Определение № 1781 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1368/2025
- Вид
- Определение № 1781
- Подписан
- 06.06.2025
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1781 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501368 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощника адвокат М., срещу Определение № 2909 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 3320/2024 г. на РС – Пловдив,с което съдът е оставил без уважение подадената от дружеството молба за изменение на постановеното по делото Решение № 33/03.01.2025 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА с довода, че ищцата не е материално затруднено лице, за което е следвало да бъдат събрани доказателства от районния съд. Поддържа се, че предявените искове представляват злоупотреба с право, т.к. са заведени с цел увреждане интересите на частния жалбоподател – ищецът подал шест искови молби против „Сити Кеш„ ООД с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноските в производството. Въпреки, че ищецът имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той образувал шест, с цел да се обогати за сметка на ответника. Прави се искане за изискване на искове молби на ищеца срещу ответника по посочени граждански дела, за да се оцени общия интерес на ищеца при съпоставяне с присъдените/претендирани разноски. Поддържа се, че не е установено дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното дело, тъй като същият не индивидуализирал конкретното дело. Оспорва се размерът на присъденото адвокатско възнаграждение с позоваване на практика на СЕС относно неприложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / 1
НМРАВ / и се настоява, че адвокатското възнаграждение следва да е в понисък размер от този в Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се остави без уважение искането за присъждане на претендираните от ищеца разноски, евентуално се иска същите да бъдат намалени.
Ответникът по частната жалба - Еднолично адвокатско дружество „ Е.
И.“, гр. Пловдив, чрез адвокат Е. И., в качеството си на пълномощник на М. Й.
Р., в законоустановения срок е депозирал отговор. Поддържа доводи за неоснователност на жалбата, както и съображения за правилността и законосъобразността на определението. Моли се за потвърждаване на определението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което е допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение №33/03.01.2025 г., постановено по гр. д. №3320/2024 г. по описа на РС Пловдив, съдът е уважил предявения от М. Й. Р. срещу „Сити Кеш„ ООД иск за прогласяване за нищожна на клаузата за заплащане на неустойка по чл.11 от сключения между дружеството като кредитодател и Р. като кредитополучател Договор за потребителски кредит № 720402/12.08.2022 г., и е осъдил „Сити Кеш„ ООД да заплати на Р. платената сума по клаузата за неустойка на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Решението е влязло в сила като необжалвано.
Процесуален представител на ищцата по делото е ЕАД „Е. И.“ чрез адвокат Е. И., оказаната на ищцата правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С горепосоченото решение на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв., увеличено с начисленото ДДС на 480 лева, за заплащането на което е осъдено ответното дружество „Сити Кеш„ ООД.
В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е постъпила молба от „Сити Кеш„ ООД с искане за поискана отмяна на решението в частта за разноските, с която е осъдено да заплати адвокатското възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е оставена без уважение от първостепенния съд с Определение № 2909 от 04.03.2025 г. – предмет на настоящата въззивна 2 проверка.
Определението е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл.
38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищцата, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т.
1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК.
В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е материално затруднено лице. Наличието на горното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се навежда в отговора на въззивната жалба. Следва да се каже, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.
Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са с дата преди предявяване на ИМ по първоинстанционното дело, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегираната представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за 3 договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице. Предвид изложеното е и неоснователно искане за прилагането на искови молби по другите производства между същите страните.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, Т.е. материалният интерес / цената на иска / е без значение - както в случаите когато е висок , така и в случаите на нисък такъв. Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело. В изложения смисъл е и Определение № 816 от 20.02. 2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 482/2025 г., III г. о., ГК, според което съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.
В разглеждания случай са предявени два иска – установителен и осъдителен, които произтичат от едно и също правоотношение, като досежно основанието първият е обуславящ за резултата по втория. Фактическата и 4 правна сложност на делото не е висока – събрани са писмени доказателства, проведени са три открити съдебни заседания за тяхното приемане, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. Тези данни са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на възнаграждението, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА като за един иск и в размер на 400 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран. Правилно така определеното възнаграждение е увеличено и със съответния дължим се по ЗДДС данък, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е регистриран по ЗДДС субект – в този смисъл Определение № 50139/10.05.2023 г. по гр. дело № 5156/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Определение 50095/11.05.2023 г. по търг. дело № 1454/2021 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр. дело № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о.
Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Предвид изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2909 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 3320/2024 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, Молба вх. № 6348/20.01.2025 г. за изменение на Решение № 33/03.01.2025 г., постановено по гр. дело № 3320/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр. Състав, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5