Определение № 29 от 21.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500027 по описа за 2026 година

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 35138/10.10.2025 г. от П. М. Я. ЕГН ********** против определение № 2909/12.09.2025г., постановено по г. д. № 2562/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от В. С. Г.

ЕГН ********** и Г. Д. К. ЕГН **********, двамата от гр. П. против П. М. Я. ЕГН ********** от гр. П., за присъждане на парични вземания в размер от общо 67 000.00 лева, получени от нея на неосъществено/отпаднало основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, чрез налагане на запор върху банковите сметки и вземания на П. М. Я., ЕГН **********, до размер от общо 67 000.00 лева, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд или пенсия, съгласно чл. 446 и чл. 446а от ГПК, в следните банки:

„Банка ДСК” АД, „УниКредит Булбанк” АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска банка” АД, „Инвестбанк” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Тексим Банк” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Алианц Банк България” АД, „Българоамериканска кредитна банка” АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк /България/” ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Търговска банка Д” АД, „Българска банка за развитие” АД, „Токуда Банк” АД, „Общинска банка” АД, „ИНГ Банк Н.В.“ – Клон София, „Ситибанк Европа” АД - Клон България, „БНП Париба С.А.“ – Клон София, „Варенголд Банк АГ“ – Клон София, „Те-Дже Зираат Банкасъ” - Клон София и „Бигбанк АС“ – Клон България.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да отмени допуснатото обезпечение и да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед или измени частично обжалваното определение като бъде редуцирано обезпечението до размер от 44 900.00 лева само в полза на Г. Д. К., по съображения, развити в частната жалба.

Ответниците В. С. Г. ЕГН ********** и Г. Д. К. ЕГН ********** считат, че 1 частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 2909/12.09.2025 г., постановено по г. д. № 2562/2025 г. по описа на ОС – Пловдив е допуснато обезпечение на исковете, предявени от В. С. Г. ЕГН ********** и Г. Д. К. ЕГН **********, двамата от гр. П. против П. М. Я. ЕГН ********** от гр. П., за присъждане на парични вземания в размер от общо 67 000.00 лева, получени от нея на неосъществено/отпаднало основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, чрез налагане на запор върху банковите сметки и вземания на П. М. Я. ЕГН **********, до размер от общо 67 000.00 лева, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд или пенсия, съгласно чл. 446 и чл. 446а от ГПК, в посочени банки.

В частната жалба се твърди, че Я. е узнала за наложения запор на 16.09.2025 г., когато посетила „УниКредит Булбанк“. Само въз основа на това твърдение, може да бъде прието, че тя е узнала за наложения запор на тази дата. Частната жалба против определението за допускане на обезпечение е подадена на 10.10.2025 г. – след изтичане на едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Тъй като няма доказателства за такова посещение, а съобщението от ЧСИ за наложената обезпечителна мярка е връчено на Я. на 03.10.2025 г. (л. 20), настоящата инстанция приема, че частната жалба е в срок и следва да бъде разгледана по същество.

За да допусне исканото обезпечение, първоинстанционният съд е приел, че може да бъде направен извод за наличие на предпоставките по чл. 391 от ГПК.

Този извод е законосъобразен.

Пред ОС – Пловдив е висящо производство по искова молба вх. № 31336/10.09.2025 г. (по входящия регистър на ОС – Пловдив) от В. С. Г. ЕГН ********** и Г.

Д. К. ЕГН **********, двамата от гр. П. против П. М. Я. ЕГН ********** от гр. П., за присъждане на парични вземания в размер от общо 67 000.00 лева, получени от нея на неосъществено/отпаднало основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. По нея е образувано г. д.

№ 2562/2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните, на 03.07.2024 г., е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ателие с площ от 50.49 кв. м. и склад към него с площ от 27.16 кв. м. В изпълнение на този договор превели на ответника на същата дата сумата от 20 000.00 лева – капаро, както и още общо 27 000.00 лева с няколко последващи трансакции, която сума следвало да бъде приспадната от продажната цена на имота. След липса на комуникация с ответника - продавач, ищците я поканили с нотариална покана да се яви на 09.09.2025 г. в кантората на нотариус Елена Андасарова – Ангелова, рег. № 401 за сключване на окончателна сделка, но тя не се е явила, за което е съставен констативен протокол (акт № 194, том 1, рег. № 5011/09.09.2025 г.).

