Решение № 720 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507750 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 4410 от 10.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 39538, по описа на СРС за 2021 г., 34 състав, са отхвърлени предявените от "О.-Ю.В. СОФИЯ" ЕООД срещу Г. Я. обективно съединени главни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92, вр.чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД за сумата от 1620 евро, представляваща главница по сключен между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 1757,70 евро, представляваща неустойка по чл.7 от договора за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г.; главни искове с правно основание чл.92, вр.чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1620 евро, представляваща неустойка по чл.8 от договора и 1757,70 евро - обезщетение за забава върху главницата от 1620 евро за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г.; евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 97,20 евро обезщетение за забава върху неустойката от 1620 евро за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 650 лева.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от "О.-Ю.В.-СОФИЯ" ЕООД, против решението, в частта в която са отхвърлени исковете за заплащане на договорна неустойка с 1 основание чл.92,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят сочи, че изводът на съда за нищожност на клаузата, уговаряща неустойка по чл.8 от договора, бил неправилен, доколкото мотивът му, че имотът бил продаден 2 дни преди изтичане на срока на договора, водел тъкмо до обратния извод, а именно - че е изтекло значително време, през което посредникът е предлагал имота.

Именно защото предлагането и разходите по него - направените разноски за реклама, организирането на огледи и пр. са често пъти трудно доказуеми, затова била определена неустойка, която да гарантира, че доказването на вреди няма да попречи на обезщетяването на посредника при неизпълнение от възложителя. Сочи, че клаузата, която предвижда, че възложителят следва да се въздържа от разпоредителни сделки с имота била напълно действителна и ако възложителят на посредничеството продаде сам имота, то договорът за посредничество оставал безпредметен и оттам отпадала възможността посредникът да реализира печалба, като неустойката обезпечавала именно тази вреда. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неустойка в размер на 1620 евро, както и договорна лихва за забава за периода от 06.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата - 1757,50 евро, а при условията на евентуалност - законната лихва за периода от 06.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата в размер към момента на предявяване на иска - 97,20 евро.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като решението в обжалваната част бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Безспорно е между страните, че на 07.11.2019 г. бил сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот - едноетажна вилна сграда и поземлен имот, в който е изградена, подробно индивидуализирани в договора, исковата молба и решението на първоинстанционния съд, при офертна цена за продажба на имота - 45 000 евро. Договорът е с действие една година, считано от момента на подписването му, т.е. до 07.11.2020 г.

Не се спори между страните, а и видно от приложените писмени 2 доказателства по делото /решение от 24.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 317, по описа за 2007 г. на РС-гр.Етрополе, електронна справка от Служба по вписванията, че в периода от 14.11.2007 г. до 05.11.2020 г. /по време на действието на договора за посредничество/, имотът е бил собственост не на ответника, а на неговата дъщеря - К. Я.а. Безспорно е и че имотите са били продадени от действителния собственик на трети лица на 05.11.2020 г. - два дни преди изтичане на договора за посредничество.

Съгласно чл.1 от договора възложителят възлага на агенцията възмездно да проучи пазара, да рекламира, да извършва огледи, да търси купувач, да подготвя и участва във воденето на преговори и като цяло да осъществява посредничество с изключителни права при продажбата, както и да подготви сключване на договор за продажба на посочените имоти, като в този срок възложителят е поел задължение да не предлага сам и да не възлага предлагането на гореописания имот на други физически или юридически лица. Според чл.5.1 от договора, за извършената от агенцията посредническа дейност възложителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 3,6 % от продажната цена на имота - предмет на договора, като същото се дължи в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба между купувач и възложителя или свързано с последния лице по смисъла на §1 от ДП на ТЗ без ограничение в степента на родство. Съгласно чл.5.2. от договора възложителят се задължава лично и/или чрез свързано лице да не води директни преговори по условията за покупко-продажбата на недвижимите имоти с купувачи, предложени от агенцията, както и да не сключва предварителен или окончателен договор с тях без знанието, съдействието и посредничеството на агенцията; да не се обвързва с купувачи, предложени от агенцията под каквото и да е форма. Съгласно чл..5.3. възложителят се задължава при действието на този договор, предлагането на описаните имоти да не бъде възлагано от него или от свързано с него лице по смисъла на §1 от ДР на ТЗ на трети за този договор лица. Възложителят се задължава да не предлага сам или чрез свързано лице по смисъла на §1 от ДП на ТЗ имотите, като в това число да не преговаря с потенциални купувачи и да не сключва лично, чрез представител или чрез свързано лице каквито и да е сделки с имота с трети лица /чл.5.4./. Съгласно чл.8 от договора в случай, че възложителят по време на действието на договора заобиколи агенцията като наруши, но не само, чл.5.2.,т.5.3. или 5.4., дължи неустойка в размер на 3,6 % от обявената в раздел 1 от този договор офертна цена на имота, предмет на договора. Страните са се договорили при забава в плащанията на дължима сума по договора възложителят да дължи на агенцията лихва за забава в размер на 0,5 % на ден от дължимата сума, но не повече от 7,2 % с ДДС от офертната цена, посочена в договора.

