Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1747 от 05.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10507/2022
Вид
Решение № 1747
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 1747 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20221100510507 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. С. срещу решението по гр.д. № 54363/2021 г. на СРС, 139 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна е уважен за разликата над 180 лева до 237 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка за разликата над 180 лева до 237 лева. Пълномощникът й претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна В. Д. С., действаща лично и със съгласието на нейния баща Д. П. С., оспорва въззивната жалба и моли същата да се отхвърли. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и 1 доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С решението по гр.д. № 54363/2021 г. СРС, 139 състав, е увеличил присъдената в полза на непълнолетното дете В. (род. на 11.10.2006 г.) месечна издръжка от 130 лева на 237 лева, считано от датата на предявяване на иска (20.09.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния размер от 300 лева, като неоснователен. С решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Към момента на определяне на месечната издръжка от 130 лева с решението по гр.д. № 37300/2017 г. на СРС, III ГО, 149 състав, влязло в сила на 05.06.2018 г., детето В. Д. С. е било на близо 11 години и 8 месеца, а към момента е на 16 години и 5 месеца. От определянето на месечната издръжка от 130 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около пет години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Ангажирани са доказателства, че въззивницата получава 2 лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255 лева месечно, а осигурителният доход на лицето е 650 лева месечно. Въззивницата обаче е счетоводител по професия (т. 5 от ППВС № 5/70 г.), няма алиментни задължения към други деца, няма доказателства за противопоказни условия на труд, който да полага, и е в трудоспособна възраст (близо 50-годишна е).

Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на майката да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък размер.

Трябва да се отбележи и че дори след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си въззивницата да среща материални затруднения, тя може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да й послужат както за удовлетворяването на собствените й екзистенциални нужди (включващи заплащането на месечен наем за нает жилищен имот), така и за задоволяване на увеличените потребности на детето й В..

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на пълномощника на въззивницата за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съдът я оставя без уважение.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски – видно от представената разписка, сумата от 500 лева е заплатена не от въззиваемата, т.е. страната по делото, а от баща й, като в разписката е посочен друг номер на въззивното дело.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 54363/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 139 състав, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. С., действаща лично и със съгласието на нейния баща Д. П. С., за присъждане на разноски по настоящото дело.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ю.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4