Решение № 2375 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207620 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. Ф. от ххх с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 008025, издадено на 11.04.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че към момента на проверката лицето не е управлявало процесното МПС, както и че е било заплатило гражданската си отговорност, но не си е било взело шофьорската книжка.

Предлага на съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Ф., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено становище до съда се оспорва жалбата с подробно описани възражения. Предлага се на съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Претендира 1 се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.09.2022г. около 11:55ч., в град София, по ул.,,Адам Мицкевич“, с посока на движение от ул.,,Подкрепа“ към бул. ,,Д - Петър Дертлиев“, жалбоподателят В. Ф. управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил ххх. При извършена проверка от полицейските служители хххх пред магазин ,,зора“ , водачът не представил СУМПС.

На 01.08.2022г. жалбоподателят Ф. управлявал същото МПС без застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което му било отнето СУМПС, като е установено, че същото било иззето със ЗАППАМ № 2628/01.08.2022г., връчена на 01.08.2022г. и влязла в законна сила на 16.08.2022г.

По случая било образувано досъдебно производство № 2026/2022г. по описа на 09 РУ – СДВР по обвинение в извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 21.03.2025г. наблюдаващият прокурор прекратил същото като приел, че се касае за маловажен случай. Въз основа на материалите по делото било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на свидетелските показания на разпитаните в качеството на свидетели хххх. Видно от техните разпити в съдебно заседание е, че дори и след предявяването на АУАН и двамата не си спомнят за случилото се. Въпреки това по административната преписка са налице доказателства, че жалбоподателят е бил заплатил сумата по предходното нарушение и че е било прекратено образуваното спрямо него наказателно производство.

Съдът счита, че така възприетата фактическа обстановка и съвкупен 2 анализ на събраните по делото доказателства, вмененото на жалбоподателя В.

В. Ф. административно обвинение не се явява доказано, а и същото е неясно в степен, накърняваща правото на защита на дееца.

Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че и двамата не си спомнят нищо като тежестта да бъде доказано административното нарушение (с арг. от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.103, ал.1 от НПК ) е върху административно наказващия орган. Липсата на спомен за случилото се от страна и на двамата свидетели предпоставя недоказаността на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние.

На следващо място параметрите на административното обвинение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП вменява законовото задължение на едно лице да не управлява моторно превозно средство, след като е било лишено от това право по съдебен или административен ред. В конкретния случай административно наказващият орган не е посочил по кой ред (административен или съдебен) е бил лишен жалбоподателят да управлява моторното превозно средство. В наказателното постановление е отразено единствено, че СУМПС на водача е било отнето, но без да се посочи по кой ред и въз основа на какъв акт е станало това. Ето защо съдът намира, че гореописаните пороци при издаването и доказването на административното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и последващото недоказване на изпълнителното деяние, посочено в наказателното постановление, са предпоставки за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 4332 – 008025, издадено на 11.04.2025г.от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на В. В. Ф. от ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3