Решение № 17242 от 07.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17242 гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110155926 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 04.11.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против С. И. Х. за сумата 304,66 евро (595,86 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ************************, апартамент гарсониера, за периода от 01.06.2022г. до 30.04.2024г., сумата 69,94 евро (136,79 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2023г.31.10.2025г., сумата 12,50 евро (24,44 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2024г. и сумата 3,56 евро (6,96 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на дялово разпределение за периода 15.11.2022г. до 31.10.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 3425/ 2025г. по описа на Габровски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. юни 2022г.- м. април 2024г. е 1 доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в *******************, апартамент гарсониера, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. И. Х. за сумата 304,66 евро (595,86 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

************************, апартамент гарсониера, за периода от 01.06.2022г. до 30.04.2024г., сумата 69,94 евро (136,79 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2023г.- 31.10.2025г., сумата 12,50 евро (24,44 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2024г. и сумата 3,56 евро (6,96 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на дялово разпределение за периода 15.11.2022г.- до 31.10.2025г.., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.11.2025г. по ч.гр. дело № 3425/ 2025г. по описа на Габровски районен съд.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Ответникът навежда доводи, че от придобиване на правото на собственост върху имота не е влязъл във владение на същия.

Сочи, че в случая са налице непотърсени доставки на топлинна енергия. В отговора на исковата молба е наведено възражение, че Общите условия съдържат неравноправни клаузи.

Развиват се съображения, че формулата за изчисление на доставената топлинна енергия е отменена.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

От представените писмени доказателства, чрез н.а. № 110/ 26.05.2022г., т. II, рег. № 5376, дело № 295/ 2022г., се установява, че ответникът С. И. Х. е придобил правото на собственост върху процесния недивижим имот, с админисративен адрес: *********************. В нотариалния акт е посочено, че владението върху имота се предава в деня на подписване на нотариалния акт, с подписване на приемо- предавателен протокол.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1032346131/ 30.06.2024г. за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 147,46 евро (288,40 лева). От представената обща фактура № 1024874437/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 157,20 евро (307,46 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, 3 произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Във връзка с възражението на ответника, че поради спор за собственост не ползва имота, следва да се посочи, че посоченото обстоятелство е непротивопоставимо на ищцовото дружество, доколкото страна по неформалния договор за продажба на топлинна енергия е именно собственикът, респ. титулярът на вещното право на ползване съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ. В този смисъл пасивнолегитимиран да отговаря по предявените искове е именно ответникът в качеството му на собственик на процесния имот за процесния период като обективното установяване на твърденията му за реално ползване на имота би имало значение единствено в инициирано срещу тези лица съдебно производство относно реализираните от собственика на имота разходи, свързани с текущото му ползване на 4 договорно или извъндоговорно основание от страна на обитателите на имота.

Обстоятелството, че през исковия период процесният имот е бил предмет на съдебен спор, както и дали носителят на вещното право на собственост фактически ползва имота е ирелевантно за възникване на отговорността за заплащане на задълженията за доставена до имота топлинна енергия. В този смисъл и решение № 6308/ 18.11.2024г. на СГС по в.гр. дело № 8724/ 2021г., решение № 1550/ 18.03.2024г. на СГС по в.гр. дело № 13485/ 2022г., решение № 1498/ 24.09.2023г. на СГС по в.гр. дело № 9469/ 2022г.