Решение № 63 от 21.02.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Габрово, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Т. Х. при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело № 20214210100395 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на искова молба, подадена от АД. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********'' № 73, бл. „******”, ет.2, ап.9 срещу ЕТ „Дага - Цветан Коцев", с ЕИК 107011527, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

А1. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника възникнало на основание Трудов договор № 048/02.11.2020 г., като в самия трудов договор пишело, че служителят се задължава да постъпи на работа на 03.11.2020г. Договорът действал от 03.11.2020г до 04.01.2021г. Полагаемият отпуск бил в размер на 3 дни за периода, в който е действал трудовия договор. По смисъла на чл. 155 от КТ полагащият й се отпуск бил 20 дни. За периода 03.11.2020 г. до 04.01.2021 г. - 2 работни месеца - 3 дни.

На 12.12.2020г. я накарали да подпише молба, която била написана с молив и трябвало да повтори датите, че е ползвала отпуск от 26.11.2020г. до 30.11.2020г. – три дни. От графика било видно, че трябвало да почива на 26.11.2020г; 27.11.2020г и 30.11.2020г.

Уговореното трудово възнаграждение б ило в размер на 700 лева - чиста заплата. Тоест 15 дни в месеца по 14 часа и 30 минути в началото и по 14 часа след средата на м. ноември 2020 г. Сумата от 700 лв. разделена на 15 дни се равнявала на 46,66 лв. на ден, която следвало да получава. За трите дни отпуск, които реално не използвала, трябвало реално да получи – 46,66 лв. умножено по 3 (дни) или общо 139,98 лв.

Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 139,98 лева – обезщетение за неползвани три дни отпуск през време на действие на трудовия й договор с ответника, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на 1 трудовия договор до датата на изплащане на сумата.

А 2 . Твърди, че уговореното трудово възнаграждение в посочения по горе трудов договор било 700 лв. месечно, при режим на работа 2 дни по 14 часа и 30 минути в началото и по 14 часа след средата на м. ноември 2020 г. и два дни почивка.

По такъв начин работодателят въвел сумирано изчисляване на работното време, като не й изплатил работна заплата за месец ноември в размер на 350 лева и 178,185 лева за месец декември.

Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 528,185 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на съответната сума.

А3. Договорът бил прекратен на 04.01.2021 г. Опитали са да й изпратят заповедта за прекратяване на 07.01.2021 г., при което тя отказала пратката, защото била в София. След това след разговори с Инспекцията по труда, след изпращане на 2 писма на молби декларации да й я изпратят на адреса в София - едното писмо не било получено - статус - непотърсена пратка. На 03.02.2021 г или 04.02.2021г. й изпратили трудовата книжка, като последвала нова жалба, защото в нея било вписано основание само чл.327; нямало алинея; точка, което било нарушение на чл. 349, ал. 1, т. 8, при което получила писмо от фирмата за незабавно предоставяне. Прибрала се до гр.

Габрово и им я предоставила, на същия ден 05.03.2021г й я върнали, като я накарали да подпише някаква декларация. През цялото отработено време при тях книжката й била при тях, от този факт, следователно я лишили от правото да кандидатства на други места за работа. Сега я осигурявали на 1290лв. От 600 до 1290лв. разликата била 690 лв., които не можела да взема по-рано.

Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 1380 лв., представляваща обезщетение за вреди за два месеца.

Б. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове.

Б 1 . Относ н о претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:

Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.

224 КТ се определял пропорционално на времето, което се признавало за трудов стаж.

В случая за отработените от ищцата 2 месеца трудов стаж при ответника, на същата се полагали 3 дни платен годишен отпуск. С молба от 12.12.2020 г. А.Г. поискала ползването на платен годишен отпуск в размер на три дни, считано от 26.11.2020 г. до 30.11.2020 г. Отпускът бил ползван на 26, 27 и 30 ноември 2020 г. от лицето, поради което на същото не се дължало обезщетение по чл. 224 от КТ.

Б 2 . Относ н о претенцията възнаграждение: за заплащане на дължимо трудово

В сключения между страните трудов договор № 48/02.11.2020 г. за длъжността „Продавач - консултант", страните уговорили основно месечно трудово 2 възнаграждение в размер на 610,00 лв., платимо до 30 - то число на следващия месец, при 8 часов работен ден. Този размер на възнаграждение бил вписан и в трудовата книжка на работника.

Липсвали каквито и да било други договорки между страните за изплащане на трудово възнаграждение в размер, различен от посочения в трудовия договор. Не отговаряло на действителното фактическо положение твърдението в исковата молба, че дължимата заплата на ищцата била в размер на 700,00 лв. /нето/. Приложената разпечатка от обява в интернет не представлявала доказателство за конкретна договорка за размер на трудово възнаграждение между страните по делото. От същата не ставало ясно кой е авторът на този документ и периода от време, за който се отнася тази обява. Подобна обява по никакъв начин не създавала задължения относно клаузи по индивидуално трудово правоотношение.

