Решение № 78 от 22.03.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1446/2022
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 22.03.2023
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б.В · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 55, 5 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 194, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601446 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Веселина Василева от АК – Бургас, в качеството й на защитник на подсъдимия И. Б. Ч., с ЕГН **********, против Присъда № 146 от 20.10.2022 г., постановена по НОХД № 2685/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимият И. Ч. е признат за виновен в това, че на 19.02.2019 г. в гр. Бургас, в кв. „****“, на ул. „***” № ***, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от 1 същата, а именно: червен фосфор с нето тегло 12,668 гр. със съдържание на активното вещество метамфетамин – 1,60 % на стойност 316,70 лв.; метамфетамин с нетно тегло 0,682 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 48,00% на стойност 17,05 лв.; метамфетамин в смес с хранителна добавка с нетно тегло 0,488 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 19,30% на стойност 12,20 лв.; метамфетамин с нетно тегло 3,029 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 14,80% на стойност 75,72 лв.; смес от ефедрин/псевдоефидрин и метамфетамин с нетно тегло 0,451 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 0,25% на стойност 11,27 лева; метамфетамин в смес с хранителна добавка с нетно тегло 3,077 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 13,00% на стойност 76,92 лв.; метамфетамин в смес с хранителна добавка с нетно тегло 3,082 гр. със съдържание на основно вещество метамфетамин 9,80% на стойност 77,05 лв. – или всички наркотични вещества са с общо нетно тегло 23,477 гр. и на обща стойност 586,93 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т. 1 вр. чл. 54 от НК, е осъден на една година „лишаване от свобода” при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на две хиляди лева.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, наложено на подсъдимият И. Ч. с влязла в сила присъда по НОХД № 2501/2018 г. по описа на РС Бургас, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С постановената присъда съдът се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства, включително и относно наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е разпоредил всички да бъдат иззети в полза на държавата и унищожени след влизане в сила на присъдата.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Ч. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 292,84 лева, а по сметка на РС – Несебър – сумата от 55 лева, от които 50 лева – възнаграждение на вещото лице и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
2
Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна въззивна жалба като незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че обвинението срещу подсъдимия е останало недоказано, поради което се иска неговото оправдаване. Алтернативно се иска наказанието на подсъдимия Ч. да бъде определено по реда на чл. 55 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Според него районният съд подробно е мотивирал и обсъдил събраните по делото доказателствени материали, правилно е преценил обществената опасност на деянието и участието на подсъдимия в него, и му е определил наказание „лишаване от свобода“, което съответства на обществената опасност както на деянието, така и на автора на престъплението. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като се потвърди присъдата на Районен съд Бургас.
Подсъдимият И. Ч. не се явява и не изразява становище по подадената от защитника му въззивна жалба. Изпратените до него призовки са били върнати като невръчени. Видно от приложените по делото материали, подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 4360/16.02.2021 г. на ГД „Национална полиция“ – МВР и КИЛ с УРИ 251р40671/15.11.2021 г. по описа на ОД МВР Бургас, като подсъдим по НОХД № 2685/2021 г. по описа на Районен съд Бургас с наложена мярка „Задържане под стража“, като въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия същият не е бил установен и задържан.
Служебният защитник на подсъдимия Ч. поддържа въззивната си жалба.
Твърди, че обвинението е останало недоказано, поради което намира, че неправилно е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.
Твърди още, че в хода на досъдебното производство са били допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника разпитаните пред първоинстанционния съд поемни лица, участвали при извършеното в жилището на подсъдимия претърсване и изземване, са дали противоречиви показания, което обстоятелство не е било правилно отчетено и анализирано от решаващия съд. Защитникът възразява и 3 че тези свидетели не са безпристрастни, тъй като към момента на извършване на въпросното процесуално-следствено действие са били стажанти в 01 РУ на МВР – Бургас. В тази връзка, защитникът сочи, че не е процесуално допустимо стажанти в полицията да бъдат ангажирани като поемни лица предвид работата, която са извършвали към този момент в самото районно управление. Моли въззивния съд да отчете и възраженията, които са направени от защитата в хода на първоинстанционното съдебно производство. Иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В условията на евентуалност моли наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността на Ч. обстоятелства.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК в условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК – подсъдимият не е бил намерен на адресите, на които е пребивавал, бил е обявен за общодържавно издирване с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, но въпреки проведените усилия по издирването му, същият не е бил установен и задържан. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че провеждането на съдебното производство в условията на „задочност“ по отношение на подсъдимия не е довело до нарушаване процесуалните права на Ч. – същият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, като в хода 4 на досъдебното производство лично му е било предявено и връчено постановлението за привличането му като обвиняем, и са му били разяснени правата, които има като такъв; в хода на съдебното първоинстанционно производство на Ч. е била предоставена правна помощ при условията и реда на ЗПП, като съдът е назначил на подсъдимия служебен защитник, който да го представлява и защитава в наказателното производство.
При провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.
Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:
Подсъдимият И. Б. Ч. е роден на *** г. в гр. ***, същият е *** гражданин, има постоянен адрес в гр. ***, ул. „**“ № * и настоящ адрес в гр.
***, кв. „***“, ул. „***“ № *. Има завършено *** образование, ****, ****. С определение от 12.06.2018 г. по НОХД № 2501/2018 г. по описа на РС Бургас, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение, по силата на което Ч. се е признал за виновен, че на 14.05.2018 г. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, за което на основание чл. 55, 5 ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок три години, а също и наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Подсъдимият Ч. имал трудно детство като живеел със своите баба и дядо.
Работил известно време в чужбина и след като се върнал в България, заживял за известно време в дома на свидетелката Ф. И., на която бил племенник, находящ се в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *. Първоначално подсъдимият обитавал стая на третия етаж, а след това – на четвъртия, който бил последен, тавански етаж.
През месец февруари 2019 г. свидетелите Г. С. и Д.Г. работили като инспектори в „КП” към 01 РУ при ОД на МВР – Бургас, а св. Д. П. работил като оперативен работник в 01 РУ при ОД на МВР – Бургас. На 19.02.2019 г. в полицията постъпила оперативна информация, че лицето И. Б. Ч. притежава наркотични вещества, поради което и в условията на неотложност посочените по-горе полицейски служители предприели действия за установяване на лицето. Ч. бил установен на 19.02.2019 г. около 09:00 часа в близост до адреса, на който живеел – кв. „***“, ул. „***“ № *. Подсъдимият първоначално се представил с други имена, но след проверка на документите му за самоличност се установили истинските му имена и ЕГН – И. Б. Ч. с ЕГН **********.
По време на проверката подсъдимият бил запитан дали държи забранени вещества, като Ч. споделил, че в дома си държи такива вещества. В условията на неотложност в жилището, обитавано от подсъдимия, било предприето претърсване и изземване. Била уведомена дежурната група, като на място пристигнал експерт, осигурени били поемни лица. Подсъдимият съдействал на полицейските органи като сам отключил дома си в гр. ***, кв.
Разпечатката съдържа 34 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb1f4206-69d9-45ce-a054-c2968c24abf3