Определение № 392 от 17.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Момчил Ал. Найденов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300600756 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 39 от 27.02.2025г., постановено по ЧНД № 77/2025г., Районен съд - К., I-ви н.с., е потвърдил постановлението на РП - Пловдив, ТО - К. от 30.01.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по сл.дело № 142/2023 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив, водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Г. Х. Д., в която се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се доводи за несъответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото, които по същество сочат на твърдение за необоснованост на обжалваното определение. Посочва се, че има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 50/2022г. по описа на ОСлО при ОП – Х. поради това, че жалбоподателят не е извършил посегателства спрямо бившата му съпруга В.

Ч.. В жалбата се оспорва и достоверността на превода от немски на български език на документите по Европейска заповед за разследване, като се твърди, че Г. Д. никога не е заявявал извършени посегателства срещу Ч. във ФР Г.. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на РП - Пловдив, ТО - К. със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Досъдебно производство № 142/2023г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив, пр.пр.№ 10902/2022г. на РП - Пловдив, ТО – К., е образувано с постановление от 27.03.2023г. за престъпление по чл.286 ал.1 от НК, за това дали на 29.03.2022 г. в гр. Н., Република Г., пред надлежен орган на власт полицейски орган, полицейска дирекция, е набедил Г. Х. Д. в престъпление че на 06.03.2022г. е извършил психическо и физическо насилие над В. Н. Д.а от гр. К.. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите Г. Х.

Д., В. Н. Ч., В. В. Ц., Н. С. Ч., С. Н. Ч. и Р. Х. Д., приобщени са материалите по следствено дело № 268Js17155/22 на Полицейско управление Изток Н., П. Б., ФР Г., образувано служебно на 20.03.2022г. срещу Г. Д. за престъпления заплаха, опасна телесна повреда и обида по отношение на В. Ч. /Д.а/, които материали са получени по изпълнена Европейска заповед за разследване от 02.04.2024г. от Прокуратурата във Ф. н. О. /на немски език и в превод на български език/. Приложена е справка от РП - Х., ТО - С. ведно с материали по сл.дело № 50/2022 г. по описа на ОСлО при ОП – Х., по което на 10.03.2023г. Г. Д. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 от НК.

С атакуваното определение Районен съд - К. е потвърдил постановление на РП-Пловдив, ТО - К. за прекратяване на наказателното производство по сл.дело № 142/2023 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив, в което е прието, че не са събрани доказателства В. Н. Ч. да е извършила престъпление по чл. 286, ал.1 от НК. Според държавното обвинение данните от Европейската заповед за разследване, предоставени от н. власти, сочат, че Ч. е била действително пострадала вследствие на упражнено физическо насилие от страна на съпруга й Г. Д. в посоченото от нея време и място, за което той дори е бил признал в полицията в гр. Н., ФР Г..

От анализа на събраните доказателства следвало безспорния извод, че В. Ч. не само е знаела, че Г. Д. й е нанесъл побой, но тези обстоятелства са били установени от проведеното разследване в Г.. От приобщените материали от разследването в Г. се установили и конкретни медико-биологични признаци по тялото на пострадалата, които представлявали следи от извършено физическо посегателство. Сам Г. Д. признал за такова посегателство над съпругата си, но отрекъл вербална агресия. Направен е извод, че В. Ч. (по време на брака й - с фамилно име Д.а) е формирала вярна представа за извършеното физическо насилие над нея, осъществено от Г. Д., което се потвърдило от проведеното в Г. разследване от компетентните полицейски органи.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване РС - К. е приел, че фактите са били правилно установени и интерпретирани от представителя на РП – Пловдив, ТО - К. и съобразно тях същият е изградил и верни правни изводи. Посочил е, че изводите на държавното обвинение почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателствени източници, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, поради което и правилно е прекратено воденото наказателно производство.

Първостепенният съд е съпоставил гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите В. Ц. – приятелка на В. Ч., Н. Ч. и С. Ч. – съответно баща и брат на Ч., подкрепящи изцяло показанията на самата св. Ч., с писмените материали, съдържащи се в преписката на г. полицейски органи.