Според ищците, тъй като на 05.09.2025 г., ответникът е продала имота на Р.Т.Г. ЕГН **********, то е налице пълно неизпълнение на задълженията, поети с предварителния 2 договор от страна на продавача (обещател), и затова тя им дължи и предвидената в чл. 12 от договора неустойка в размер на 20 000.00 лева. С прехвърлянето на собствеността на процесния имот на трето лице е станало невъзможно изпълнението на поетите от продавача задължения, ищците като купувачи и изправна страна, го развалят едностранно, поради пълно неизпълнение от страна на ответника. Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати общо сумата 67 000.00 лева (20 000.00 + 27 000.00 + 20 000.00), ведно със законните последици.

В подкрепа на твърденията си към исковата молба прилагат писмени доказателства по опис. Молят да се допусне обезпечение на предявения от тях осъдителен иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на исковата претенция, тъй като поведението и е изцяло насочено към намаляване на имуществото и осуетяване на изпълнението на евентуално съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер.

Така предявените искове са допустими.

Касае се за претенции за плащане на парични суми. Ако не бъдат предварително обезпечени, за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално осъдително решение. Още повече ответникът вече е отчуждила част от своето имущество. Следователно са налице обезпечителен интерес и обезпечителна нужда.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2024г.; платежно нареждане за платено капаро в размер на 20 000.00 лева от 03.07.2024 г.; платежни нареждания за частични плащания; анекс към договор; нотариална покана рег. № 4845, връчена на 02.09.2025 г.; констативен протокол акт № 194, том 1, рег. № 5011/09.09.2025 г. на нотариус рег. № 401; нотариален акт за покупко-продажна на недвижим имот № 159, том I, рег. № 2010, дело № 152/2025 г. на нотариус рег. № 528, вписан като акт № 115, том 83, дело №18433/2025 г.

Настоящата инстанция намира, че представените по делото писмени доказателства са убедителни такива по смисъла на чл. 391, т. 1 от ГПК за твърденията в исковата молба, включително и за дължимост на процесните суми.

Следва да бъде отбелязано, че с отговора на исковата молба, вх. 41136/24.11.2025 г. ответникът признава претенция за сумата от 24 900.00 лева и твърди, че дължи на Г. К. сума в размер от 44 900.00 лева.

В частната жалба е направено възражение за свръхобезпеченост.

Това възражение е неоснователно. При искови претенции на обща стойност от 67 000.00 лева, които са подкрепени с убедителни писмени доказателства, включително и признаване дължимостта на част от тях, при извършване на действия по намаляване обема 3 на имуществото на длъжника, запорът върху банкови сметки за цялата искова сума е адекватна и пропорционална обезпечителна мярка.

Настоящата инстанция намира, че твърденията в частната жалба за готовност, желание и опити на ответника да заплати на ищците сумата от 44 900.00 лева, не кореспондират на съществуващите доказателства. Предварителният договор е от 03.07.2024 г. Процесният имот е продаден на трето лице на 05.09.2025 г. Нотариалната покана е връчена на 02.09.2025 г. Констативният протокол е от 09.09.2025 г. Исковата молба е подадена на 10.09.2025 г. Ако Я. действително е искала да заплати част от процесната сума, е могла да стори това и преди допускане на обезпечението (12.09.2025 г.) и налагането на запора.

Доказателства за опит/и за плащане не са представени.

При това положение са налице условия за допускане на исканото обезпечение, чрез налагане на запор върху банкови сметки до размера от 67 000.00 лева.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Независимо от горния резултат, разноски в това производство не следва да бъдат присъждани, съобразно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГКТ на ВКС, съгласно която, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2909/12.09.2025 г., постановено по г. д. № 2562/2025 г. по описа на ОС – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4