не е взел под внимание, че от месец април 2018 година Л.Т. следва да заплаща и скъпия медикамент „Адалимубаб“ /Xюмира/, който към този момент й се е прилагал в клинични изпитания безплатно. Допълва се, че е установено, по безспорен начин, че единственото лекарство, което повлиява и облекчава здравословното състояние на ищцата е лекарството Адилимубаб /Хюмира/. Излага се становище, че лекарството се изписва по 2 здравна каса, но доплащането за него, което ищцата следва да прави, е непосилно за финансовото й състояние, като в тази връзка се сочи, че неправилно съдът е констатирал, че това лекарство е „изцяло безплатно“.

Сочи се, че видно от представените писмени доказателства по делото, които съдът цитира, цената на продукта варира, в различни периоди, като към 16.01.2019 година е на стойност 1379.90 лв., НЗОК заплаща 75% от тази стойност /съгл. таблицата - 1034.92 лв./, а здравноосигуреното лице доплаща сума в размер на 564.21 лв. - сума, която е непосилна за ищцата, поради което и същата не може да си позволи лечението с този препарат. Релевира се възражение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата не е закупувала това лекарство, поради което е направил извод, че същото не й е необходимо, като не е отчел невъзможността й да си позволи лечение с него.

Прави се оплакване, че съдът е следвало да обсъди всички писмени доказателства, включително разходите на ищцата за лекарства - тези, които са й предписвани и тя ги е закупувала, както и тези, които са били жизнено необходими, но същата не е имала възможност да ги закупува. В жалбата се сочи, че съдът е следвало да изчисли и консумативните разноски, които ищцата заплаща за апартамента, както и конкретните й разходи, свързани с прилагане на специфичен хранителен режим. Поддържа се твърдение, че предвид дадените общи отговори, преповтарящи въпросите, без констатации и ангажиране на специализирано медицинско становище, както и съобразяване с необходим хранителен режим, свързан със заболяванията на ищцата, защитата е направила искане за назначаване на тройна медицинска експертиза, с включени лекар-ревматолог и лекар-диетолог, с поставени конкретни задачи, но същото не е било уважено от първостепенния съд, което съставлява процесуално нарушение, поради което се поддържа отново с жалбата. Релевира се възражение, че в случая, съдът не е взел предвид, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, дареният е получил нещо безвъзмездно и след като то (или това, което е получил срещу него) стои в неговия патримониум, той следва да го използва, за да подпомогне дарителя. Излага се становище, че чрез отмяната ще бъде избегнато неоснователното обогатяване на дарения спрямо дарителя. Допълва се, че обстоятелството, че дареният не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД. В жалбата се релевира несъгласие с извода на съда за неоснователност на предявеното искане за изплащане на издръжка от ответника Д.К. на ищцата Л.Т.. Поддържа се твърдение, че изхождайки от посочената от НСИ необходима месечна сума за живот на едно лице в София – 814.65лв. и при съобразяване със заболяванията на ищцата, необходимостта от скъпоструващи лекарства и специален хранителен режим, то следва извода, че дори и със заплащаните от ответника 500 лева месечна издръжка, ищцата едва би могла да покрие обичайните разходи, а тя следва да прави такива и за лечение, консултации, операции и пр. Допълва се, че по делото е безспорно установено, че ответникът не проявява никаква загриженост по отношение на ищцата, държи се 3 неблагодарно. Излага се становище, че месечната издръжка, която ответникът заплаща, е само и единствено с оглед съдебния процес и предотвратяване на възможността да бъде отменено направеното дарение. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения главен иск, а в случай на отхвърлянето му, да разгледа и уважи евентуалния иск.

Въззиваемият – Д. В. К. в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС, І ГО, 13 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал.

1, б. „в” ЗЗД – главен и иск с правно основание чл. 139, вр. с чл. 140 СК евентуален.

За да постанови решение по предявения иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че на база приетите по делото доказателства /писмени доказателства, обяснения на страните и назначената експертиза/ до момента на отправяне на искането за предоставяне на издръжка до ответника по делото за ищцата е била налице трайната нужда от издръжка, тъй като получаваните от нея средства /пенсия/ не са били достатъчни за покриване на разходите й за медикаменти, храна и други. Посочил е, че за дарителката нуждата е била с различен интензитет, но постоянна по характер през годините. Посочил е, че ответникът, след получаване на нотариалната покана и в течение на исковия процес, е започнал и продължава да заплаща ежемесечно суми, първоначално в размер на 250 лева, а след това на 350 лева и съответно претендираните от ищцата 500 лева месечно. Решаващият съд е приел, че поведението на ответника за периода, през който е заплащал сумата от 500 лева месечно, не може да представлява отказ от даване на издръжка, доколкото същата съответства по размер на претендираната както в нотариалната покана, така а и в исковия процес издръжка. Посочил е, че именно това е размерът на издръжката, която ищцата е счела, че съответства на нейната нужда. Поради това е направил извод, че към момента на завеждането на иска с правно 4 основание чл. 227, ал. 1, б. ,,в“ ЗЗД нейната трайна нужда е била отпаднала с оглед извършваните редовни месечни плащания от страна на ответника, които са продължили и в хода на развилия се процес. За пълнота съдът е разгледал и останалите материалноправни предпоставки на главния иск, като относно втората материална предпоставка е приел за безспорно установено, че ищцата е поискала издръжка от ответника, който е бил поканен да плаща месечна издръжка в размер на 500 лв. Посочил е, че за необходимостта от закупуването на скъпи медикаменти, с оглед обясненията дадени от ищцата, ответникът е научил при връчване на препис от исковата молба, доколкото подобни конкретни данни не се съдържат в изпратената нотариална покана. В този смисъл е счел, че ответникът е съобразил поведението си със съществуващата у него представа за нуждите на дарителката. Поради това е направил извод, че не може да се заключи, че е бил налице отказ от предоставяне на издръжка от страна на дарения. При съвкупен анализ на събраните доказателства, първостепенният съд е направил извод, че не е била налице възможност за ответника да изплаща издръжка през целия претендиран период в искания от ищцата размер от 500 лева. Поради това е приел, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД и е отхвърлил главния иск. С оглед отхвърлянето му, е посочил, че се е сбъднало вътре процесуалното условие, под което е предявен евентуалният иск с правно основание чл. 139 СК. Посочил е, че доколкото за претендираната издръжка /за три месеца минало време и за в бъдеще/, важат изискванията на чл. 140 СК, то е приел, че по делото ищцата не е ангажирала доказателства, от които да е видно, че искане за издръжка е отправно до лицата, посочени в т.т. 1, 2 и 3 от цитираната разпоредба, поради което е посочил, че така предявеният евентуален иск следва да бъде отхвърлен.