Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 13.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2587/2023
Вид
Решение № 184
Подписан
13.02.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Димитър Чардаков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220102587 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.327, ал.1 и чл.309а, ал.1 ТЗ, вр. чл.101 ЗЗД.

Ищецът „ф“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Я**, твърди да е в трайни търговски отношения със „З**“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: г**, произтичащи от сключени между тях договори за търговска продажба на фолио. Твърди, че в изпълнение на същите е доставил на купувача стоки на обща стойност 30012.58 лв. с вкл. ДДС, както следва:

На 04.07.2022г. – на стойност 12156.48лв., съгласно фактура и стокова разписка № 4227 от 04.07.2022 г.;

На 29.09.2022г. - на стойност 4067.42лв., съгласно фактура и стокова разписка № 4358 от 29.09.2022 г.;

На 22.11.2022г. - на стойност 4196.88лв., съгласно фактура и стокова разписка № 4461 от 22.11.2022 г.;

На 12.01.2023г. - на стойност 9591.80лв., съгласно фактура и стокова разписка № 4531 от 12.01.2023 г.;

Твърди, че стоките са приети от купувача без възражение, но цената не е 1 заплатена в уговорения срок. Поддържа, че ответникът „** ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. б, обл. Пазарджик, ул. ** отговаря солидарно с купувача за изпълнението на това негово задължение въз основа на тристранно писмено споразумение, сключено между ответника и страните по договорите за продажба. Твърди, че в изпълнение на споразумението на 05.12.2022г. ответникът доброволно е заплатил частично 11500лв., с които е погасена част от задължението на купувача по първата фактура. Претендира от ответник /тъй като купувачът е обявен в несъстоятелност/ да му заплати останалата дължима цена в размер на 18512.58 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.07.2023г. до плащането, както и обезщетение за забава в размер на 1791.70 лв., представляващо законната лихва върху просрочените главници от датата на всяка фактури до 12.07.2023г., респ. до датата на частичното изпълнение – 05.12.2022г. Претендира и съдебни разноски в исковото и обезпечителното производство.

Ответникът не оспорва договорите за продажба и цената, но твърди, че не отговаря солидарно с купувача за нейното заплащане. Твърди, че споразумението за встъпване в дълг е нищожно поради липса на съгласие, тъй като е подписано и от трите страни /кредитора, длъжника и третото лице/, както и поради включеното в него условие кредиторът да търси изпълнение първо от длъжника и после от третото лице. Твърди, че условието не спазено, поради което не дължи изпълнение. Не оспорва да е платил част от цената на стоките, но не като солидарен длъжник, а в изпълнение на чужд дълг – този на купувача. Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.327, ал.1 ТЗ:

Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по договор за продажба от встъпилия в дълга солидарен длъжник. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за продажба и договора за встъпване в дълг, както и предаване на стоките, предмет на продажбата.

При установяване на горното положителния факт на изпълнението.

2 ответникът следва да докаже

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

Сключването на договорите за продажба между ищеца и купувача „З**“ АД не се оспорва от ответника и се установя от представените от ищеца фактури, подписани и за двете страни по сделката. Предаването на стоката също е безспорно и се установява от стоковите разписки към фактурите, които също са двустранно подписани.

Представено е тристранно писмено споразумение между ищеца, купувача и ответника, с което ответникът се е задължил да отговаря солидарно с купувача за плащането на цената по договорите за продажба.

Възражението на ответника за нищожност на споразумението е неоснователно. При служебната проверка на валидността не се констатираха пороци от вида на посочените в чл.26 ЗЗД. Изтъкнатият от ответника факт /подписване и от трите страни/ не засяга действителността на споразумението.

Съгласно чл.101, изр. 2 ЗЗД, съглашението за встъпване в дълг между длъжника и третото лице може да бъде одобрено (подписано) и от кредитора, при което третото лице не може да се оттегли от задължението без съгласието на кредитора. Уговореното в споразумението условие, че кредиторът трябва да претендира цената първо от купувача и после от третото встъпващо лице не изключва отговорността на ответника, тъй като е твърде общо и не фиксира конкретен момент или наличие на формален отказ от изпълнение, след който възниква отговорността на солидарния длъжник. Затова уговорката следва да се тълкува с оглед на общото правило, че отговорността на третото встъпващо лице възниква от момента на встъпването, особено ако то е одобрено от кредитора – чл.101 ЗЗД.

От заключението на ССчЕ е видно, че процесните фактури към „З**“ АД са отразени счетоводно от ищеца и са включени в дневника за продажба и справките по ЗДДС. Отразени са частични плащания по фактурите в общ размер на 10225.75 лв., направени от ответника „** ЕООД съответно на 05.12.2022г. – 8425.75 лв., на 21.02.2023г. – 1000 лв. и на 27.02.2023г. – 8000 лв. Непогасената част от дълга е 19786.83 лв. Сумата е отразена в счетоводството на купувача „З**“ АД като непогасено задължение към доставчик „ф“ ЕООД.

Установява се непогасено вземане на ищеца по процесните договори за 3 продажба, за чието изпълнение ответникът носи солидарна отговорност на основание чл.101 ЗЗД. Размерът на вземането е 19786.83 лв. Претенцията на ищеца е за 18512.58 лв., поради което главният иск следва да се уважи в предявения размер.

По иска по чл.309а, ал.1 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Първото условие е налице, доколкото съдът установи непогасено задължение по представените фактури.

Падежът на фактурите е настъпил в срока по чл.303а, ал.3 ТЗ, тъй като между страните по договора не е уговорен срок за плащане.

Съгласно заключението на С ИЕ, размерът на законната лихва за забава от падежа до дата на исковата молба – 13.07.2023г. , възлиза на 1923.54 лв.

Ищецът претендира обезщетение за забава в по-малък размер, поради което искът следва да се уважи в предявения размер от 1791.70 лв.

По разноските:

С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в настоящото производство и в производството за обезпечение на иска по ч. гр. д. №22/2023г. на ОС – Ямбол, които са в общ размер на 4602.17 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника „** ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. б, обл. Пазарджик, ул. **, да заплати на ищеца „ф“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Я**, сумата от 18512.58 лв. цена на стоки по фактури № 4227 от 04.07.2022 г., № 4358 от 29.09.2022 г., № 4461 от 22.11.2022 г. и № 4531 от 12.01.2023 г. , ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.07.2023г. до плащането, както и сумата от 1791.70 лв. – обезщетение за забава от падежа до 12.07.2023г.

ОСЪЖДА „** ЕООД да заплати на „ф“ ЕООД съдебни разноски в размер на 4602.17 лв.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5