Определение № 14642 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14642 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100108028 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. П. Г. срещу СГС. Претендират се обезщетения за вреди с оглед извършени действия по прекратяване на производството по гр. д. № 7383/2025 г. на СГС.

Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба, установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.

От справка по гр. д. № 8026/2025 г. на СГС и по гр. д. № 8025/2025 г. на СГС се установява, че между същите страни е образувано по-рано производство на същото основание. По посочените производства гр. д. № 8026/2025 г. на СГС и по гр. д. № 8025/2025 г. на СГС отново се претендират същите вреди във връзка с извършените действия по гр. д. № 7383/2025 г. на СГС. Производствата са образувание по-рано, не са прекратени към настоящия момент и представляват абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на по–късно заведеното производство, чийто предмет изцяло поглъщат.

Ето защо настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.

За пълнота следва да се посочи и още две основания за недопустимост на производството:

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал.

2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и 1 съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 М.Р. срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/.

Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че предявяването на множество сходни производства срещу СГС във връзка с едни и същи действия на магистрат по гр. д. № 7383/2025 г., в един и същи ден, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с изискванията на чл. 57 от КРБ, това е процесуално задължение на съда. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните последици са: отказ от защита им, предприемане на действия за преустановяване на злоупотребата, обезщетение за причинени в резултат на злоупотребата вреди – имуществени и неимуществени – определение № 3556 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на IV г. о., определение № 1918 от 15.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1136/2025 г. на III г. о. и др.

На следващо място, с определение № 3594/20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2413/2023г. на ВКС, I г. о. е разгледан въпросът дали функционалният имунитет на магистратите, по чл. 132 Конституцията намира приложение в случаите, когато те извършват действия извън това им процесуално качество. Прието е, че тогава не намира приложение функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България и съдът, пред който е предявен иск за вреди, следва да извърши преценка доколко магистратът е имал поведение, с което е причинил вреди на ищеца. В случаите, когато магистрат е действал в кръга на изпълнение на своите служебни задължения, той се ползва от предвидения функционален имунитет, действията му нямат противоправен характер, освен ако не са извършени умишлено и представляват престъпление от общ характер. Последното трябва да е установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. От друга страна функционалният имунитет на магистратите следва да се разглежда като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск досежно наличието на надлежна страна в процеса. Поради това иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим. Такъв е и искът по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/20г., ВКС, III г.о., определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г., ВКС, II г.о. и др./. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Не е установено, съдебният състав постановил определението за прекратяване на делото да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което да признато по надлежния ред.

Очевидно съдията прекратил делото е действал в процесуално качество. Не става ясно дали ищецът се е възползвал от законоустановения ред за обжалване на актовете, с които се прекратяват производството по гр. д., но самостоятелен иск за вреди от поставено 2 определение за прекратяване на производство от първа инстанция, е недопустим.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба с вх. № 85090/14.07.2025 г. подадена от Г. П. Г. и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 8028/2025 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.

Да се приложат по делото копия от подадените искови молби по гр. д. № 8026/2025 г. на СГС и по гр. д. № 8025/2025 г. на СГС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3