Решение № 1637 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300502596 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Р. К. Х. против решение № 2593/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10127/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХІІ гр. състав, което се обжалва в част та, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Р. К. Х. дължи на „Профи кредит България“ ЕООД суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2103/22.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2624/2022 г. на Районен съд - Пловдив, а именно: главница в размер на 2 574,87 лв. по договор № 30040535622, договорно възнаграждение в размер на 820,74 лв. за периода 15.12.2020 г. – 04.01.2022 г., лихва за забава в размер на 547,16 лв. за периода 02.12.2019 г. – 04.01.2022 г., законна лихва в размер на 37,19 лв. за периода 04.01.2022 г. – 24.02.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Счита се, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Профи Кредит България” ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението в 1 обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК регламентираща правомощията на въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбите доводи.

Постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, като същото не е постановено при нарушение на императивна материалноправна норма.

Пред настоящата инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи, направени от първоинстанционния съд:

Че между „Профикредит България“ ЕООД и ответницата в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски заем № 30040535622 от 12.11.2019 г., по силата на който на ответницата са предадени в заем 3500 лв. и същата се е задължила да върне тази сума на ищеца на общо 24 равни месечни вноски, ведно с договорна лихва в размер на 1593.69 лева, при годишен лихвен процент от 41.17 %, и лихвен процент на ден 0.11 %. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 48.84 %.

С последващ анекс погасителният план е бил променен. Не се оспорва извода на РС, че договорът е сключен при предварително установени от кредитодателя Общи условия. С договора е уговорено и предоставяне на пакет от „Допълнителни услуги“, за които кредитополучателят дължи заплащане на такса 2170 лв. за услугата „Флекси“ и 1050 лв. за услугата „Фаст“, като заплащането на сумите е разсрочено с месечните погасителни вноски. Размерът на месечната погасителна вноска по договора бил 346.43 лв., а общият размер на подлежащата на плащане от длъжника сума била 8313.69 лв.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги:

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на ищеца за заплащане на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, предявени като осъдителни, тъй като заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част. В решаващите си мотиви съдът е приел, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размерът на кредита без яснота относно 2 насрещната престация, която получава длъжника. Приел е и че тези такси заобикалят императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя извода, че клаузите от процесния договор, установяващи, че длъжникът дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.

Нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В настоящия казус услугата „Фаст“ е за действие по ускоряване усвояването на кредита, като видно от т.15.1 от Общите условия към договора за кредит дава право на пироритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Услугата „Флекси“, според от т.15.2 от Общите условия към договора за кредит, дава право на промяна на погасителния план. Така уговорени, двете услуги всъщност са действия по усвояване и управление на кредита.

Съдът приема, че уговаряйки заплащането от кредитополучателя на посочения пакет от допълнителни услуги, на практика страните са уговорили възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, като тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва. Това възнаграждение следва да бъде включено в годишен процент на разходите от 48.84 %, но не е включено, поради което този ГПР не отговаря на действителния. Видно от заключението на вещото лице С. К. по ССЕ, прието в първоинсатнционното производство, ако към договорената сума по кредите са добавят и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, то годишният процент на разходите става

170.1031%. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по самия договор, и разходите по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Поради това, че не е посочен действителният размер на ГПР, а по нисък, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за 3 потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Видно от заключението на вещото лице С. К., ответницата и извършила плащания към ищеца във връзка с договора за кредит в общ размер от 2842,35 лв. Предвид извършените по договора плащания, ответницата дължи на ищеца разликата между размера от 3500 лв., колкото е чистата стойност на кредита, и заплатената от нея сума от 2842,35 лв., или дължима остава сумата от 657,65 лв. Тази сума е дължима ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до окончателното изплащане. Доколкото с жалбата не се оспорва изводът на първоинстанционния съд в решението му, че вземанията по договора за потребителски кредит са били обявени надлежно за предсрочно изискуеми на 04.01.2022 г., то ответницата дължи обезщетение за забавеното плащане на посочената главница за периода 04.01.2022 г. – до 24.02.2022 г. – деня преди датата на подаването на заявлението, което по изчисления на съда с помощта на електронен калкулатор възлиза на 9,50 лв.

Ответницата дължи и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

По тези съображения съдът приема, че в обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно, поради което същото ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество, с което ще се отхвърлят исковете за установяване дължимостта на главницата по договора за кредит за разликата над дължимия се размер от 657,65 лв. до пълния предявен размер от 2 574,87 лв., както и ще се отхвърлят исковете за установяване на дължимостта на обезщетение за забава по отношение на тази главница, за периода за периода 04.01.2022 г. – до 24.02.2022 г. и за разликата над дължимия се размер от 9,50 лв. до пълния предявен размер от 37,19 лв., както и ще се отхвърлят исковете за установяване на дължимостта на сумите: 820,74 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.12.2020 г. – 04.01.2022 г., 547,16 лв. - лихва за забава за периода 02.12.2019 г. – 04.01.2022 г. Решението ще се отмени и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делата за разликата над дължимия се от нея размер от 55,15 лв. до присъдения от РС размер от 329 лв. Решението ще се потвърди в частите, с които е установено задължението на ответницата за заплащане на главница и законна лихва в посочените по-горе размери.

Предвид изхода по спора, въззиваемото дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на ПОС сумата от 66.25 лв. - държавна такса за въззивното производство, а на адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ – сумата от 488.54 лв.– адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за първоинстнционното производство и сумата от 699 лв. -адвокатско 4 възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство .

Предвид изхода по спора, жалбоподатгелката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество съответната им част от разноските за въззивната инстанция. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като в тежест на жалбоподателката и в полза на въззиваемата страна ще се присъди част от тях, съответна на уважените искове, а именно сумата от 50.29 лв.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2593/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10127/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. състав, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Р. К. Х. дължи на „Профи кредит България“ ЕООД суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2103/22.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2624/2022 г. на Районен съд - Пловдив, а именно: главницата по договор № 30040535622, за разликата над дължимия се размер от 657.65 лв. до пълния предявен размер от 2 574.87 лв., както и обезщетение за забава по отношение на тази главница, за периода за периода 04.01.2022 г. – до 24.02.2022 г. и за разликата над дължимия се размер от 9,50 лв. до пълния предявен размер от 37,19 лв., както и за установяване на дължимостта на сумите: 820.74 лв. договорно възнаграждение за периода 15.12.2020 г. – 04.01.2022 г. и 547.16 лв. - лихва за забава за периода 02.12.2019 г. – 04.01.2022 г., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делата за разликата над дължимия се от нея размер от 55.15 лв. до присъдения размер от 329 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, против Р. К. Х., ЕГН *****, от гр. *****, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Р. К. Х. с ЕГН ***** дължи на Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2103/22.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2624/2022 г. на Районен съд - Пловдив, а именно: главницата по договор № 30040535622 , за разликата над 657.65 лв. до пълния предявен размер от 2 574.87 лв., както и обезщетение за забава по отношение на тази главница, за периода за периода 04.01.2022 г. – до 24.02.2022 г. за разликата над 9,50 лв. до пълния предявен размер от 37,19 лв., както и следните суми: 820,74 лв. договорно възнаграждение за периода 15.12.2020 г. – 04.01.2022 г. и 547,16 лв. - лихва за забава за периода 02.12.2019 г. – 04.01.2022 г.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb184ee4-005e-45e1-86a8-fcec36133e7c