Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3599 от 01.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 5987/2026
Вид
Определение № 3599
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3599 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно наказателно дело № 20261100205987 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба от П. С. У. срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 16.06.2026г. (с посочена в жалбата дата 17.06.206г.) за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 477/2026г. по описа на СГП, потвърдено с постановление на АП-София от 10.07.2026г. по преписка № 2094/2026г. по описа на САП.

В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на СГП. Твърди се, че са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, поради което би следвало „да се издаде Постановление за образуване на досъдебно производство“ и се иска връщане на преписката на СГП със задължителни указания за прилагането на закона.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, подало сигнала с твърдения за извършено престъпление, поради което се явява процесуално допустима, като прокурорският отказ е да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Прокурорската преписка № 477/2026г. по описа на СГП е образувана по повод постъпила жалба-сигнал от П. С. У. с твърдения за извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 26.01.2026г. представителят на СГП е възложил на Директора на СДВР извършване на необходимата проверка по реда на чл.145, ал.1 от ЗСВ, чийто срок дори е бил удължен, на основание ал.2 от същия текст, а с Постановления на СГП от 18.05.2026г. е пристъпено към изискване на документи и други 1 материали от УМБАЛ „Софиямед“ и „Слънчев дом – М“ ЕООД, както и е възложена предварителна проверка на Директора на ОДМВР-Пазарджик, за да бъдат извършени всички обективно възможни действия по събиране на данни.

В хода на проверката са приложени сведения, справки, включително банкови извлечения, писма, приобщени са значителни по обем копия на документи.

С постановление на прокурор при СГП от 16.06.2026г. е било отказано образуването на досъдебно производство по преписката със становище, че не са налице достатъчно данни, от които би могло да се направи основателно предположение, че е било извършен елемент от обективната страна на престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Във връзка с постъпила допълнителна жалба-сигнал, съдържаща твърдения за престъпления по чл.206 от НК, чл.209, ал.2 и ал.1 от НК, по чл.217, ал.1 и ал.2 от НК, непосредствено преди приключване на проверката, явяваща се допълнителен законен повод, същата е отделена от материалите по преписката и изпратена по компетентност на СРП. Отказът е бил обжалван по реда на инстанционния контрол и същият, както и изпращането на допълнителните материали по компетентност на СРП, са потвърдени с постановление на прокурор при САП от 10.07.2026г.

Съдът констатира, че в постановленията на прокурорите от СГП и САП е направен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК, а именно липсва елемент от обективната страна на същото. И в двата акта не само подробно са изложени относимите факти, но е извършен и коректният им анализ в контекста на правото, с който съдът се солидаризира напълно.

В конкретния случай, след възлагане и извършване на предварителна проверка, е установено, че наведените в сигнала твърдения за използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра са изцяло опровергани, като правилно е отбелязано, че макар използването на такъв инструмент (банкови карти) в посочения в сигнала период да не е било лично от титуляра, то е извършено с негово знание и съгласие.

Прокурорът от САП е отговорил аргументирано и подробно на изложените в жалбата на П. У. оплаквания, отделил е внимание на всяко едно от тях, като правилно е изтъкнал, че след извършване на необходимите проверки не са тегления на суми с използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра, както и че установената фактическа обстановка в Постановлението от 16.06.2026г., базирана на извършената проверка по реда на чл.145, ал.1 от ЗСВ, с която се солидализира напълно, не води до извод за осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.249, ал.1 от НК.

Съдът намери, че на всички поставени от жалбоподателя въпроси е отговорено ясно, недвусмислено, аргументирано и обосновано в прокурорските постановления, като аргументите на СГП, доразвити в постановлението на САП, се споделят изцяло от настоящия съд.

По тези съображения, съдът не намира за нужно да преповтаря всичко 2 вече изложено, а други основания за отмяна на атакувания прокурорски акт не са налице.

Правилно е констатирана липсата на законовите предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не са установени достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК. В настоящия случай съдът намира, че е проведена пълна и всестранна проверка, като са използвани всички способи и събрани всички относими данни, в резултат на което правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК.

В допълнение следва да се посочи, че постановленията за отказ от образуване на наказателно производство подлежат на съдебен контрол, но само в изрично регламентираните случаи, при водени разследвания за престъпления по НК, изчерпателно изброени в чл.213, ал.4 от НПК. В случая, по описаното в жалбата, не се установяват действия на твърдените за извършители лица, които да могат да се обхванат от текстовете на НК, изброени в чл.213, ал.4 от НПК. Инстанционен контрол е извършен, завършвайки с постановление на прокурор при САП. Настоящият състав се солидализира с изводите на последния, който в постановлението си сочи, че няма данни за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК. Напълно законосъобразно и сигналът с твърдения за извършени престъпления по чл.206, чл.209 и чл.217 от НК е изпратен по компетентност на СРП.

При така установеното, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.213, ал.5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура от 16.06.2026г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 477/2026г. по описа на СГП, потвърдено с постановление на АП-София от 10.07.2026г. по преписка № 2094/2026г. по описа на САП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя П. С. У..

Препис от определението, ведно с материалите по преписката да се изпратят на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3