Решение № 12 от 14.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000442 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 294 вр. чл. 268 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД ЕИК 201398872 срещу решение № 273 от 30.06.2025 г. по електронно дело 20243100900487 (ТД487/2024г. по описа на ОС – Варна), в части с които е бил осъден да заплати на „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД ЕИК 813069812 сумата 8600 лева, с вкл. ДДС, и сумата 189504лв, с вкл. ДДС, претендирани като задържани на отпаднало основание авансови възнаграждения след прекратяване поради обективна невъзможност за изпълнение на комплекс от два договора, съответно за проектиране и за изграждане на ФЕЦ, ведно със законни лихви от предявяване на иска, както и са били разпределени разноските между насрещните страни.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение № 629/07.11.2025г. и са докладвани наред с оплакванията по квалифициране на претенцията в обжалвания първоинстанционен акт и по фактическите изводи и приложението на закона при обосноваване на решението по съществото на спора.

Въззивникът„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД – изпълнител на договорен за проектиране и изпълнение енергиен обект, чрез пълномощника адв. Т., се оплаква за нарушения на процесуалните правила довели до недопустима подмяна на предмета на исковата претенция, тъй като съдът е отрекъл договорното основание поради невъзможно изпълнение на изработка по причина, за която никоя от страните не носи отговорност (чл. 267 ал.1 ЗЗД), въпреки че в исковата молба твърденията на ищеца са сочили отказ поради обосновано отпадане на интереса на възложителя след предложени 1 възможни варианти на изпълнението, като допълнително ищецът е излагал и доводи за разваляне без предизвестие поради виновно неизпълнение на ангажимента на изпълнителя за осигуряване на условията за първоначално поискания вариант на проектираната фотоволтаична централа. С тези оплаквания се свързва искане за обезсилване на недопустим акт. Евентуално въззивникът се оплаква за необосновани фактически изводи за наличие на хипотезата на обективна невъзможност за изработване на възложеното изпълнение, като счита за неправилна интерпретацията на писмото на мрежовия оператор като трайно и външно за договора „отрицателно становище“ за съгласуване на предварителния идеен проект на централата, въпреки че с него само е указано допълнителното изискване за допустим начин на изграждането на енергиен обект с исканата производствена мощност (като две централи във всеки от имотите на инвеститора или като една централа в съответно обединен имот). Игнорирана от съда била и пропуснатата от възложителя възможност да сезира контролен орган за проверка на законосъобразността на това предварително становище, като въззивника счита, че ищецът самоволно е преустановил защитата на своето инвестиционно намерение макар да липсват законови пречки за реализирането му. Оплаквания са изложени и за необоснованост на преценката за обективно отпадане на интереса на възложителя и съществена икономическа неприемливост на алтернативния вариант на проектиране на две вместо една централи, доколкото тя противоречи на иначе възприето от съда заключение на електротехника за липса на съществена разлика при изпълнение на отделни централи на двете сгради и на данните, потвърдени с показания на свидетели, за многократно променящи се намерения на въззиваемия в продължителен преговорен процес (от 2021г. до 2024г.) относно мощността на обекта, вкл. и с анекс към вече окончателно сключените договори. Според въззивника изводът за невъзможност за постигане на значимия интерес на възложителя не е бил убедително обоснован и с изяснената с тълкуване воля на страните по договора, доколкото не е установена нито невъзможност за изграждането на един обект върху двете сгради, нито окончателен отказ за съгласуване на проекта, а вариантите за „разделяне“ на централата са били добросъвестно предлагани от изпълнителя само като алтернативен начин на достигане до същия резултат. Самостоятелни оплаквания за незаконосъобразност са обосновани и по отношение на установеното от първата инстанция упражняване на правото на разваляне или едностранно прекратяване на договорите за проектиране и доставка и монтаж на централата със самата искова молба, като се сочи липсата на доказано основание, пораждащо такова преобразуващо право.

По същество пълномощникът на осъдения ответник поддържа доводите за недопустимост на решението, като обосновава и неоснователност на претенцията на ищеца при наличните доказателства за неоснователен отказ на възложителя да осигури нужната документация и избор на възможно техническо решение, превратно интерпретирани от първата инстанция като обективна пречка за последващо изпълнение. Пледира за обезсилване, евентуално отмяна на неправилното осъдително решение и цялостно отхвърляне на неоснователния иск.

Въззиваемият възложител „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД, чрез упълномощената адв. П., оспорва оплакванията за недопустимост и неправилност на съдебното решение. Позовава се на точното възприемане на фактическия състав на отпадането на основанието на престациите на 2 възложителя по договорите и квалифицирането им точно според твърденията в исковата молба. Обосновава правилното установяване на липсата на издадено положително становище на ЕРП, като обективна пречка осуетяваща възможност за изпълнение на договореното изграждане на една централа в имотите на възложителя, като излага доводи в подкрепа на изводите за обективна, непричинена от възложителя и непреодолима без съществено изменение на предмета на изработката невъзможност за изпълнението, изключваща според чл. 267 ЗЗД договорната престация и на двете страни.

