Решение № 6229 от 14.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6229 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А. при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно гражданско дело № 20231100501272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10077/14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 45415/2021 г. на Софийски районен съд, 72 състав, съдът е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на „Д.З.” АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 6029,76 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди по застраховка „Електронна техника”, сключена с полица № 08307501500013/18.12.2015 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащането, както и на основание чл.

86 ЗЗД да заплати сумата от 1837,40 лева – лихва за забава за периода 30.07.2018 г. – 30.07.2021 г. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за главница за разликата над 6029,76 лева до пълния предявен размер от 6434,25 лева, както и е отхвърлил иска за лихва за разликата над 1837,40 лева до пълния претендиран размер от 1960,82 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъден да заплати на ищеца „Д.З.” АД сумата от 680,16 лева – разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Д.З.” АД е осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 25,47 лева – разноски за първоинстанционното производство. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника – „Е.А.Д.Ю. С.А.”, дружество регистрирано в Люксембург, действащо чрез клона си в България.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника

„Електроразпределителни мрежи Запад” АД (предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД). Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че по делото не е доказана причинна връзка между действията на служителите на дружеството и прекъсването на ел. захранването.

1

Твърди се, че не е изяснено как е прекъснато захранването и дори и да е имало прекъсване, то може да се дължи на инсталацията на самото застраховано лице.

Поддържа се, че задължение на потребителя е да поддържа и експлоатира технически безопасно собствените си уреди. Твърди се, че не е доказано служители на дружеството да са извършили виновни противоправни действия, поради което липсва основание за реализиране на отговорността на дружеството. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че отговорността на дружеството е договорна, защото нито застрахованото лице, нито застрахователят са потребители. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в частта, в която са уважени исковете, и отхвърляне изцяло на исковете на „Д.З.“ АД. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ищецът „Д.З.“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че вследствие на непостоянно ниво на електричество настъпва дефект едновременно в три захранвани вещи, което се установявало както от писмо от въззивника, така и от приетата по делото експертиза.

Поддържа, че след заплащане на дължимото се застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу дружеството, което трябва да осигурява постоянна и непроменлива услуга по доставка на електричество до потребителите.

Твърди, че последното не е изпълнено. Предвид изложеното иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски районен съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

За уважаване на иска за регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ валидно застрахователно правоотношение със собственика на увредените вещи; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото имущество в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка; 5/ валидно облигационно правоотношение за използване на електроразпределителната мрежа, сключен с ответната страна; 6/ неизпълнение от страна на ответната страна на договорно задължение; 7/ причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и неизпълнението на ответната страна.

Въззивният съд намира, че СРС правилно е установил фактическата обстановка 2 по спора, след като е анализирал всички доказателствени материали.

По делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица № 0830 750 15 00013, че между ЗАД „В.” и „Ф.” ЕООД е сключен договор за застраховка „Електронна техника“. Покритието по договора е за периода 24.12.2015 г.

– 23.12.2016 г. Не е спорно, а и се установява от вписванията в Търговския регистър, че ЗАД „В.” се е вляло в „Д.З.” АД.

Следователно по делото безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между „Д.З.” АД и собственика на увредената електронна техника, посочена в исковата молба.

Видно от т. 46.2 от представените по делото общи условия имуществената застраховка „Електронна техника” покрива вредите в електронни съоръжения и оборудвания, настъпили и от свръхнапрежение.

Не се спори между страните по делото, че посочените в исковата молба три броя уреди (конвектомат, климатична система, електронна каса) са били увредени на 12.04.2016 г., както и че тези уреди са били застраховани по горепосочения договор за имуществена застраховка „Електронна техника”. В този смисъл установено е по делото, че в срока на застрахователното покритие по сключения договор за имуществена застраховка е настъпило застрахователно събитие от 12.04.2016 г.

Не се спори, а и се установява от представено към исковата молба платежно нареждане от 02.05.2017 г., че „Д.З.“ АД е заплатило на „Ф.“ ЕООД във връзка с настъпилите имуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 6434,25 лева.

Не се спори, че към датата на увреждане (12.04.2016 г.) ответникът (настоящ въззивник) е бил лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа в гр.

Плевен.

