Решение № 81 от 24.07.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. Хасково, 24.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Хасковският окръжен съд………………………………………………………………...… в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА при секретаря Румяна

Гигелова…………………....……..………..………и в присъствието на прокурора…………………………………………………………………..………като разгледа докладваното от съдия

И В А Н О В А т.д.№ 235 по описа за 2019 год., взе предвид следното:

Предявен са два иска с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 2 000 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ

– К.К.Н. твърди, че на 24.12.2014 год. около 19.00 часа в гр.Димитровград е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на М.Е.К., която като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******е нарушила правилата за движение и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване движението на десен долен крайник чрез многофрагментно счупване на дясната подбедрица, за което била ангажирана наказателната й отговорност с решение №

118 от 02.07.2015 год., постановено по НАХД № 359 / 2015 год. на Районен съд – Димитровград. След инцидента е бил откаран в МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – гр.Димитровград, а на 26.12.2014 год. е бил приет за лечение в МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД – гр.Пещера. Поставената му окончателна диагноза била „множествени счупвания на подбедрицата, закрито“. На 28.12.2018 год. е бил подложен на оперативна интервенция, чрез извършване на открито наместване с вътрешна фиксация. След изписването му - на 02.01.2015 год., лечението на ищеца продължило в домашни условия, при спазване на диетичен и хранителен режим, с постоянен прием на болкоуспокоителни. В продължение на три месеца се придвижвал с помощни средства. На 25.06.2015 год. отново бил приет за лечение в „МБАЛ – Еврохоспитал Пловдив“ ООД – гр.Пловдив, където бил подложен на повторна оперативна интервенция – „отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула“. Наред с описаното по-горе травматично увреждане, ищецът твърди, че при станалото ПТП са му били причинени и фрактури на два зъба от горната челюст – 14 – ти и 12 – ти, за което бил подложен на лечение, включващо умъртвяване на корените на двата зъба, шифтово изграждане на зъби – 22 – ри и 23 – ти, и изработване на фиксирани мостови конструкции – 16 броя, като за проведеното дентално лечение заплатил сумата от 2 000 лева. Към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния водач, на основание на който претендира застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, необходими за репариране на търпените болки и страдания за причинените травматични увреждания и претърпения от това стрес, ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер но 2 000 лева – разходи за проведени дентални процедури.

Претендира още законна лихва и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

– „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр.София

– оспорва иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 118 от 02.07.2015 год., постановено по НАХД № 359 / 2015 год. по описа на Районен съд – Димитровград, М.Е.К. е призната за виновна в това, че на 24.12.2014 год. в гр.Димитровград, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинила по непредпазливост на К. К.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване движението на десен долен крайник чрез многофрагментно счупване на дясната му подбедрица – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2-ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а, ал.1, вр. чл.343, ал.1, б. Б, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца. Решението е влязло в законна сила на 18.07.2015 год.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка е, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 24.12.2014 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № 37705471, със срок на действие – 04.06.2014 год. до 03.06.2015 год.

По искане на ищеца по делото бе назначена медицинска експертиза. От заключението на вещото лице Е.

– съдебен лекар се установява, че ищецът е получил следните увреждания – контузия на главата, гръдния кош и корема, многофрагментно счупване на дясната подбедрица. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд, тъп предмет и можело да се получат при автомобилна травма. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупване на подбедрицата. Срокът за имобилизация при счупване на подбедрицата е определен от три до три месеца и половина. Срокът на неработоспособност за физически труд е в рамките на 7 – 8 месеца. На ищеца била извършена операция за протезиране на счупването на подбедрицата. След шест месеца е извършена втора операция за снемане на металната протеза. В продължение на около шест месеца ищецът е бил в състояние на принудително обездвижване – до снемане на протезата. В заключението си експерта посочва още, че амбулаторния лист и „писмената справка“, издадени от д.р С. Д. не съдържат нужните реквизити за достоверност на състоянието на зъбните редици и извършените манипулации – липсвали номер и дата на издаване. В амбулаторния лист не била попълнена таблицата за състоянието на зъбната редица и на фрактурираните два зъба.

Хипотезата за фрактури не се подкрепяла от рентгенова снимка. Счупването на зъбите не било регистрирано в медицинските документи от проведеното болнично лечение. С оглед на това вещото лице посочва, че не може да приеме причинна връзка между автомобилната травма и фрактурата на зъбите, както и разходите за дентални манипулации.

