Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260225 от 13.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 759/2020
Вид
Решение № 260225
Подписан
13.10.2020
Състав
ПЛАМЕН ПЕТРОВ ЧАКАЛОВ, РУМЯНА ИВАНОВА АНДРЕЕВА АТАНАСОВА, БРАНИМИР ВЕСЕЛИНОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р

Е Ш Е

Н И Е №

260225 гр. Пловдив 13.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове: Пламен Чакалов

Бранимир

Василев при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1120/20г., за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 610/20.02.2020г. на Пловдивския районен съд І-ви гр. с. постановено по гр. д. №17180/2019г., с което се ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на Г.Ц.Ц. с ЕГН ********** следните суми: сумата от 1799,72 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 260 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода 01.09.2016 г.- 30.09.2019 г., както и сумата от 262,45 лева мораторна лихва за периода 01.11.2016 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1799,72 лева от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума както и сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят

Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР моли съда да обезсили решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна Г.Ц.Ц. счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че Г. Ц. Ц. е работил като старши пожарникар в Районна служба „ПБЗН“ – Хисаря към Регионална дирекция „ПБЗН“ Пловдив при Главна дирекция „Летища Пловдив“ към Регионална дирекция “ПБЗН“ – МВР – София.

Г.Ц. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.

– 30.09.2019г., ведно със законната лихва и мораторна лихва от 01.11.2016г. до 30.09.2019г.

Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.

През процесния период е действала Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143.

Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от

КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от

ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4 от

ЗМВР (ред.

Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно

8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00 часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от