Изложени са съображения за правилност на извода на прокурора, че Ч. не е 2 осъществила състав на престъпление по чл.286, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, тъй като направените от нея изявления пред полицейските органи в Г. отговарят обективно на случилото се в действителност, а именно осъществявано спрямо нея нееднократно домашно насилие чрез нанасяне на побой от страна на бившия й съпруг Г. Д., като от субективна страна същата е действала с убеждението, че съобщава достоверна информация. К. районен съд е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за непълнота на доказателствения материал по делото, изискваща събиране на нови доказателства. Приел е, че прокурорът е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 НПК и е извършил всички необходими действия за разкриване на обективната истина, поради което и потвърдил постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че първостепенният съд е изложил фактическа обстановка, идентична с приетата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същата е установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, които са в обем, който да доведе до извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл.286, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер по смисъла на НК. Изводът на първостепенния съд, че фактите са били правилно установени и интерпретирани от представителя на РП - Пловдив, ТО - К. и съобразно тях същият е изградил верни правни изводи за липса на престъпление по чл.286, ал.1 НК е правилен като краен резултат. В хода на разследването са разпитани всички лица – свидетели, които биха допринесли за изясняване на обективната истина. От гласните доказателства и по реда на международната правна помощ е установено, че на 20 март 2022г. В. Д. (сега Ч.) е подала в полицейския участък в гр. Н. /намиращ се в близост до гр. Б./ наказателна жалба срещу съпруга й Г. Д. за опасна телесна повреда, заплаха и обида. До момента на подаване на жалбата съпрузите и двете им малолетни деца са живели заедно в едно домакинство на ул. „Х.“ № * в гр. Н.. Според наказателното обвинение от м. март 2021г. до м. март 2022г. Д. редовно обиждал и заплашвал с убийство съпругата си, като я удрял с юмруци по тялото и главата. От 6 януари 2022г. той я удрял и ритал веднъж или два пъти седмично. Последният инцидент се случил на 6 март 2022г. в семейното жилище. На 20 март 2022г. В. Д. се възползвала от отсъствието на съпруга й, за да подаде наказателната жалба. Нямала намерение да се връща в семейното жилище, а поискала да бъде настанена в приют за жени. Направена била фотодокументация на пострадалото лице, заснети били и снимки от мобилния й телефон на телесните й увреждания. На 25 март 2022г. обвиняемият по германското производство Г. Д. се явил в полицейски участък в гр. Н., тъй като искал да се осведоми за местонахождението на съпругата и децата си.

Той отрекъл да е отправял заплахи към жена си, но признал, че на 05 март 2022г. между тях е имало физическа разправа. След завръщането си в Б. в края на м. март 2022г. св. Ч. потърсила закрила по ЗЗДН, в резултат на което й била издадена заповед за незабавна защита от К. районен съд. Поради трайното преместване на В. Ч. в Р. Б. наказателното дело в г. районен съд било прекратено.

Както се изтъкна и по-горе въззивният съд споделя приетата от районния съд фактическа обстановка, но намира за необходимо да посочи, че 3 предмет на доказване по настоящото сл.дело № 142/2023 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив не е съставомерността по НК на действията, които се твърдят пред г. полицейски органи да са осъществени спрямо В. Ч. (тогава Д.а) от страна на бившия й съпруг. Без фактическо и правно значение е и дали е било водено и приключило разследване от ОСлО при ОП - Х. за състамерността на деянията, описани от св. Ч. пред н. власти и какъв е резултатът от същото, поради което и не се налага приобщаване на твърдяното от жалбоподателя постановление за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 50/2022г. на ОСлО при ОП - Х., по което Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 от НК спрямо бившата му съпруга. Още повече че това постановление, дори да е съставено, представлява становище на държавното обвинение, а не писмено доказателство за факти, което да допринесе за разкриване на обективната истина по настоящото дело.

В случая за престъплението набеждаване може да става въпрос само когато подателят сезира компетентните органи с ясното съзнание, че лицето не е извършило твърдените неправомерни действия, респ. че е невинно /Решение № 326 от 11.11.2010г. на ВКС по н.д. № 258/2010г., II н.о./. Гласните и писмените доказателства в своята съвкупност не установяват умисъл за набеждаване у св. В. Ч.. Фактът, че св. Г. Д. отрича посочените от бившата му съпруга обстоятелства, заявени в наказателната жалба, подадена под резерва пред г. полицейски органи, не установява знание у последната за неистинност на заявените от нея обстоятелства. Посоченото противоречие в гласните източници между двете групи свидетели - близките на св. Ч. от една страна и сестрата на св. Д. от друга, се разрешава при анализа и на останалите събрани по делото писмени доказателства и те не установяват недобросъвестност у св.

Ч. при упражняване от нейна страна на правото й на жалба пред чуждестранните полицейски власти. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод св. Ч. да не се е считала за пострадала от домашно насилие от страна на съпруга й, за което е предприела действия да потърси защита от полицейските органи в гр. Н., ФР Г.. В обобщение изложеното не установява умисъл у св. Ч. да извърши престъпление по чл.

286 от НК.

По възраженията на жалбоподателя за необоснованост на съдебния акт въззивният съд намира, че първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение на база събраните по делото доказателства и закона. К. районен съд е извършил обстоен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, отчел е изискванията на закона за съставомерност на деянието по чл.286, ал.1 от НК и въз основа на доказателствата по делото е направил правилен извод, че св. Ч. не е набедила жалбоподателя в престъпление, поради което законосъобразно е прекратено наказателното производство.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че преводът на получените материали по изпълнената Европейска заповед за разследване е недостоверен, въззивният състав намира същото за лишено от основание.