По искане на ответника и във връзка с направеното от него възражение за съпричиняване, допуснато от ищеца, по делото бе назначена автотехническа експертиза, от представеното по която заключение на вещото лице Х. се установява, че произшествието е настъпило на ул.“Панорамен път“, на У – образното кръстовище с ул.“Бузлуджа“, в чертите на гр.Димитровград. Пътната настилка в участъка на ПТП е била хоризонтална, суха и от асфалтобетон. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при очевидно добра видимост в рамките на зоната, осветена от късите светлини на превозното средство. Лекият автомобил се е движел със скорост от 60 – 70 км./ч.

Ищецът е пресичал напречно пътното платно, западно от кръстовището и непосредствено до него, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В протокола за оглед нямало данни за наличие на пешеходна пътека в зоната на процесното ПТП, поради което вещото лице приема, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на произволно място, където няма пешеходна пътека. От страна на ищеца ПТП е било предотвратимо при адекватно поведение /липса на алкохол в кръвта – установената такава е 2.31 промила/ и при спазване на изискванията по чл.113, ал.2 от ЗДвП.

По искане на ищеца по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Н., от показанията на която се установява, че на 24.12.2014 год., около 19 часа се обадили по телефона, за да й съобщят, че съпругът й е претърпял пътен инцидент. Веднага отишли в лечебното заведение, намиращо се в гр.Димитровград. Съпругът й изглеждал много зле – имал кръв по лицето, целият бил в синини и не можел да движи крака си, който бил счупен на две места. Поради това, че счупването било с усложнения, а един от лекарите отсъствал от работа, ги уведомили, че операцията може да бъде извършена едва след пет дни. Взели решение лечението на съпруга й да продължи в гр.Пещера, от където изпратили линейка и транспортирали ищеца до лечебното заведение, където на 28.12.2020 год. му била извършена операция. След това лечението продължило в домашни условия. Съпругът й бил много зле – не можел да се движи, поддържал висока температура. През първия месец използвали инвалиден стол, а през следващите 3 месеца – патерици. Свидетелката твърди, че е полагала непосредствени грижи за съпруга си в продължение на около шест месеца, което станало причина да напусне работа.

Премахнали импланта, защото кракът на съпруга й започнал да се зачервява и подува.

Пиронът останал. Обяснява, че в следствие на катастрофата, ищецът е имал проблеми със зъбите. На втория - третия ден след операцията в гр.Пещера, му паднал единия мост /протеза/, а след прибирането им у дома – паднал и втория мост. Като се пооправил, ходили на зъболекар. Направените разходи за дентално лечение възлизали на около 1 600 – 2 000 лева. През първия месец след катастрофата, съпругът й отслабнал с десет килограма. В момента бил като стреснат – изпитвал страх от пътуване. Имал проблеми с кръвната захар. Преди катастрофата нямал здравословни проблеми. След пътния инцидент напуснал работа.

В деня на инцидента за последно го видяла около 15.00 – 16.00 часа. Казал й, че излиза да се поразходи. В близост до дома им имало заведение, в което свидетелката предполага, че съпругът й се е отбил да пие бира. Тръгвайки да се прибира в къщи, сбъркал посоката. И друг път му се било случвало да губи ориентация, което според свидетелката се дължало на лекарствата, които приемал за диабета.

След катастрофата започнал да вдига кръвно и в момента приемал лекарства.

Животът на съпруга й след катастрофата се променил – изморявал се много бързо – не смеел да започне работа. Бил отпаднал. Оплаквал се от болки в цялото тяло.

Краката му се подували. Не помнел нищо от катастрофата.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., иск за допустим по следните съображения:

Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който ищецът основава вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е сключен на 04.06.2014 год., т.е преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още, че и застрахователното събитие е настъпило на 24.12.2014 год., т.е по време на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима нормата на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, които не визират като условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по реда на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване на ПТП действащия нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм., действащ към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на застрахователното събитие.

Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, отчитайки обстоятелството, че увреждането е настъпило на 24.12.2014 год., а исковата молба е подадена на 23.12.2019 год., видно от датата на клеймото, поставено върху пощенския плик, с който молбата е изпратена по пощата, поради което и на основание чл.125, вр. чл.62, ал.2 от ГПК, съдът приема, че искът е предявен преди изтичането на пет годишния давностен срок, визиран в нормата на чл.197 от КЗ /отм./, вр. с т.10.1 на раздел II, буква „А“ от Приложение № 1.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb192810-77ac-4c78-98e3-a54e7f8a22d6