Във въззивното производство, предвид подадената въззивна жалба само в частта, в която са отхвърлени исковете за неустойка и лихва върху неустойката, единственият спорен между страните въпрос е действителна ли е клаузата, уговаряща заплащането на такава неустойка, като от отговора на 3 този въпрос зависи и разрешението по отношение на претенцията за лихва за забава върху тази сума.

За да отхвърли предявения иск за заплащане на неустойка по чл.8 от договора, първоинстанционният съд е приел, че клаузата, уговаряща неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като с оглед датата на сключване на договора за посредничество и размера на неустойката, която е равна на главницата по сключения договор, следва да се обоснове извод за незначително неизпълнение на задължението, като същевременно размерът на неустойката възлиза на 100 % от размера на главницата.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, както и формира други, които също на самостоятелно основание водят до извод за нищожност на неустоечната клауза, а компесаторна неустойка, в размер на 3, 6 % от офертната цена, дължима наравно с възнаграждение за посредничество, равняващо се също на 3,6 % от продажната цена. Така уговорената неустойка на основание чл.26,ал.1,предл.трето, води до нарушаване на добрите нрави, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност, както и същата излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, тъй като не обезщетява някаква претърпяна загуба или пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че така договорената компесаторна неустойка не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а цели да го обогати, като същият във всички случаи дори и когато не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, би получил сходен размер на плащане от възложителя, с такъв, какъвто би получил, ако с негови усилия бе осъществено посредничеството между купувач и продавач, за което му се следва комисионо възнаграждение. Съдът намира, че е налице не само значително неравновесие между размера на уговорената неустойка и очакваните при сключването на договора вреди за посредника, но така уговорена, цели единствено повторно възнаграждаване на посредника, което би довело до неоснователното му обогатяване, поради което въззивният съд намира неустоечната клауза за недействителна поради накърняване на добрите нрави. Нищожността на клаузата на чл. 8 от процесния договор изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца вземане за неустойка. А щом няма главно задължение, не може да възникне и задължение за обезщетение за забава.

С оглед изложеното, решението, предвид правилността му в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има само въззиваемият.

Същият е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е представил доказателства за извършването на разхода, поради което сумата следва да му бъде присъдена.

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4410 от 10.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 39538, по описа на СРС за 2021 г., 34 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от "О.-Ю.В. - СОФИЯ" ЕООД срещу Г. Я. обективно съединени главни искове с правно основание чл.92, вр.чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1620 евро, представляваща неустойка по чл.8 от договора и 1757,70 евро - обезщетение за забава върху главницата от 1620 евро за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г.; евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 97,20 евро - обезщетение за забава върху неустойката от 1620 евро за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г.

ОСЪЖДА "О. - Ю.В. - СОФИЯ" ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Г.

В. Я., с ЕГН: ********** разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението в частта, в която исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92, вр.чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД за сумата от 1620 евро, представляваща главница по сключен между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 1757,70 евро, представляваща неустойка по чл.7 от договора за периода от 06.11.2020 г. до 09.06.2021 г. са отхвърлени, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.