Решение № 280 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200636 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Т. С., ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ***, против Електронен фиш Серия К № 11931614 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 евро (равностойността на 49.99 лева).

В жалбата е бланкетно се атакува ЕФ като издаден при допуснати СПН, както и че в него не било посочено в какъв срок и къде може да се обжалва, поради което се иска отмяната му като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, като по делото е депозирал писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ. Не претендира разноски.

За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, в съдебно заседание не се явява представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество, като единствено в съпроводителното писмо, с което жалбата и АНП са били изпратени в съда е 1 посочено, че ЕФ е издаден в пълно съответствие със закона и че от направените констатации жалбоподателят е извършил нарушението. Не се претендират разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становището на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 26.12.2026 г. в 10:14 часа в обл. Пазарджик, на път І-8, км 193+300, при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като се е движил с 79 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС) ARH САМ S1 с № 1250b3d, насочено към гр. Пловдив. Системата отчела движение със скорост именно от 79 км/час, т.е. превишение на скоростта от 19 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 16 км/ч или установена стойност на скоростта 76 км/час. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 03.04.2026 г., видно от отразеното в справка от АИС- АНД (л.13), както и от Справка за нарушител/водач в раздел Фишове т.16 (л.23-25). Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез наказващия орган до съда по пощата на 15.04.2026 г. (виж пощенското клеймо на плика на л.4 от делото). При тези данни жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимка на разположението на АТСС и фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата

2 против атакувания

ЕФ е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място, съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, нито визираните в жалбата, нито посочените в писменото становище, както и други такива при извършената от съда служебна проверка.

ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Или иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, в това число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от минус 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП, съответстваща на словесното описание на нарушението.

Съдът не споделя възражението, че в ЕФ не било отбелязано в какъв срок и къде може да се обжалва ЕФ. Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП изрично са изброени реквизитите на ЕФ, като посочените от въззивника обстоятелства не попадат сред тях. Освен това при положение, че жалбоподателят е обжалвал ЕФ законоустановения срок и пред съда, е показателно че той в пълна степен е упражнил правото си на защита и по никакъв начин не са накърнени правата му, в това число и на справедлив процес.

Не могат да бъдат споделени от съда и направените в писменото 3 становище възражения относно неспазения ред за използване на АТСС, разположението на АТСС, както и че липсвали доказателства че в посочения участък има поставен знак В26, както и че липсвали доказателства да това къде е ситуирано АТСС и дали мястото на нарушението попада в зоната на действие на пътния знак и че извършването на нарушението не било безспорно доказано.

Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. В настоящия случай при използването на АТСС са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.6). Видно от същия е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта и че същото е въведено с пътен знак, разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението до АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТСС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от съответния ПИ и регистриран.

Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

4

В Протокола от оператора на системата макар да не е попълнено полето относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя, както и че не е посочил номер на първото и номер на последното изображение, но този пропуск не може да бъде приет за процесуално нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че както в това поле, така и в по-долната графа са посочени име и фамилия на полицейския служител и същият се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от снимките.

Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС.

При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.7), като видно от отразените данни на същата, тя е изготвена преди да започне работния режим на системата и преди да бъде заснето процесното нарушение.

От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на заснетия автомобил (л.8-12) става ясно, че на процесната дата, място и време е заснето именно управляваното от жалбоподателя МПС.

По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 1250b3d, вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български институт по метрология (л.15). От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС (л.14) се установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното 5 нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП. Затова и съдът намира за напълно неоснователни направените в насока техническа неизправност на АТСС възражения на жалбоподателя.

В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.

По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи.

По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, като собственик на МПС- л.а. „***“ с рег. № ***, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на ограничената с пътен знак В26 скорост от 60 км/час в извън населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че П. С. е собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.5). Този факт не се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.