Решение № 58 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от И. М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330205028 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш Серия К № 4616945 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на И. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Полк. Сава Муткуров“ № 32, ет.3, ап.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДВП.

Жалбоподателят И. К. Н. по съображения изложени в жалбата моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от упълномощения му процесуален представител адв. М. М., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано до съда становище чрез процесуалния си 1 представител - гл. юрк. ...., излага съображения за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният електронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.03.2021 г. на Републикански път II-64, в посока от гр. Пловдив към с. Труд, жалбоподателят И. К. Н. управлявал лек автомобил марка „Хюндай Айоник“ с рег. № .... с установена скорост от 95 км./ч. По това време на процесния път се е осъществявал контрол за установяване на нарушения с превишена скорост с автоматизирано техническо средство TFR1-M 529. Прието е било, че на км. 50+500 в 10:47 ч. лекият автомобил е заснет от горепосоченото АТСС, тъй като установената скорост, с която се движело МПС-то, от 95 км./ч, е превишила разрешената скорост с 35 км./ч. за извън населено място. Прието е било, че разрешената скорост на този участък е 60 км./ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 95 км./ч. е била с 3 км./ч. по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 98 км./ч. - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км./ч. в полза на водача. Пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км./ч., е бил поставен на км. 50+650 /с нарастващ км. в посока към гр. Пловдив и обратно – намаляващ в посока с.

Труд/ и изчерпва действието си на следващото кръстовище – км. 50+590.

Срещу жалбоподателя Н., чиято собственост е заснетото

МПС, е бил издаден процесният ЕФ серия К № 4616945, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДВП за приетото за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят Н. не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението – чрез писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, а се възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

2

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства - снимков материал от клип на заснетото в нарушение МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/, протокол за извършена метрологична проверка от 12.06.2020 г., разпечатка АИС АНД, писмо на БИМ, писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив – заведено с вх. № 91270/11.10.2023 г. в Районен съд - Пловдив, справка КАТ за собствеността на МПС.

Съдът кредитира коментираните писмените доказателства като служещи за установяване на обективната истина. Съдът оцени с критичност единствено протокола за използване на АТСС и снимката на разположението на пътен знак В26, ведно с пътен знак „Т2“, доколкото се опровергават от други налични по делото писмени доказателства, а именно от писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с приложена към него схема на налично знаково стопанство, касаеща процесния участък.

От правна страна съдът намира следното:

При извършената служебната проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДВП посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП. Всъщност собствеността не се оспорва от страните. В процесния случай липсват доказателства жалбоподателят да е представил декларация по смисъла на чл.189 ал.5 ЗДВП, с което да обоснове отпадане на отговорността си в тази връзка.

Твърдяното нарушение е било заснето от одобрено автоматизирано 3 техническо средство TFR1-M № 529. Същото е мобилно по своя характер, преминало е през съответната проверка и е от одобрен тип /видно от приложеното като доказателства - Протокол № 2-32-20/ 12.06.2020 г. със срок на действие 1 година/. Предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се вземе предвид писмото на БИМ и посоченото в него в разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към 11.03.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.

Въпреки установеното, от събраните по делото доказателства според съда не се установява на процесната дата и място с МПС - лек автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № .... да е извършено административно нарушение по см. на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДВП - за превишаване на разрешената скорост с 35 км./ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.

Видно е от приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 91270/11.10.2023 г. в Районен съд - Пловдив, се установява се, че на процесното място на нарушението не е важало ограничение 60 км./ч., въведено с пътен знак В26. От съдържанието на същото писмо става ясно, че пътен знак В26 за въвеждане ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км./ч. е бил монтиран на км. 50+650. Действието на знака в посока към с. Труд е при намаляващи километри и съгласно чл.61 ал.1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, зоната на действие на забранителния знак В26 е бил в сила до следващото кръстовище, в случая до кръстовището с напречния път към фирма „Осрам“ на км. 50+590. Ето защо километричното положение, прието като място на нарушението, е след конкретното кръстовище и съответно ограничението на скоростта от 60 км./ч. не важи за км. 50+500. В допълнение е посочено, че табела Т2 /1000/, е била монтирана с констативен протокол от 05.04.2021 г. и въвежда валидност на вече съществуващия знак В26 /60 км./.ч/ с обхват на действие 1000 м. Датата на коментирания протокол обаче се явява след процесната – 11.03.2021 г., поради което наличието или не на табела Т2 е ирелевантно по случая.

4

Установеното се потвърждава от целия съвкупен доказателствен материал, като по изключение не се кредитираха от съда протокола за използване на АТСС и снимка на разположението на пътен знак В26, ведно с пътен знак Т2 /1000м/, по посочените по-горе съображения.

При това положение съдът прие за установено, че на процесното място и време е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км./ч. за движение извън населено място за съответната категория ППС. В този смисъл управлението на лекия автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № .... с установени 95 км./ч. е несъставомерно деяние, доколкото превишението е само с 5 км./ч. от общото ограничение 90 км./ч. за извън населено място и не е наказуемо според законодателя.

Наред с горното и за по-голяма прецизност, съдът констатира,че макар жалбоподателят Н. да е санкциониран за „повторност“ на нарушението на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДВП не са отразени каквито и да било факти и обстоятелства за предходния ЕФ. Липсват каквито и да било твърдения нарушението да е извършено повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното производство. Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела и на това основание до нарушаване правото на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си своевременно и в пълнота.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Н. на направените от него разноски по делото, с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно. Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се 5 възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адв. М.. Съгласно приложен на л.7 от съдебното производство договор за правна помощ от 28.06.2023 г. е било договорено възнаграждение в размер на 800 лева за процесуално представителство и адвокатска защита по административнонаказателното производство пред Районен съд-Пловдив. Отбелязано е, че сумата по договора е платена при подписването му, който в тази част служи като разписка за направено плащане. В писменото си становище въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира за основателна с оглед фактическа и правна сложност по делото претенцията на жалбоподателя само до размера от 400 лева на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 63д ал. 2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалвания електронен фиш Серия К № 4616945 и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя Н. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер от 400 лв. /до какъвто размер претенцията се счита за основателна/– платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на ОД на МВР Пловдив.

Мотивиран от горното РС гр. Пловдив ХXIІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4616945 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на И. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Полк. Сава Муткуров“ № 32, ет.3, ап.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДВП.