Решение № 1831 от 09.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20201110144704 по описа за 2020 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1 и т.3 КТ и по чл.225,ал.2 КТ.

В исковата молба от името на ищцата В. Б. СП. нейният пълномощник твърди, че заповед № 47/13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 898/ 13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата за длъжността „старши специалист” в сектор „Ранни предупредителни сигнали и миниторинг на договорни задължения” в отдел „Кредитен контрол-корпоративни клиенти” в дирекция „Управление на риска корпоративно банкиране”, област на управление „Управление на риска и финансите”в банката , са незаконосъобразни по следните причини: неспазване на т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.5 КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата, което според нея е било необходимо, тъй като към датата на връчването на процесната уволнителна заповед тя е била бременна, и неосъществяване на посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.

Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповед № 47/13.07.2020г. за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и заповед № 898/13.07.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и да осъди ответното дружество да й заплати следните суми:

1

- обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от 13.07.2020г. до 23.08.2020г. в размер на 3 099,30 лв (чл.225,ал.1 КТ), и

- обезщетението за получаването на по-молко възнаграждение поради незаконното уволнение през периода от 24.08.2020г. до 13.01.2021г. с общ размер от 1 164,92 лв(чл.225,ал.2 КТ).

Увеличението на размерите на исковете по чл.225,ал.1 КТ и по чл.225,ал.2 КТ е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение, постановено в заседанието на 29.09.2021г.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 29.09.2021г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК съдебното производство в частта му относно осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ за размера му НАД 1 164, 92 лв до пълния предявен размер от 2 635,77 лв поради оттеглянето на иска в тази му част от пълномощника на ищцата в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявените искове. В заседанието на 09.02.2022г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищцата.

Ответникът – „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 26.10.2020г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл.344,ал.1 КТ , тъй като според ответната страна исковата молба е предявена на 17.09.2020г. , т.е след изтичане на 2-месечения давностен срок , което е станало на 13.09.2020г. Твърди се, че уволнението на ищцата е законосъобразно, тъй като при постановяването му са спазени изискванията на чл.193,ал.1 КТ, на чл.194 КТ , чл.195 КТ и чл.333 КТ. Посочва се , че преди налагането на дисциплинарното уволнение от ищцата са били изискани два пъти писмени обяснения , каквито тя е дала два пъти – на 30.06.2020г. и на 10.07.2020г., в които излага различни становища относно вменените й дисциплинарни нарушения , като с първите писмени обяснения от 30.06.2020г. ги признава , а с вторите обяснения от 10.07.2020г. ги отрича. Отбелязва се , че са спазени преклузивните срокове по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното уволнение и конкретно 2-месечения срок от узнаване на нарушенията от работодателя , което е станало на 25.06.2020г. , когато в деловодството на банката е постъпила жалба от Стоил Адамов като управител на „ПЕТРО 2016”ЕООД относно изтичане на банкова информация–банково пълномощно. Посочва се , че ищцта не се е ползвала със закрила по чл.333,ал. 5 КТ, тъй като не е отбелязала бременността си в изисканата от работодателя писмена декларация по чл.333 КТ от 10.07.2020г. и не е уведомила банката , че е била бременна към датата на връчване на уволнителните заповеди на 13.07.2020г.

Поддържа се становището , че ищцата е извършила описаните в дисциплинарната заповед нарушения , като те са станали достояние и на трети лица – клиенти на ответната банка , с което е уронено доброто име на банката.

2

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 09.02.2022г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са аргументирани и в депозираната на 15.02.2022г. писмена защита от адвокат на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 9005947/17.09.2020г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ за обезщетение за получено по-ниско възнаграждение поради незаконното уволнение) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.

Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяването на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ:

Възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според приложимата към разглеждания казус действуваща понастоящем редакция н а чл.358,ал.1,т.2, in fine КТ (съгласно ЗИДКТ, обн.в ДВ, бр.25/2001г.- в сила от 31.03.2001г.) срокът за предявяването на конститутивните искове по чл.344,ал.1,т.1КТ и по чл.344,ал.1,т.2 КТ (които са такива относно прекратяването на трудовото правоотношение) е 2 -месечен. Този срок и за двата иска тече от датата на прекратяването на трудовото правоотношение (чл.358,ал.2,т.1, in fine КТ), която в конкретния случай според изричната разпоредба на чл.335,ал.2,т.3 КТ е датата на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора , тъй като основанието за увлонение на ищеца е чл.330 ,ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение , което означава , че прекратяването на трудовия договор е извършено без предизвестие (според изрично посоченото в чл.330 КТ).

Тъй като с предявените искове ищцата иска и отмяна на наложено дисци-плинарно наказание „уволнение”, приложим е и чл.358,ал.2,т.1,предл.1 КТ, според който давностният срок за исковете за отмяна на дисциплинарни наказания тече от връчването на заповедта за наказанието (чл.195,ал.3 КТ).

В конкретния случай и двете оспорвани уволнителни заповеди № 47/13.07.2020г. и № 898/ 13.07.2020г. са връчени на ищцата на 13.07.2020г. видно от удостовереното с нейния подпис под текста и на двете заповеди. В съответствие с чл.195,ал.3 КТ и с чл.335 ,ал.2, т.3 КТ във връзка с чл.358,ал.2,т.1, in fine КТ следва да се приеме , че от тази дата е започнал да 3 тече двумесечният срок за предявяването на исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.

Следователно давностният срок за тези искове би следвало да изтече на 13.09.2020г. , който обаче е бил неприсъствен ден – неделя. Според изричната разпоредба на чл.72,ал.2 ЗЗД (който като общ граждански закон , уреждащ давността, следва да се прилага и за неуредените въпроси относно давността по Кодекса на труда, който е специален закон-б.с.) когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Същото е и правилото, установено в чл.60,ал.6 ГПК. Следователно давностният срок за предявяването на искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ в конкретния случай е изтекъл на 14.09.2020г. понеделник. Исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство , е предявена на 14.09.2020г. по пощата, което се установява от съответното удостоверяване от регистратурата на СРС. Видно е, че към тази дата погасителната давност и за предявения иск по чл.344,ал.1, т.1 КТ не е била изтекла.

Съгласно изричната разпоредба на чл.62,ал.2, изр.1 ГПК срокът не се смята за пропуснат , когато изпращането на молбата е станало по пощата. Според съдебната практика и гражданско процесуалната доктрина разпоредбата на чл.125 ГПК , според която искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, трябва да се тълкува във връзка с чл.62,ал.2 ГПК , като съдът се счита сезиран от момента на подаване на исковата молба по пощата , въпреки постъпването й в съда на по-късна дата (в този смисъл – проф. Любен Корнезов, „Гражданско съдопроизводство. Том І. Исков поцес” , изд. 2009г., стр. 326-327).

Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :

Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно, а и от представените трудов договор № 1864/30.11.2009г. и допълнително трудово споразумение № 2788/07.08.2019г. се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотно-шение , по силата на което последната изпълнявана от ищцата длъжност е била „старши специалист” в сектор „Ранни предупредителни сигнали и мониторинг на договорни задължения” в отдел „Кредитен контрол-корпоративни клиенти” в дирекция „Управление на риска корпоративно банкиране”, област на управление „Управление на риска и финансите”в ответната банка.

Със заповед № 47/13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С втора заповед № 898/ 13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” АД, на основание чл.330 ,ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата във връзка с първата заповед № 898/13.07.2020г. за дисциплинарно уволнение. И двете заповеди са връчени на ищцата на 13.07.2020г. според удостовереното върху всяка от тях с подписа й. Следователно това е датата , от която следва да се счита наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на ищцата съгласно чл.195 ,ал.3 КТ и прекратено трудовото й правоотношение.

4

Връчването в един и същи ден на две отделни уволнителни заповеди само по себе си опорочава дисциплинарното уволнение и обуславя неговата отмяна, тъй като по този начин сериозно се възпрепятства правото на наказвания работник да разбере точните фактически и юридически причини за уолнението му, както и кой е актът , с който се налага това уволнение , което е пречка за защитата на наказания работник , както и за проверката на съда по реда на чл.344,ал.1,т.1 КТ.

От представените по делото доказателства се установява , че и двете уволнителни заповеди са връчени на ищцата на 13.07.2020г. , но не може да се установи поредността на връчванията им , поради което следва да се приеме , че уволнението е правна последица и на двете заповеди.

В конкретния случай не е налице нарушение на чл.333,ал.5 КТ. Възражението на ищцата в обратния смисъл е неоснователно.

Съгласно изричната разпоредба на чл.333,ал.7 КТ, закрилата по предходните алинеи на чл.333 КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Следователно когато съответната работничка или служителка пред съда се позовава на т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.5 КТ , тя следва да докаже (тъй като съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК доказателствената тежест е нейна в този случай) , че към датата , на която е получила заповедта за уволнение , е била бременна. По настоящото дело ищцата не е направила това - не е доказала твърдението си, че към датата на уволнението й – 13.07.2020г. е била бременна.