Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 06.02.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1697/2024
Вид
Решение № 157
Подписан
06.02.2025
В сила
04.09.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Кюстендил, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520101697 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по искова молба с вх. №8062/03.07.2024 г., подадена от В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. "*****" №*, против С. Г. И., ЕГН **********, Т. А. И., ЕГН **********, и Г. Т. И., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. **********, ул. " **** ***" №*, с която се иска възстановяване на отнето владение на мазе и гараж в жилищна сграда, находяща се в гр. *********, ул. "*****" №**.

В исковата молба се твърди, че по силата на наследствено правоприемство от покойната А. И.а И.а, ищцата е станала собственик на ½ ид. част от мазе №2 и гараж №1, съставляващи прилежащи части от третия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. **********, ул. "*****" №**. Ищцата сочи, че владее собствените си мазе и гараж в жилищната кооперация от 2015 г., като преди това майка й и неин наследодател А. И.а ги е владяла от построяването на през 1977 г. до смъртта си през 2015 г. Твърди, че на 25.03.2024 г. около 17, 30 часа ответниците Г. И. и Т. И., заедно със С. И. по скрит и насилствен начин отнели от ищцата владението, като разбили прозореца на мазе №2. Ищцата сочи, че тя, заедно с А. К. и други живущи в сградата, отишли да видят какво става и намерили ответниците влезли през прозореца в мазето на ищцата. Посочва се, че същите започнали да зазиждат входната врата към мазе №2 - лична собственост на ищцата, с цел да й бъде ограничен достъпът до него. Ищцата позвънила в полицията, като полицейските служители предупредили ответниците с протокол да не посягат 1 на ищцата и на нейната собственост. След като полицаите си тръгнали, ответниците счупили катинара на гараж №1 и влезли в него, като се уточнява, че по този начин, ищцата била лишена от продължилото повече от 40 години необезпокоявано владение на собствените си мазе и гараж в жилищната кооперация.

Освен това се посочва, че страните по настоящото доскоро водили дело за прогласяване недействителност на нотариален акт за собственост, издаден в полза на ответниците.

Предвид гореизложеното е отправено искане съдът да възстанови владението върху мазе №2 и гараж №1, съставляващи прилежаща част от имот, лична собственост на ищцата в жилищна сграда, находяща се в град Кюстендил на улица "******" №**. Иска се да бъде издадена заповед за възстановяване на незаконно отнетото владение върху мазе и гараж.

Отправено е и искане за освобождаване на ищцата В. Г. от заплащането на държавни такси и разноски по делото, същото уважено с Определение № 1028/24.07.2024 г., постановено по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват твърденията, изложени в исковата молба и считат предявения иск за недопустим и неоснователен. Посочват, че мазе №2 и гараж №1 не са самостоятелни обекти, а обслужващи помещения към магазин /бръснарофризьорски салон/, и се намират под зимничното помещение под магазина, съгласно приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, том I, рег. №813, дело №34 от 2005 г. и като такива следват главния обект.

В отговора се твърди, че по отношение на процесните обекти не е осъществено владение от ищцата. Излагат се твърдения, че А. К. – собственик на мазе №1 и мазе №3 е счупила и сменила катинара на бившия собственик на горепосочения имот – М. А. Н., поради което на 26.01.2005 г. последният продал имота на ответницата С. Г. И., като й предал и ключове от процесните мазе и гараж.

Ответниците излагат твърдения, че въпросната А. К. нееднократно е правила опити за смяна на сложените от тях катинари на мазетата, като за това КРС се произнесъл с Присъда №133/02.12.2009 г., същата отменена с решение на КОС. Освен това се сочи, че на 26.02.2019 г. Кирилова отново счупила катинарите на мазетата, с което временно ограничила достъпа на ответниците до тях, за което били сигнализирани компетентните органи.

Ответниците оспорват ищцата, както и майка й А. И.а да са владяли процесните мазе и гараж. Твърди се, че от покупката на мазето и гаража през 2005 г. до настоящия момент ответниците владеят и ползват процесните имоти.

