Решение № 260 от 08.06.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 гр. Плевен,

08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело

№ 237 по описа за 2022 г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл. 14б ал.1 Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е въз основа на жалба от З.Т.Г.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.П.К. –З. *** срещу заповед № Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен, с която на основание чл.14а от Закона за социалното подпомагане е наредено жалбоподателката да възстанови неправомерно получените социални площи в размер на 983, 83 лв. главница и 63, 38 лв. законна лихва за периода от 01.03.2021г. до 31.12.2021г.

В жалбата оспорващата твърди, че при получаването на констативен протокол от 01.02.2022г., съставен от Д“СП“- Плевен, във връзка с подадена от нея заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021г., за отпускане на месечна помощ узнала, че след направена справка по служебен път в Национална база „Население” на СМРО „Реgiх” на 21.02.2022г. е установено, че на 11.02.2021г. е сключила брак в Ливан с М.Е.З., роден на ***г., гражданин на Ливан.

Твърди, че потърсила правна помощ, снабдила се с дубликат на удостоверение за сключен брак, както и за семейно положение и е подала жалба до Районна прокуратура - Плевен за установяване на евентуално извършено документно престъпление, по която има образувана преписка № 1243/2022г.

Сочи, че не е напускала страната и не познава лицето, записано като неин съпруг. Твърди, че през декември 2021 г. брат й В.Т.Г., заедно с едно лице, което не говорело български език, я завел в учреждение, което по-късно разбрала, че е служба ГРАО към Община Плевен. Там брат й подал за подписване документи като казал, че са за работа. Сочи, че е неграмотна и не знае какво е било съдържанието на подписаните от нея документи. Служителката, на която брат й предал пописаните документи я попитала „На работа ли ще ходиш”, на което отговорила, че никъде няма да ходи. Твърди още, че има 6 непълнолетни деца, като най- малкото е на една година и половина. Сочи, че не е излизала в чужбина и се е занимавала изцяло с отглеждането на децата. Твърди, че при попълване на декларацията е била добросъвестна, като е декларирала нейното семейно положение като неомъжена, живееща във фактическо съжителство със С.Х.Х.. Твърди, че фактът на промяна на семейното положение е узнала при получаването на констативен протокол и към датата на подаване на заявлението – декларация не е знаела факта, че семейното й положение е променено. Заявява, че е във фактическо съжителство със С.Х.Х. и с него отглеждат децата, които са се родили от това съжителство. В заключение моли да бъде отменена издадената заповед, тъй като при декларирането на обстоятелствата относно семейното си положение, не е знаела за нестъпилата промяна в семейното й положение и социалните помощи са добросъвестно получени.

Постъпил е писмен отговор от ответника, в който оспорва депозираната жалба като излага съображения, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, издадена е в съответствие с материалния закон.

Сочи, че издаденият административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност. Издаден е от компетентен орган- директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила.

В съдебно заседание оспорващата, чрез назначения й пълномощник адвокат А. П.К. - З. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт.

Ответникът по оспорването – Директорът на

Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, не се явява и е не се представлява.

Настоящият състав на Административен съд Плевен, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл. 168, ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен, с която е наредено оспорващата да възстанови неправомерно получена социална помощ в размер на 983, 83 лева.

Административният орган е изложил мотиви, че при направена справка в Национална база данни „Население“ на СМРО „Реgiх”“, на 21.01.2022г. се констатирало, че лицето З.Т.Г. на 11.02.2021 г. е сключила граждански брак с г-н М.Е.З., роден на *** г., гражданин на Ливан. Същата не е информирала Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен за промяната в обстоятелствата, при които е отпусната месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, за което свое задължение е информирана в т.ХV от заявление-декларация ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021 г.

Посочено е, че на основание чл.32, ал. 2, т. 3 от ППЗСП „Изплащането на месечните помощи се прекратява от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им". След съобразяване с гореописаното, г-жа З.Т.Г. не е отговаряла на основната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г

От фактическа страна, а и между страните не се спори, следното:

Видно от Заявление - Декларация № ЗСП/Д-ЕН/366/02.02.2021 г. (л.13, 14 по делото) подадена до Директора Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, оспорващата е поискала отпускане на месечна социална помощ за храна.

От служители на ДСП-Плевен е изготвен социален доклад от 02.02.2021. (л. 15 по делото), с който е дадено заключение, че следва да се отпусне исканата месечна социална помощ на основание чл. 9 ППЗСП.

Видно от приетата на л.16 по делото

Заповед № ЗСП/Д-ЕН/366/02.02.2021 г., исканата социална помощ е отпусната на основание чл. 9 ППЗСП, в размер 249 лева, считано от 01.01.2021г.