В пледоарията си по съществото на спора, допълнена с писмено становище, пълномощникът на въззиваемия ищец подробно обосновава както невъзможността за започване на проектирането, така и на следващата го изработка, като се позовава на липсващото положително становище на лицензирания оператор на разпределителната мрежа за съгласуване на първоначално планирания за изпълнение един енергиен обект(с конкретни технически параметри и разположение върху две налични сгради) и потвърдена с експертни заключения съществена икономическа и техническа разлика с предложените от изпълнителя други възможни за съгласуване алтернативи (обединяване на терените под сградите или разделяне на енергийните обекти за всяка сграда). С доводи за липса на предварително предупреждаване от специалиста – изпълнител за възможните допълнителни изисквания по съгласуването на проектирането, възложителят оспорва възражението за собствената му неизправност и поддържа искането за възстановяване на заплатените цени за оказалото се невъзможно по независещи и от двете страни причини изпълнение на възложените работи по двата обвързани договора. Моли за потвърждаване на осъждането на ответника на това основание.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски, като са конкретизирали исканията си в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л.56 и л.63).

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част, съответства на разгледани съединени искове на възложител на комплекс от услуги по два прекратени договора за връщане, след отпадане на основанието за даването му, на авансово получени от изпълнителя части от възнаграждения за невъзможни за изпълнение услуги по проектиране и изграждане, уговорени като два последователни етапа от изработката на енергиен обект. Макар в диспозитива на осъдителния акт да не е посочена конкретна хипотеза на прекратяването, както във въвеждащия доклад на претенцията, така и в решаващите заключителни мотиви по съществото на спора, изрично е посочено специалното правило на чл. 267 ал.1 ЗЗД, поради което няма никакво съмнение, че съдът е разглеждал кондикционен иск по чл.

55 ал.1 пр.3 ЗЗД, произтичащ от отпадане на задължението на платеца поради безвиновна (обективна) невъзможност за изпълнение, възникнала след договарянето на насрещната престация на изпълнителя поради отказано от лицензиран мрежови оператор съгласуване на проектираното присъединяване 3 към единствена за този район разпределителна мрежа.

Още в първоначална искова молба ищецът е основал искането си за връщане на заплатени от него аванси(по двата едновременно сключени договора) на твърдения за липсата на такова становище, като причина за невъзможно започване на проектирането, а в последствие и на изпълнението на фотоволтаична централа с параметрите, договорени в първоначална оферта. Тази липса недвусмислено е свързана с признанието, че въпреки положените усилия от двете страни (ищецът като инвеститор - собственик на бъдещото съоръжение е подал заявление за проучване на условия за присъединяването на планирания според идейния проект, изготвен от ответника – изпълнител по договора един производствен обект с мощност 537.9 кВп върху скатните покриви на две налични сгради), лицензиантът е отказал да даде положително становище поради пречки от правен характер (недопустимо разполагане на части от едно съоръжение в различни поземлени имоти). Именно невъзможността да се получи съгласуване на възложената за изпълнение централа, предназначена да произвежда и излишъци над собствените нуждите на предприятието на инвеститора, включващо както цеха, така и склада, разположени в обособени различни парцели, според изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът е обявил и в първоначалното си писмо от 18.03.24г., с което е поискал връщане на аванасите по считаните от него за прекратени договори. Изрично е посочено, че прекратяването се претендира в резултат на невъзможност за изпълнение, за която насрещните страни не отговарят и ищецът се е позовал на правилото по чл. 267 ЗЗД. Останалите твърдения на ищеца са свързани с допълнително предприети следващи опити от страна на изпълнителя да промени уговорената престация, за да преодолее отпадането на договарянето, като предложи два други възможни за съгласуване, според указанията на разпределителното дружество, но различни варианти на бъдещото съоръжение, които обаче са били отхвърлени от инвеститора като несъответни на инвестиционното му намерение, както и с опровергаване на посочени в разменена кореспонденция основания за задържане на части от получените суми.

В отговора си ответникът е посочил, че е възприел обосноваването на искането за връщане на даденото именно като следствие от безвиновна невъзможност за изпълнение, но в правните си доводи изцяло е оспорвал непосочено от ищеца право на разваляне поради виновно неизпълнение и изискуемите за упражняването му предупреждение с допълнителен срок или обосноваване на безполезност със забава на длъжника. Именно като реплики срещу тази защита в допълнителната молба са изложени доводи за недобросъвестност на изпълнителя, но не по повод на изпълнението(за което ищецът продължава да твърди, че се е оказало невъзможно поради неполучено съгласуване), а в преддоговорните отношения по обвързването със договор без предварително запознаване на клиента на специализирания доставчик с риска от възникване на допълнителни изисквания от изключителният лицензиант, които да налагат съществена промяна в планираната и вече договорена и авансова платена инвестиция.

При така последователно поддържаните твърдения за невъзможност за договореното изпълнение, причинена след сключване на договора поради 4 отказано съгласуване на поисканото присъединяване на бъдещия обект към разпределителна мрежа, без съществена промяна на параметрите на инвестиционното намерение(отразени точно в изготвен от изпълнителя и внесен от възложителя за съгласуване идеен проект), въззивният съд преценява, че кондикционната претенция се основава недвусмислено именно на факти, които изцяло съответстват на хипотезата на чл. 267 ал.1 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 21 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb1f44a8-2743-47a1-a085-8e6f5fec4a71