Решение № 2134 от 13.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 13.04.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.А

СИМОНА

УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.а въззивно гражданско дело № 14117 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 16.01.2019г., постановено по гр.д. № 68070/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предявени от С.М.П. срещу „П.Н.“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 200 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име, в резултат на публикувана на 27.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Разтърсващо разкритие – М.И.в афера с П.” и с подзаглавие “Президентът и вдовицата на Г.И.станали близки покрай бизнеса й с хотели”, съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...С.П. – вдовица на сикаджийския бос М.Б.– Б.М., не само успя да запази богатството му, а минимум го утрои. За оправната дата се твърди, че се занимава с наркотрафик, сводничество и е завзела курорта Слънчев бряг....”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане; сумата от 1 400 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 5 000 лева лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име, в резултат на публикувана на 20.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Нападателят на М.О.– Б.К., наследник на СИК и Б.М. по морето” и с подзаглавие “Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.”, съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...Той е в тесни връзки със семейството на убития бос Б.М. – живее на съпружески начала със сестрата на вдовицата му С.П. – И.. Б.К., наричан по морето с прякорите Д.и О., отговаря за обектите на С.П. и сестра й И. в Слънчев бряг и региона”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 400 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име, в резултат на публикувана на 10.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия със заглавие “ЕКСЛУЗИВНО! Плъзна нов слух за екшъна в Слънчев бряг – М.О.предаден от свои” и с подзаглавие “Тече вътрешно разследване в групировката, проверяват кой с кого е говорил по телефона преди стрелбата”, съдържаща според ищцата клеветническо твърдение, а именно – “Според друга версия, докато М.О.има проблеми с правосъдието, Б.К.започва да заграбва бизнес и наркотеритории на несебърския си опонент... Барът се върти от вдовицата на убития сикаджийски бос М.Б.– Б.М., С.П...... В момент на безизходица вдовицата на Б.М. сключва съюз с М.О., за да си осигури гръб на Черноморието”.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Счита, че по делото са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, но неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от процесните изрази не са клеветнически, което е повлияло при формиране на извод за справедлив размер на претенцията за обезвреда. Поддържа, че процесната статия от 10.06.2016г. съдържа неистински, позорни твърдения, че ищцата е част от гангстерския елит на обществото, като името й се свързва с престъпници и незаконни дейности. Ето защо се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в претендирания му размер.

Насрещната страна в производството - „П.Н.“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответното дружество срещу решението на СРС, в частта, в която са уважени предявените искове. Жалбоподателят поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се навеждат съображения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично относно обстоятелството кои от процесните изрази приема за обидни, и кои от тях за клеветнически, поради което счита решението за необосновано. Поддържа, че процесните публикации имат сходни теми, поради което е невъзможно да се извърши отделна оценка на кокретните вреди от всяка една от процесните статии. По тези съображения счита, че претендираните вреди е следвало да бъдат оценявани общо. Ако първоинстанционният съд беше спазил материалния закон, би достигнал до извод, че дължимото на ищцата обезщетение е в по-нисък размер. Вместо това съдът е присъдил отделни обезщетения за всяка една от публикуваните статии и така необосновано е завишил размера на общо присъдената сума. На следващо място, в жалбата се поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил релевираното от ответното дружество възражение, че първоизточник на съдържащата се информация в публикуваната на 27.04.2016г. статия е друга медия. По тези съображения счита, че болките и страданията на ищцата не са настъпили в резултат само на процесната статия, а и от други публикации, поради което присъденото обезщетение било завишено и не отговаряло на критерия за справедливост. Изложени са и съображения, че изводите на СРС относно конкретния размер на дължимото обезщетение били необосновани и не отчитали обстоятелството, че прилагането на прекалено строг подход при оценката на професионалното поведение на журналистите, може да доведе до възпирането им да изпълняват функциите си по информиране на обществеността. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивникът-ищец

С.М.П. оспорва подадената от ответното дружество въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесната статия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят относно съществуването на трите процесни статии с посоченото от ищеца съдържание, както и че ответникът е издател на електронно издание, поместено на електронен адрес www.pik.bg. Счел е, че изложените в статията от 10.06.2016г. твърдения не са позорящи личността на ищеца, а се касае до субективно интерпретиране на изнесената информация, поради което претенцията в тази част е отхвърлена. По отношение на другите две статии са изложени съображения, че те съдържат клеветнически твърдения, които са причинили неимуществени вреди в претендирания с исковата молба частичен размер, които били установени въз основа на събраните гласни доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл. 45, ал.

2 от ЗЗД/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, съответно - твърденият размер на вредите.

Ищцата претендира репариране на претърпени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесните статии.

Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и др./, укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващи отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството.

Твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на СРС за липса на спор между страните по делото по част от релевантните обстоятелства, а именно: за факта, че процесните три статии с посоченото от ищеца съдържание са публикувани съответно на 27.04.2016г., на 10.06.2016г. и на 20.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg, както и че ответникът е издател на електронното издание, поместено на същия електронен адрес, поради което е доказано възлагането на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от страна на ответника на неговите служители-автори на статиите. Правилен и законосъобразен е изводът на СРС, с който е прието, че в доказателствена тежест на ответника е установяване верността на публикуваната информация, като в допълнение на това следва да се посочи, че ответникът носи отговорност само за верността на информацията, но не и за негативни субективни оценки и мнения на авторите, освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето, /т.е. самите те осъществяват престъпния състав на обидата/. Нормата на чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира основния принцип на свободата на печата и другите средства за масова информация, която свобода, обаче, не е неограничена, тъй като тя опира до границата, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от, а именно - правата и доброто име на другите граждани. В конкретният случай ищцата поддържа, че с процесните статии е нарушена именно посочената рамка, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като с клеветнически твърдения, изнесени в процесната статия, е засегнато доброто му име в обществото и човешкото му достойнство.

Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb17d6de-558e-41c4-887f-6b4f275903a0