Със

Заповед № 1506-РД01-0050/25.01.2022г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и чл.14а, ал.1 и ал.2 от ЗСП, Директорът на ДСП-Плевен е разпоредил на длъжностно лице от ДСП-Плевен да извърши проверка по сигнал от 25.01.2022г., поради необходимостта от изясняване на данните от НБД “Неселение“ за семейно положение за лицето З.Т.Г.. Разпоредено е проверката да се извърши в срок до 07.02.2022г. като се установи обстоятелството, лицето З.Т.Г. декларирала ли е промяна в обстоятелствата, при която и е отпусната месечната социална помощ по чл.9 от ППЗССП. С констативен протокол от 31.01.2022 г. (л.18 по делото) длъжностните лица от ДСП –Плевен, които са извършили проверката, са установили следното: З. Г. е подпомагана с месечна помощ по реда на чл. 9, ал, 1 от ППЗСП с подписано и подадено от нея в ДСП - Плевен по настоящ адрес заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021 г. От направената служебна справка е установено, че тя е сключила граждански брак в Ливан на 11.02.2021г., като не е спазила законоустановения 30-дневен срок, относно уведомяване за настъпилата промяна на условията, при които са отпуснати съответните месечни помощи, постановени в чл.

9, ал. 1 от ППЗСП, за който е уведомена в т.ХV на депозираното заявление-декларация. Подпомаганата не е декларирала коректно семейния си статус и доходите на съпруга си - М.Е.З., а е декларирала, че съжителства на семейни начала с г-н С.Х.Х. с ЕГН:**********. По заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021г. от месец март 2021 г. до м. декември 2021г. вкл., недобросъвестно получените месечни помощи за допълване на доходите са в размер на 983.83 лв. Същата е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване.

От приетото по делото дубликат

Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0427/14.12.2021г. се установява, че З.Т.Г. е сключила граждански брак с М.Е.З. на 11.02.2021г. в Ливан. От приетото на л. 8 по делото Удостоверение изх. № 12-441/28.02.2022г. за семейно положение, съпруг/а и деца се установява, че оспорващата има пет деца Т.З.Г., Б.З.Г., Е.З.Г., Л.З.Г. и С.З.Г..

С оспорената в настоящето производство Заповед №Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен на основание чл. 14а от ЗСП и чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и констативен протокол от 31.01.2022г. е наредено оспорващата да възстанови неправомерно получена социална помощ в размер на 983, 83 лева.

От така описаната безспорни факти съдът стига до следните правни изводи:

Обжалваната в настоящия случай заповед е издадена на основание чл. 14а от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и съгласно чл. 14б от същия закон подлежи на обжалване по реда на АПК в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. Издателят на заповедта - Директорът на ДСП – Плевен, не е изпълнил процесуалното задължение по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК да укаже на засегнатото лице пред кой орган може да се обжалва заповедта. На следващо място погрешно е посочил, че Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаването, вместо законоустановения 7 - дневен срок в чл.14б, ал.1 от ЗСП. Посочването „в какъв срок актът може да се обжалва“ е въведено като задължителен реквизит на индивидуалния административен акт с общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т.7 от АПК, а това означава, че срокът следва да бъде посочен изрично – с думи или цифрово, а не чрез препращане към специална правна норма, където е предвиден.

Според настоящия съдебен състав конкретният случай не може да бъде подведен под някоя от хипотезите на чл.140, ал.1 или ал.2 от АПК, тъй като в административния акт е указан срок на обжалване, но той е неправилно определен от административния орган. Такава хипотеза не е нормативно предвидена като основание за удължаване на сроковете за обжалване, поради което на основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК.

В чл.62, ал.3 от ГПК е регламентирано, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 02.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне на лист 19 гърба от делото. Жалбата на З.Т.Г. срещу оспорената заповед е подадена на 11.03.2022 г., т.е. при неспазване на законния седмодневен срок, който изтича на 09.03.2022 г. (сряда – присъствен ден), но преди изтичане на 14- дневния срок, определен в административния акт, поради което същата не се смята за просрочена и процесуално допустима. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 170 АПК възлага на административния орган тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14а, ал.3 от ЗСП, който оправомощава директора на дирекция "Социално подпомагане" да издава мотивирана заповед за възстановяване на получена социална помощ, в случай на констатирана недобросъвестност на лицето, което я е получило. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране.

По делото безспорно е установено, че в едномесечния срок по чл. 15, ал. 1 ЗСП и впоследствие оспорващата не е уведомила писмено Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен за настъпилата промяна в семейния й статус. Следва да се отбележи, че задължението по чл. 15, ал.1 от ЗСП е възникнало за З.Г. като подател на молба-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 9 ЗСП. Съответно този факт – недеклариране в едномесечен срок на промяна в обстоятелствата в изпълнение на задължението по чл. 15 от ЗСП/чл. 32, ал. 4 от ППЗСП е квалифицирано като нарушение на изискванията за получаване на помощта / по смисъла на § 1, т. 14 предл. второ от ДР на ЗСП/ и съответно е преценено като обосноваващо правния извод за недобросъвестност. Разпоредбата на чл. 15 от ЗСП, която въвежда задължението, повторено в чл. 32, ал. 4 от ППЗСП предвижда друга правна санкционна последица при неговото неизпълнение, а именно прекратяване изплащането на помощта за срок от една година, без да се проверява дали промяната има значение за определяне правото на социална помощ тоест дали е настъпил факт, който отрича занапред неговото съществуване.