Решение № 414 от 21.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Плевен, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430201387 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на М. В. Д., ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 35-0001895 от 05.06.2023 г. на *** на РД “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложил на М. В. Д. глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2-11 г. на МТИТС.

Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, като в подадената до съда жалба, моли да бъде отмено атакуваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата *** на РД „Автомобилна Администрация – гр. Плевен – редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно

1 законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление № 35-0001895 от 05.06.2023 г. е издадено от ***а на РД “АА” - Плевен въз основа на Акт с бланков № 331084 от 16.05.2023 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 05.01.2023 г. в гр. Плевен, ул. ****, като председател на комисия за ПТП извършва периодичен технически преглед на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № ***, като допуска следното нарушение:

-като председател на комисия за ПТП не следи за качеството и пълнообемно провеждане на периодичния преглед на посоченото ППС от страна на техническия специалист /автомобилът не се вдига на подемник за преглед на техническото състояние на ПС, съгласно методиката част I т. 5 и т.

6 към Наредба № Н-32 на МТИТС – 2011 г./

От показанията на актосъставителя О. И. К. се установява, че в РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен има лице, което периодично преглежда записи за извършване на технически преглед от пунктовете, находящи се на територията в гр. Плевен.

От показанията на актосъставителя не става ясно, кога точно са прегледани процесните записи и от кое точно е лицето.

От показанията на актосъставителя О. И. К. става ясно, че същият не е свидетел на констатираното нарушение, а единствено е съставил процесния АУАН, въз основа на прегледани записи от страна на негов колега.

В тази насока са и показанията на свидетеля А. А. Д..

По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за посоченото нарушение в акта – цитиран по-горе, на жалбоподателя М. В.

Д. е наложено административно наказание на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 1500 лв..

Видно от АУАН е, че нарушението е извършено на 05.01.2023 г., а АУАН – а е съставен на 16.05.2023 г..

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административно- 2 наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.

Приложимостта на втората хипотеза /съставяне на АУАН в едногодишен срок от извършване на нарушението/ се предпоставя само при липса на данни у административно-наказващия орган за конкретния нарушител и с оглед възможността административно-наказващия орган да положи усилия за откриването му.

В настоящия случай видно от представените по делото доказателства е, че нарушението е извършено и установено на дата 05.01.2023 г. , като Председателя на комисия за ПТП не следи за качеството и пълнообемно провеждане на периодичния преглед на посоченото ППС от страна на техническия специалист /автомобилът не се вдига на подемник за преглед на техническото състояние на ПС, съгласно методиката част I т. 5 и т. 6 към Наредба № Н-32 на МТИТС – 2011 г./

След като нарушителят е известен или установен от административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административно-наказателното производство с издаване на постановление и налагане на санкция.

Ако този срок не е спазен, то се преклудира и възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Съдът констатира, че за установеното нарушение е съставен АУАН на 16.05.2023 г., но същото е констатирано при проверка на 05.01.2023 г. – четири месеца и единадесет дни преди образуване на административно наказателното производство.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че АУАН се явява съставен след изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което 3 опорочава цялото производство, вкл. и издаденото НП.

В заключение съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи.

В гражданското право са познати институтите на погасителната и придобивната давност, като общото между тях е, че те са юридически факти от рода на юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма свързва определени правни последици.

В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака -позитивен-изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативенпасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието.

Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание.

Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.

По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове п о чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение.

Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.

Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административно-наказващияорган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

На следващо място, съдът счита, че при съставяне на АУАН, липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение, по време и място на неговото извършване /неизпълнение на възложено по закон задължение/, като 4 не става ясно на коя дата е извършена проверката, като при съпоставка с останалите факти, изложени от актосъставителя, не става ясно на коя точно датата е извършено нарушението, респективно при издаване на обжалваното НП от страна на административно-наказващия орган е допуснато и процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т.3, респективно на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и което е съществено такова по своя характер, съответно е основание обуславящо незаконосъобразност на обжалваното НП.

Това е така и поради факта, че е необходимо да се прави разграничение между дата на извършване на нарушението и дата на установяването му, като в тази връзка датата на проверката и датата на която е извършено нарушението, са различни, което се установява от разпитаните по делото свидетели.

Разпоредбата на чл.42, т. 3 т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН въвеждат като задължителен реквизит точното посочване на дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които същото е осъществено и липсата им или посочване на такива, които не кореспондират с действителната фактическа обстановка опорочават издадения АУАН и НП.

Посочените реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН имат важно правно значение, тъй като всеки един от тях допринася за изграждане на цялостната картина на фактическата обстановка, при която е осъществено нарушението и влияе върху проследяването на законосъобразно производство по установяване на нарушението, което гарантира от своя страна правото на защита на нарушителя.

Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001895 от 05.06.2023 г. на *** на РД “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложил на М. В. Д., ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 43, 5 т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2-11 г. на МТИТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6