В хода на първоинстанционното производство е представен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, сключен на 10.11.2009 г. между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „Ф.**” ЕООД. По силата на този договор е уговорено присъединяването на търговски обект, преустройван в кулинарен магазин, находящ се в гр. Плевен, ул. ****, УПИ XII, кв. 378, към електрическата мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.

Представен е и договор за наем от 02.12.2012 г., сключен между „Ф.**” ООД и „Ф.” ЕООД, по силата на който „Ф.**” ООД е отдало на „Ф.” ЕООД за възмездно ползване поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Плевен, ул.

****, бл. „Щастие”, заедно с построения в имота магазин. Видно от т. 3 договорът е сключен за срок от десет години.

Следователно към датата 12.04.2016 г. „Ф.” ЕООД, както правилно е заключил СРС, като наемател на присъединен към електроразпределителната мрежа обект е имал качеството на ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.

41а, б. „а” ДР на ЗЕ, респ. като ползвател на електроразпределителната мрежа е имал и качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на т. 41б, б. „б” ДР на ЗЕ.

По-нататък следва да се посочи, че спорно по делото е дали ответникът (настоящ въззивник) в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа е изпълнил задълженията си на 12.04.2016 г. да осигурява непрекъснато електроподаване с нужното качество и съответно, ако е налице неизпълнение на посоченото задължение, дали това неизпълнение се намира в причинно-следствена връзка с причинените на застрахованото лице имуществени вреди.

По делото е представено писмо от „ЧЕЗ България” ЕАД с изх. № 3

**********/28.04.2016 г., от което е видно, че след проверка в диспечарските дневници, средно и ниско напрежение, е констатирано, че на 12.04.2016 г. поради претоварване на мрежата е възникнала авария и е преустановено електрозахранването в района, в който се намира търговски обект „Магазин Фантазия”, с адрес в гр.

Плевен, ул. ****. В писмото се посочва също така, че е било осигурено алтернативно електрозахранване.

В представено по делото писмо с изх. № СД-ДОС-7763/17.07.2017 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до „Д.З.“ АД е преповторена горната информация.

Писмото от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД следва да се разглежда като извънсъдебно признание на ответника (настоящ въззивник) за това, че прекъсването на захранването се дължи тъкмо на пренатоварване на мрежата. В този смисъл несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че не било изяснено в процесния казус по какъв начин е прекъснато ел. захранването, респ. дали не се дължи на инсталацията на застрахованото лице.

Съгласно приетата без възражения на страните техническа експертиза е възможно при възстановяване на ел. захранването да се получи пренапрежение, което да увреди процесните уреди. Вещото лице сочи, че при инсталирани защити срещу пренапрежение или ниско напрежение вероятността да настъпят твърдените повреди е минимална, но е невъзможно да се установи дали към 12.04.2016 г. е имало инсталирани такива защити от страна на застрахованото лице. Експертът е посочил също така, че поначало повреда на електроуред може да настъпи и поради нормално износване или неправилна употреба. В счетоводната част от експертизата вещото лице е уточнило, че стойността на причинените вреди и разходите за отстраняването им по средни пазарни цени към датата на увреждането възлиза на 6029,76 лева.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че чрез приетата по делото техническа експертиза се установява причинната връзка между възстановяването на ел. захранването, съпътствано от получено пренапрежение, и настъпилото повреждане в процесните уреди. Този извод кореспондира и с представения по делото протокол за технически преглед на климатична система, неоспорен от ответника (настоящ въззивник), съгласно който протокол техник е констатирал, че увреждането в компресора на климатика се дължи на рязка промяна в напрежението и дефектирали платки на инвертора и вътрешното тяло.

Изводът за установена по делото причинна връзка се основава и на сервизен протокол № 1765/14.05.2016 г., неоспорен от ответника (настоящ въззивник), съгласно който при възникване на проблема с конвектомата е имало проблем с подаваното към уреда захранване, което може да е причина за повредата на платка РСВ.

Тоест съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал води до единствения и непротиворечив извод, че повредите в трите застраховани уреда, описани в исковата молба, са настъпили вследствие на подадено по-високо напрежение при осигуряване от ответника (настоящ въззивник) на алтернативното захранване, за което се сочи в писмо с изх. № **********/28.04.2016 г. на „ЧЕЗ България“ АД и писмо с изх. № СД-ДОС-7763/17.07.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.