Със заповед № 23/30.06.2020 г. ответникът въвел сумирано изчисляване на работното време за периода 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г., с максимална продължителност на работната смяна - 12 часа. Ищцата била запозната с тази заповед, като поставила своя подпис в потвърждение на това. Отработените от ищцата часове при сумирано отчитане на работното време не надвишавали нормата за продължителност на работното й време за съответния период и не можело да се счита, че същата положила извънреден труд. Поради това, на ищцата не се полагало, респ. не било налице неизплатено възнаграждение за извънреден труд.

Видно от представената ведомост за заплати за месеци ноември 2020 г., дължимото трудово възнаграждение на ищцата е било изплатено изцяло, като за удостоверяване получаването на сумата същата поставила подпис в своята графа във ведомостта за заплати за месеци ноември 2020 г. Трудовото възнаграждение за месец декември 2020 г. било заплатено на 25.01.2021 г. по банков път, по банкова сметка на ищцата в „ОББ" АД, в изпълнение на изрично нейно писмено искане до работодателя.

Б3. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради незаконно задържане на трудова книжка на ищцата:

След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, трудовата й книжка, заедно с придружаващи документи била изпратена на 07.01.2021 г., чрез куриер на постоянния й адрес - гр. Габрово, ул. „*********" № 73, ет. 2, ап. 9. Това се признавало и от А.Г. в исковата молба. Тя твърдяла, че отказала пратката, тъй като в този момент се намирала в гр. София. В случая, трудовата книжка се намирала при работодателя, а работникът, отправяйки по поща заявление за прекратяване на трудовия договор, не се явил лично за да получи трудовата си книжка. В този случай работодателят изпълнил задължението си и изпратил чрез куриер книжката на адреса на ищцата. Това, че същата не се намирала на този адрес и умишлено отказала пратката, не можело да се вмени във вина на работодателя и не можело да се счита, че същият изпаднал в забава и че трудовата книжка била незаконно задържана.

Извършените действия от А.Г. по прекратяване на трудовото правоотношение без наличие на законово основание за това и умишлено създадените от нея пречки с цел забавяне връщането на трудовата й книжка сочели за проявено недобросъвестно поведение от нейна страна. Недопустимо било да извлича благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение.

По отношение на всички останали многобройни твърдения в исковата молба относно положен извънреден труд, работа през време на отпуск, паднали стекове с минерална вода, практики за даване или недаване на отпуски, глобяване, условия на 3 работа на други служители, подписване на документи без да се знае за какво са те, липса на почивки и др., твърденията били неверни, а повечето от тях неотносими по спора.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

От страна на ищеца са предявени осъдителни искове с правно основание:

1.1. Чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на неплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

1.2. Чл. 128 т. 2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение;

1.3. Чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата, за периода от два месеца преди връщането й на 05.03.2021 г.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор между страните, че ищцата имала качеството работник/служител, а ответникът качеството работодател съгласно Трудов договор № 048/02.11.2020 г. По силата на трудовия договор ищцата заемала от 03.11.2020 г. длъжността „Продавач - консултант" с месторабота : магазин в гр. Габрово, ул. „Йосиф Соколски" №21/23; с работно време: 8 часа; с основно трудово възнаграждение 610 лв.; периодичност на изплащане: до 30-то число на следващия месец. Трудовият договор бил сключен с уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя.

Работодателят регистрирал на 02.11.2020 г. в НАП уведомление за сключен трудов договор. На 02.11.2020 г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика срещу положен подпис.

За обекта на работа на ищцата: магазин в гр. Габрово, ул. „Йосиф Соколски" №21/23 работодателят със Заповед №23/30.06.2020 г. въвел сумирано изчисляване на работното време за периода от 01 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. В заповедта работодателят определил максимална продължителност на работната смяна до 12 часа, с която заповед ищцата е запозната, за което свидетелства положения й подпис за запознаването й с нея.

Въз основа на подадено от ищцата Уведомление до работодателя за прекратяване от 04.01.2021 г. , работодателят е издал Заповед № 55 (без дата на издаване) за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 04.01.2021 г., което също се признава от страните.

След прекратяване на договора, на 07.01.2021 г. трудовата книжка е изпратена от ответника на ищцата на посочения от ищцата адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 73, ет. 2, ап. 9, при което тя отказала пратката, защото била в София.

Видно от заклучението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за пълно ясно и обосновано, и поради това го кредитира изцяло с доверие, размерът на трудовото възнаграждение, което се е дължи от ответника на ищцата е в размер на 453,10 лева за месец ноември 2020г. и 386,73 лева за месец 4 декември. Изчисляването на работните заплати е извършено в съответствие с договореното основно месечно възнаграждение 610,00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

Дължимите на ищцата трудови възнаграждения са изплатени от ответника:

- за месец ноември 2020г. - 453,10 лева в брой съгласно разчетно-платежна ведомост за месец ноември, което е видно от положения от ищцата подпис /неоспорен от нея/ в графата - получил сумата;

- за месец декември - 386,73 лева по посочена банкова сметка от ищцата ІВАN: ВG56UNCR70001523553036; ВIС: UNCRВGSF; при банка УниКредит Булбанк, съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 25.01.2021 г.