Определение № 214 от 23.04.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Разград, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500148 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод депозирана е частна жалба от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375 гр.София,чрез пълномощник адв.Н.К., с която се обжалва в цялост Разпореждане №380/08.03.2024г. по ч.гр.д. № 81/2024г. по описа на РС-Исперих, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД срещу Сузение М. А., ЕГН **********, с което заявителят моли съда да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по неплатено задължение по Договор за стоков кредит №962602 от 08.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на задължението. На Съда е посочено, че е налице договор за цесия и че длъжникът е уведомен за сключената цесия.

За да отхвърли депозираното заявление, съдът се е мотивирал с аргумента, че в заявлението липсва доказателство, че кредиторът лично или чрез цесионера не е уведомил длъжника за цесията. Счита Разпореждането за незаконосъобразно и неправилно. Подаденото заявление съответства на утвърдения съгласно Наредба № 6 от 20.02.2008г. образец. Същото отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 от ГПК, нормата на който препраща и към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Същевременно съдържа необходимата информация, попълнена съгласно указанията на Наредба № 6. Към него са приложени пълномощни и документ за платена държавна такса.

Случаите, при които съдът не издава заповед за изпълнение и отхвърля депозираното заявление са посочени в чл.411, ал.2 от ГПК, като настоящият не попада в обхвата на цитираната норма. Изводите на съда, обосновали обжалваното разпореждане са изцяло изводи по съществото на спора, които биха били предмет на установяване в производството по чл.422 от ГПК, в случай на постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 и чл.415 от ГПК. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито 1 може да прави изводи относно представени такива - в този смисъл т.2б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението - доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

Заявителят би имал задължение да представи договора за цесия и уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, както и уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост при подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Единственото доказателство, което следва да бъде представено със заявлението, е договорът за потребителски кредит, съгл. чл. 410 ал.3 ГПК и заявителят е изпълнил изискването. Уведомяването на цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД остава извън обхвата на нормата на чл.410 ал.3 от ГПК, понеже представянето на договора, сключен с потребител е необходимо с оглед преценка дали е налице неравноправна клауза, а договорът за цесия няма отношение към установяване съществуването на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК задължава заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Моли съда да отмени Разпореждане N380/08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 81/2024г. по описа на РСИсперих и да върнете делото на първоинстанционния съд за издаване на исканата от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Сузение М. А.,ЕГН **********, за сумите посочени в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съдът установи следните факти: На 13.02.2024г. в РС-Исперих е депозирано заявление по чл.410 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. А. за сумата 1239.03лв. дължима главница по договор за стоков кредит №962602/08.02.23г. с Банка ДСК АД, но само за падежиралата главница за периода 08.03.23г.-08.01.2024г. вкл.; сумата 1330.46лв. договорна лихва за периода 08.03.23г.08.01.24г. вкл. и 105.12лв. законна лихва за главницата от 08.03.23г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Претендират се и разноски от общо 293.49лв.

В т.12 от заявлението дружеството е посочило,че задължението е по договор за стоков кредит №962602/08.02.23г. между длъжника и „Банка ДСК“АД за сумата 7600лв. за закупуване на мебелно обзавеждане, като длъжникът се е съгласила да върне сумата на 48 месечни вноски с краен падеж за погасяване 08.02.2027г. Твърди се пълно неизпълнение. На 2010.2023г. Банката е цедирала това си вземане на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Заявителят твърди,че е уведомил длъжника за цесията на 11.12.2023г. с получаване на уведомление, като на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение.

Към заявлението са приложени:Договор за стоков кредит, декларация за граждански и 2 имуществено състояние и за свързани лица,погасителен план, Общи условия за стокови кредити,фактура-оригинал №4000001480/ 08.02.2023г., пълномощни и доказателства за заплатена държ. такса. С разпореждане №205/ 13.02.2024г. съдът е намерил заявлението за нередовно,оставил го е без движение и е дал указания за представяне на доказателства за цедиране на вземането, както и че цесията е съобщена на длъжника. Заявителят е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

С молба вх.№646/20.02.2024г. заявителят е представил Рамков договор, Договор за цесия,Приложение №1,пълномощно по чл.99 ал.3 ЗЗД,допълнително споразумение към Рамков договор.

С разпореждане №288/22.02.2024г. заповедният съд отново е дал указание заявителят да представи доказателства,че длъжникът е уведомен за цесията, като отново го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Заявителят е депозирал молба вх.№812/01.03.2024г., в която прави уточнение,че в т.12 от заявлението е посочил, че кредитополучателят е уведомен за цесията на дата 11.12.2023г. с писмо-уведомление. Позовал се е на разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК с твърдението,че към договора с потребител следва да бъдат приложени договорът,ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите общи условия,ако има такива. Няма законово изискване за прилагане на други доказателства.

С разпореждане №380/08.03.2024г. съдът е отхвърлил заявлението с мотива, че уведомлението до длъжника за извършената цесия е от кръга на съпътстващите документи и следва да присъства в заповедното производство. Според съда изискуемостта на паричното вземане настъпва след уведомяване на длъжника от кредитора за извършената цесия. Тогава цесионера би имал правен интерес от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че заявителят не е доказал, че е новият кредитор и му се дължи изпълнение от страна на длъжника. Съдът е приел,че съобщаването на цесията и договора за цесия са част от съпътстващите документи от сключения договор за потребителски кредит, тъй като уведомлението касае промяна на страна по договора и рефлектира върху действителността на договора и касае и изискуемостта на вземането, което е предпоставка за издаване на изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срок, съобщението за постановяването на атакувания съдебен акт е връчено на 18.03.2024 г., а жалбата е представена в съда на 22.03.2024г., изхожда от надлежна страна, като е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима.

Налице е противоречива съдебна практика относно факта дали при депозирано заявление по чл.140 ГПК,заявителят цесионер освен потребителския договор и всички негови приложения следва да представи и договора за цесия и уведомлението до длъжника с оглед разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. По този въпрос е налице утвърдена последователна 3 практика на ОС-Разград, че вземането заявено от цесионера, в случая ЕОС“МАТРИКС“ ЕООД произтича от сложен фактически състав-договор за потребителски кредит и договор за цесия. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт-договор,сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит с общите условия,така и договорът за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника. В съответствие с изискванията на чл.

411 ал. 2 т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя за представяне на договора за цесия и на уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането. За представяне на доказателства за уведомлението за извършена цесия до длъжника,съдът е дал на два пъти указания, които не са изпълнени.

По тези съображения,настоящият състав на съда приема,че обжалваното разпореждане е обосновано и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №308/08.03.2024 г. по ч. гр. д. № 81/2024 г. на Районен съд – Исперих.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4