В проведените открити съдебни заседания страните са редовно представлявани. Поддържат исковата молба, респ. писмения отговор.

Процесуалният представител на ищцата адв. Б. И. моли с решението си съдът да възстанови на В. Г. незаконно отнетото й владение върху процесните обекти. Претендира разноски по делото. Общият пълномощник на 2 ответниците адв. П. В. акцентира върху обстоятелството, че съществували трайно влошени отношения между ответниците и свидетелката А. К., която нарушавала тяхното владение върху обекти в процесната сграда. Заявява, че ответницата С. И. не е участвала в сочените от ищцата действия, а Г. и Т. И.и са зазидали врата на мазе притежавано от свидетелката, а не от ищцата, което няма отношение към разглеждания спор. Иска се отхвърляне на претенциите на ищцата.

По делото бяха приети като допустими, относими и необходими за изясняване на спорния предмет, писмени доказателства. Разпитани бяха свидетели, доведени от ищцовата и ответната страни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен по договор за групов строеж № 166, том III, рег. № 3434, дело № 515/2006 г. на нотариус Евгени Павлов, рег. №188, А. И.а И.а /Д./, ЕГН:**********, е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент в източната част на третия етаж от триетажната жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж в парцел III-трети, имот пл. № 5531/пет хиляди петстотин тридесет и едно/ в кв. „Изток“, с площ 99, 12 кв. м, ведно с избено помещение №2 - две и гараж №1 - едно с площ от 12, 50 кв. м, както и на 17, 31 % ид. ч. от общите части на сградата и 186 ид. ч. от правото на строеж върху мястото и ползуването на същото. Приложена е и схема № 15-126509-13.02.2019 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота гр. *********, кв. „*****“, ул. „********“ № **, ет. *, издадена от СГКК – гр. Кюстендил.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 01953/05.04.2024 г. се установява, че А. И.а И.а, ЕГН ********** е починала на 13.12.2015 г. и е оставила за свои наследници двете си дъщери – ищцата В.

А. Г. и А. А. Д.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том I, рег.№ 813, дело № 34/2005 г. на нотариус Боян Алексов, рег. №325 С. Г.

И. е закупила от М. А. Н. и А. С.а Н. следния недвижим имот: самостоятелен нежилищен обект – МАГАЗИН /бивш бръснаро-фризьорски салон/ със санитарен възел, с площ от 88, 36 кв. м, ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в гр. *******, кв. "*****", ул. "*****" №**, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж и идеални части от общите части на сградата.

От писмо рег. № 277000-17963/26.11.2024 г. от ОД на МВР Кюстендил се установява, че е извършвана проверка по изпратена по компетентност на РП-Кюстендил преписка по депозирана искова молба от А. И. К. срещу Т. И., С. И. и Г. И. относно нарушено владение и отнета собственост по отношение на недвижим имот с идентификатор 4112.502.309 и прилежащи части към същия, мазе № 2 и гараж №1, с административен адрес: гр. **********, ул.

"*****" №**.

3

По делото е разпитана свидетелката А. И. К., леля на ищцата, чийто показания съдът цени с оглед не само на близката й роднинска връзка с В. Г., на основание чл. 172 ГПК и с оглед възможната й заинтересованост от изхода на спора, а и съобразявайки обстоятелството, че свидетелката води срещу ответниците дела в КРС със сходен предмет /гр. д. № 2276/2024 г. и гр. д. № 775/2024 г./. Последното е служебно известно на съда.

Свидетелката А. К. заявява, че ответниците С. и Т. И.и влезли с взлом в гаража и мазето на ищцата. Разбили прозореца на притежаваното от свидетелката мазе №1, влезли вътре като пренесли и специално докарани за целта тухли, за да зазидат вратите на мазетата на ищцата и свидетелката.

