Определение № 1392 от 24.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100100691 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1 000 000 евро за вреди, причинени на ищеца от обстоятелството, че Постановление от 11.01.2024г. на ВП отдел ОЗ "Съдебен", прокурор Виктор И. - прокурор в направление "Надзор върху изпълнение на наказанията и други принудителни мерки", по преписка №12056/2018г. не му е било връчено ведно с надлежен превод на руски език, а единствено на български език и поради това, че в постановлението не е упоменат ред и срок за обжалване.

По делото е изискано от ПРБ, представяне на препис от Постановление от 11.01.2024г. на ВП отдел ОЗ "Съдебен", прокурор Виктор И. - прокурор в направление "Надзор върху изпълнение на наказанията и други принудителни мерки", по преписка №12056/2018г., от което се установява, че с него се потвърждава постановление от 06.11.2023г. на Апелативна прокуратура София по преписка №2700/2023г. Видно е, че Г. В.

К. е подал жалба срещу постановление от 06.11.2023г. на Апелативна прокуратура София по преписка №2700/2023г. поради това, че го смята за незаконосъобразно, защото в него не е указан срок за обжалване, не отговаря на истината, противоречи на твърденията на жалбоподателя и не му е изпратено с превод на руски език.

При изложените твърдения в исковата молба, както и с оглед уточненията, направени с молба от 15.01.2025г., настоящия състав намира предявения иск за процесуално недопустим поради следното:

Отговорността на Държавата, чрез процесуалния й субституент ПРБ, за вреди от действия на прокуратурата може да се търси в изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ случаи, сред които не попада описания в исковата молба. Касае се за вреди от текущи действия на магистрат по упражняване на правомощията му за инстанционен контрол, както и за липса на вписване в акт на ред и срок за обжалване, които са обстоятелства, изводими от закона. Липсата на вписване на ред за обжалване, особено когато се касае за акт на крайна инстанция, означава, че акта не подлежи на самостоятелно обжалване, но страната изобщо може да не се съобрази с това. При липса на посочване на ред и срок за обжалване, страната която счита, че е носител на правото на жалба може да упражни това свое презумирано право и без да се съобрази с посоченото в акта.

Липсата на вписване в акт по хода на производството, досежно ред и срок за обжалване, само по себе си не може да доведе до никакви вреди за страната, доколкото тя е свободна да поиска инстанционна проверка, независимо от липсата на вписване. Ако страната не знае реда за обжалване тя може да подаде жалба чрез органа, издал атакувания 1 акт. Тогава когато едно действие на магистрат е обективно невредоносно, то не може да се ангажира отговорността на Държавата.

По отношение на липсата на превод на постановлението на руски език, следва да се отбележи, че официалния език на съдебните актове и на актовете на магистрати, като цяло, е български. Видно е, че жалбата, с която е сезирана ВП е била изписана на български език, поради което и не се е дължало изготвяне на постановление на различен език. От това, че постановлението е изготвено на официалния език за такива актове, също не могат да произлязат вреди. Страната следва сама да организира превода на акта, в случай, че не разбира съдържанието му.

За непредвидени в ЗОДОВ хипотези отговорността на органа се реализира по реда на деликтната отговорност на чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът следва да изложи твърдения за всеки един от елементите на фактическия състав – противоправност, деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата. В случая по делото не са посочени никакви вреди от действията на прокурора, постановил акта. Действията по липса на вписване на ред за обжалване не могат да бъдат противоправни доколкото липсата се замества по право от предвиденото в закона. Вреди не може да настъпят доколкото страната е разполагала с правото да защити правата си чрез отнасяне на въпроса пред по-горна инстанция, поради което и отговорност не може да се реализира и по този ред.

Актът, от който се твърди да са настъпили твърдените вреди – постановление по конкретна преписка, в който не е записан ред за обжалване, е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.

132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар.

"функционален имунитет" на магистратите. Доколкото в процесния случай не се твърди престъпление от общ характер, прокурора, постановил процесния акт, има функционален имунитет и не може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от постановлението. Поради това и иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим.

Предвид обстоятелството, че прокурора не носи гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работата му – съответната прокуратура. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат, само ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи/ Опр. № 100/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 531/20г., ВКС, III г.о., Опр. № 403/30.01.2024г. по ч.гр. № 68/24г., ВКС, II г.о., Р № 50058/07.07.2023г. по гр.д. № 3192/22г., ВКС, II г.о./. Съгласно възприетото в посочената съдебна практика, както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3192/2022г. на ІІ г.о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г.о., решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на Прокуратурата за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са посочените в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, ПРБ носи отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез ПРБ за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на актовете е обект на контрол в производствата по обжалването им.

В конкретния случай, не се твърди, нито се установява Прокурора да е извършил умишлено престъпление от общ характер, нито постановлението да е отменено. Изложените факти не могат да се подведат и под никоя от специалните хипотези на ЗОДОВ, предвиждащи 2 обективна отговорност на органите на ПРБ. Ето защо, искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Съобразно изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА гр.дело №691/2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І -11 състав.

ВРЪЩА искова молба вх.№5919/18.1.2024г., по която е образувано гр.д. №691/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3