Решение № 25 от 04.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С.З., 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20215501001415 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260655/16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 4423/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения иск от Г. В. Ж. против „Б.Д.“ АД и “О.Ф.Б.“ ЕАД, с който се претендира съдът да признае за установено, че не дължи сумата по издадения по ч.гр.д. № 1078/2011 г. на Районен съд - Х. по изпълнителен лист от 16.11.2011 г. в размер 23 768, 52 лв., от които 18 449.57 лв. главница, представляваща остатък от незаплатени погасителни вноски по договора за кредит с „Б.Д.“ ДД, сумата от 3 219.84 лв. - договорна лихва от 15.08.2010г. до 14.11.2011г., сумата от 969.93 лв. - лихва за забава от 20.12.2011г. до 14.11.2011г., и сумата от 1 646.32 лв. - неолихвяема сума за съдебни и деловодни разноски и е отхвърлен предявеният иск от Г. В. Ж. против “О.Ф.Б.“ ЕАД за заплащане на сумата от 8 048 лв., като част от сумата от 13 052,42 лв., като получена без основание, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът Г. В. Ж. твърди, че е налице непроизнасяне в една част на предявения иск и в тази връзка е направено искане да се обезсили решението и да се върне делото за ново разглеждане. В случай, че съдът не приеме тази теза, да се отмени решението и да върне далото за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, в който се взема становище по тези оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението. Няма искане за събиране на доказателства.

Въззиваемият „Б.Д.“ АД – гр. С. не е подал отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени евентуално съединени искове с правно основание чл.439 и чл.245 ал.3 от ГПК.

Ищецът Г. В. Ж. моли съда да признае за установено по отношение на „Б.Д.“ АД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, че не дължи сумата по издадения по ч.гр.д. № 1078/2011 г. на Х.йския районен съд изпълнителен лист от 16.11.2011г. за сумата от 23 768.52 лв., от които 18 449.57 лв. главница, представляваща остатък от незаплатени погасителни вноски по договора за кредит с първия ответник, с 3 219.84 лв. договорна лихва от 15.08.2010г. до 14.11.2011г., с 969.93 лв. лихва за забава от 20.12.2011г. до 14.11.2011г., и 1 646.32 лв. неолихвяма сума за съдебни и деловодни разноски, поради това, тъй като не била включена в предмета на договора за цесия от 26.06.2013 г., сключен между ответниците, и поради изтекла погасителна давност по отношение на нея към настоящия момент, а в случай на основателност на този иск, ищецът моли съда да осъди „О.Ф.Б.“ ЕАД да му върне изплатената му по изпълнителното дело без основание сума от 8048 лв. Претендира разноски.

Ответникът „Б.Д.“ АД представя отговор в законоустановения срок, като счита, че предявеният спрямо него иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца и липса на спорно материално право, изискващо защита.

С подадения в срок отговор вторият ответник „О.Ф.Б.“ ЕАД изразява становище, че предявената искова молба била допустима, но неоснователна и недоказана.

Безспорно е установено, че между Г. В. Ж. и „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/е сключен договор за кредит за текущо потребление на 30.11.2007 г., 2 съгласно който банката е предоставила на Г. В. Ж. сума в размер на 20 000 лв., със срок за погасяване 120 месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, и при лихва, посочена в договора за кредит.

Поради неиздължаване на кредита съгласно условията на договора за кредит и общите условия към него, „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.

№ 1078/2011 г. по описа на Районен съд – Х.. Издадена е заповед № 1120/16.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата за сумите, както следва: главница – 18 449, 57 лв., договорна лихва за периода от 15.08.2010 г. до 14.11.2011 г. в размер на 3 219, 84 лв., лихва за забава за периода от 20.12.2010 г. до 14.11.2011 г. в размер на 969, 93 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г. до окончателното издължаване на вземането, както и разноски по делото в размер на 452,79 лв. - държавна такса и 676, 39 лв. юрисконсултско възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение е получена от Г. В. Ж., лично на 28.01.2013 г., който не е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила.

На 26.06.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ и “О.Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/. Видно от представения приемо

– предавателен протокол

/стр.

88 от първоинстанционното производство/ с горепосочения договор е прехвърлено и вземането на „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ от Г. В. Ж. по договор за кредит от 30.11.2007 г.

С пълномощно /стр. 87 от първоинстанционното производство/, „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ е упълномощила “О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми длъжници за сключения договор за цесията от 26.06.2013 г.

От представената обратна разписка № ИД PSFABG004P5UP/стр. 90 от първоинстанционното производство/ се установява, че на 03.09.2013г. ищецът Г. В. Ж. е получил лично уведомлението за сключения договор за цесия от 26.06.2013 г.

С постановление от 28.07.2014 г. по изпълнително дело № 18/2013 г.

ЧСИ Я.Г.Г. конституира „О.Ф.Б." ЕАД като взискател по изпълнителното дело, на мястото на взискателя „Б.Д." АД, поради прехвърляне на вземането от Г. В. Ж. с договора за цесия от 26.06.2013 г.

3

Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ и подадена молба от 11.01.2013 г. е образувано изпълнителното дело № 18/2013 г. при ЧСИ Я.Г.Г..

На 06.02.2013 г. е наложен запор на МПС, притежавано от длъжника /стр. 33 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен от КАТ – Хасково на 13.02.2013 г.

На 25.02.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ уведомява ЧСИ Я.Г.Г., че длъжникът Г. В. Ж. е внесъл следните суми: на 13.11.2011 г. – 2 000 лв.; на 13.01.2012 г. – 270 лв.; на 23.02. 2012 г. - 1 700 лв.; 02.04.2012 г. – 800 лв. и на 20.04.2012 г. – 1 000 лв. /стр. 32 от изп. д. № 18/2013 г./.

На 17.12.2013 г. на Г. В. Ж. е наложен запор на трудовото възнаграждение в „М.К.И." ЕООД /стр. 46 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на 27.12.2013 г.

На 09.05.2014 г. на Г. В. Ж. е наложен запор на трудовото възнаграждение в „Е.Р." ЕООД /стр. 61 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на 14.05.2014 г.

Последователно са наложени запор на банковите сметки на длъжника в „Б.Д.“ АД на 16.06.2014 г., в „К." АД на 17.06.2014 г. и „У.Б.“ АД на 17.06.2014 г. /стр. 103 – 105 от изп. д. № 18/2013 г./.

На 03.11.2014 г. е наложен отново запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Е." АД/ стр. 135 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на 07.11.2014 г.

На 09.12.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение в „Е.Е.Ч." ЕООД /стр. 169 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на 14.12.2016 г.

На 24.02.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение в „Б." ЕАД на 06.03.2017 г. /стр. 179 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на 06.03.2017 г.

Видно от удостоверение изх. № 2668/09.06.2021 г. издадено по изп. д.

№ 18/2013 г. по описа на ЧСИ Я.Г.Г. в производството по изпълнителното дело са постъпвали суми по банковата сметка на съдебния изпълнител, както следва:

От длъжника Г. В. Ж. са постъпили следните суми:

4

На 18.02.2013 г. - 100.00 лв.

На 18.03.2013 г. - 100.00 лв.

На 16.04.2013 г. - 100.00 лв.

На 16.05.2013 г. - 100.00 лв.

От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Е.Р." ЕООД са постъпвали суми, както следва:

На 12.06.2014 г. - 420.00 лв.

На 25.07.2014 г. - 405.00 лв.

От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Е." АД са постъпвали суми, както следва:

На 29.01.2015 г. - 225.00 лв.

На 01.04.2015 г. - 455.00 лв.

От длъжника Г. В. Ж. са постъпили следните суми:

На 22.10.2015 г. - 450.00 лв.

На 24.11.2015 г. - 150.00 лв.

На 23.12.2015 г. - 150.00 лв.

На 15.02.2016 г. - 150.00 лв.

На 15.03.2016 г. - 150.00 лв.

От наложения запор върху банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД е постъпила сума на 07.10.2020 г. в размер на 59.10 лв.

От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Б." ЕАД е постъпила сума в размер на 12 640 лв., за периода : 02.06.2017 г. до настоящия момент / 09.06.2021 г./