Последната била извикана от свидетелката А. П. да слезе и да види случващото се, при което открила „Г., баща му и едно друго момченце“ в собственото й мазе. Твърди, че приживе сестра й А. владяла мазето и гаража, а след смъртта й владението било продължено от дъщерите на починалата Ана и В.. В мазето имало техен багаж – зимнина и строителни материали. На предявения й проект /л. 73 от делото/ свидетелката посочва мазето на ищцата между мазе №1 и мазе №3. Твърди, че мазетата са разделени едно от друго със стени и заявява, че от нейното мазе не може да се стигне до мазето на В. А. Г..

Посочва, че извикала полиция на процесната дата, както и че „в полунощ счупиха катинари, в полунощ разбиха врати, в полунощ стана всичко“.

Твърди, че ответниците никога не са упражнявали владение върху мазетата и гаражите в сградата.

Разпитана е свидетелката А. Л. П., роднина на ищцата, живуща в процесната сграда. Заявява, че на 25.03.2024 г. около 17 часа, прибирайки се от работа, забелязала, че ответниците Т. и Г. И.и разбиват прозореца на мазето на леля й – свидетелката А. К. и влизат вътре, след което поставят стълба и започват да пренасят тухли в мазето. Свидетелката известила А. К. и уведомили полицията за случая. Пристигнали полицаи, а след като служителите на реда си тръгнали, по-късно същата вечер, ответниците започнали да зазиждат вратите на мазетата и да разбиват стените им – „отварят си врати, ями, ами такива големи на мазетата по стените“. Посочва, че единствено ищцата е владяла мазе №2 и гараж №1 до месец март 2024 г., след смъртта на родителите й. Там според свидетелката и до днес се намирал „нашият багаж“. От показанията на тази свидетелка не се установява еднозначно дали мазето, за което се твърди, че принадлежи на ищцата има врата. А. П. заявява, че ищцата В. Г. „обичайно пребивава на сто метра, при мъжа си“. Понякога идвала в процесната сграда, живеела преимуществено при съпруга си.

От разпита на свидетелката И. С. А., също роднина на ищцата, се установи, че първата е родена и е живяла в процесната сграда на адрес гр.

**********, ул. "*****" №** до началото на настоящата година. Свидетелката твърди, че била другаде, но когато разбрала за случващото се /на 25.03.2024 г./, отишла на адреса и видяла, че „те вече започнаха да разбиват“. Заявява, че мазе №2 и гараж №1 били стопанисвани от ищцата и сестра й, а преди това от тяхната майка. За мазето на ищцата имало един вход – имало врата, която се заключвала с катинар, а сега вече я нямало – била зазидана. Понастоящем 4 имало дупка, направена от ответниците. Твърди, че мазето е абсолютно запечатано отвсякъде и няма изход. В същото се съхранявали буркани и други вещи. Гаражът бил с желязна врата, заключвана с катинар като ключът бил у ищцата.

Разпитана е свидетелката А. Т. И., майка на ответника Т. И., баба на Г. И. и свекърва на С. И.. Твърди, че от 2005 г. ответниците ползват мазетата и гаража на адрес гр. **********, ул. "*****" №**, сложили там свои вещи.

Мазетата нямали врати и в тях нямало нищо, били празни, с изключение на багажа на ответниците. Твърди, че ищцата не живее на адреса и „дори не стъпва“ там.

Свидетелят А. А. А., женен за сестрата на Г. Т.в, твърди, че проблемите започнали след като през 2005 г. ответниците закупили партера и мазетата в сградата, находяща се на ул. „*****“ №**. Имало желязна врата към гаража и дървена врата към входа на мазетата. В мазетата можело да се влезе от две места: един вход до гаража и от главния вход на кооперацията. Заявява, че мазето се ползвало от ответниците, които държали там непотребни вещи, а в гаража съхранявали дърва за огрев и въглища. В. Г. нямала никакви вещи в тези помещения. Мазетата нямали врати, ответникът Г. Т.в зазидал една врата, за да няма свидетелката А. К. достъп до собствените на семейството му вещи.