Решение № 200 от 29.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кюстендил, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500254 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от В. Г. Н. с ЕГН:

********** от гр. Кюстендил, кв. ”Герена”, бл.151, вх.Б, ет.5, ап.14 чрез адв. К. И. насочена против Решение № 219 от 27.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1478/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е отхвърлил предявеният от В. Г. Н. срещу Г. Б. К. иск за признаване за установено, че е собственик на сграда с предназначение гараж с идентификатор ***, с площ 14, 00 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. ”Крали Марко” № 4, при граници: ПИ ***, Сграда с идентификатор ***, ПИ

***, Сграда с идентификатор ***, както и за осъждане на Г.

Б. К. да предаде владението върху описания имот на В. Г. Н., като неоснователен.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че е доказал правото си на собственост върху процесния гараж от праводател, който е притежавал правото на собственост към датата на продажбата, а именно - „Осогово” ЕАД - в несъстоятелност. Сочи, че неправилно са кредитирани само показанията на свидетелите доведени от ответника и не са взети предвид показанията на свидетелите Г.А. Г. и Р.С.М.. Изразява аргументи в насока, че показанията на свидетелите на ответника не следва да се приемат поради родствена връзка с ответника, както и поради противоречие. Заявява, че неправилно районен съд е изключил едното основание за придобиване на гаража[1]Нотариален акт за собственост № 40, т.III, рег.

№ 2773, дело № 407 от 2022г. на Нотариус Евгени Павлов, рег. № 188 в НК, който е издаден на основание чл.573, ал.3, вр. ал.1 от ГПК., т.е. въз основа на писмени доказателства. Излага становище в насока, че направеното от ответника възражение за 1 придобивна давност е недоказано. Сочи, че анализът на доказателствата води до извода, че установената фактическа власт се е трансформирала в намерение за своене едва със съставянето на Нотариален акт за собственост № 40, т. III, рег. № 2773, дело № 407 от 2022г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и за постановяване на решение, с което да се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от Г. Б. К. чрез неговия пълномощник, с който се счита решението на районен съд за правилно и законосъобразно. Заявява се, че е неоснователно оплакването на въззивника във връзка с оспорването на правото на собственост на процесния имот, както и че не са налице другите оплаквания за отмяна на решението. Твърди се, че правилен бил изводът на районния съд, че въззиваемата страна е собственик на процесния гараж, както и че ищецът не е доказал необходимите предпоставки за уважаване на иска. Моли се за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и за присъждане на направените разноски във въззивна инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №60, том III, рег.

№5698, дело №60 от 2005 г. на нотариус Димитър Симеонов е, че „Осогово“ АД – в несъстоятелност чрез синдика си Б. Б. е продало на ищеца В. Н. гаражи с номера от №4 до №10 включително, всеки един от тях с площ от по 10 кв. м., изградени в УПИ III, в квартал 184 по плана на Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Крали Марко“ №4.

От приложения по делото Акт №151 от 17.03.2000 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройство се установява, че като държавна собственост (частна ) са актувани 16 бр. гаражи, застроена площ 261 кв.м. монолитна конструкция, 1 етаж, година на построяване 1993 г. /незавършено строителство/, намиращи се в гр.

Кюстендил, ул. „Крали Марко“, п. III, кв. 184. Посочено е също така, че имотът е включен в капитала на „Осогово“ЕАД гр. Кюстендил.

2

С Удостоверение изх. № УТ-23-570/18.04.2023 г., издадено от главния архитект на Община Кюстендил се установява, че сградите с предназначение гаражи, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, отговарят на местоположение на гаражите, изградени в УПИ III- „Комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи- полуподземни и надземни“, кв.184, по действащия план за регулация за ЦГЧ на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г., като гараж №6 по сега действащия план е с идентификатор ***.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имота №40, том III, рег.

№2773, дело №407 от 2022 г. на нотариус Евгени Павлов ответникът Г. Б. К. е признат за собственик на основание отстъпено право на строеж и извършен строеж на гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 14 кв.м., намиращ се в гр.

Кюстендил, ***.

Представен е и Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имота за мероприятия по закона за териториално и селищно устройство №27, том IV, нот. дело №994/1979 г., по силата на който на ответника и съпругата му – В. Коларска, е предоставено жилище, с административен адрес към момента на прехвърлянето – гр. Кюстендил, ул. „Ленин“ №49, кв. 184, доколкото са отчуждени имоти в гр. Кюстендил, ул. „Дунав“ 2.

С Уведомление с изх. №24-18682-16.06.2023 г.на страните по делото се уведомяват, че по заявление от Г. К. е било извършено изменение в кадастралния регистър за процесната сграда с ид. №***, като изменението се състои в записване на данни за собственик и документи, удостоверяващи правото на собственост върху сградата на Г. Б..

По делото са разпитани свидетели, с показанията на които се установяват факти, свързани с осъщественото владение върху гаража.

При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен като съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.

В настоящия случай ищецът обосновава правото си на собственост върху процесния имот по силата на покупко- продажба, по силата на който е закупил от „Осогово“АД- в несъстоятелност гаражи, в т.ч. и процесния. С представения по делото Нотариален акт №60, том III, рег. №5698, дело №60 от 2005 г безспорно този факт се доказва.

По делото няма спор, че ответникът Г. К. упражнява фактическа власт върху имота.

Съдът намира, че в настоящия казус ответникът е доказал, че владее имота на основание давностно владение. Съображения:

В отговора на исковата молба ответникът противопоставя две основания за собственост върху процесния гараж: на основанието посочено в Нотариален акт №40, 3 том III, рег. №2773, дело №407 от 2022 г., а именно отстъпено и осъществено право на строеж и придобиването му по давност, тъй като за времето след 1979 г. заедно със съпругата си В. Коларска са осъществявали фактическа власт непрекъснато и необезпокоявано от никой.

Съдът намира, че първото основание за собственост посочено от ответника, а именно, че е придобил гаража на основание отстъпено и осъществено право на строеж е недоказано, доколкото по делото не се представиха доказателства за това.

Съдът намира, че в настоящия казус ответникът е доказал, че е собственик на гаража на поддържаното от него второ основание, а именно на основание давностно владение. Съображения:

Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, който в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС е 10 години. През този период от време ответникът следва да е владял имота постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено, да е манифестирал такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си.

В настоящия казус за установяване на осъществявано от ответника давностно владение са разпитани свидетели. В показанията си свид. К.С., А.Д. и И. Н.а са категорични, че Г. и В. К. владеят процесния гараж, откакто са се настанили да живеят в съседния блок, а именно повече от 36 години, че от тогава и до сега го владеят.

Сочат, че имат техни вещи в този имот, че ответникът е поставил железни врати на същия и че когато е притежавал автомобил го е вкарвал в гаража. Тези свидетели са категорични, че до преди няколко месеца никой не им е оспорвал правото на собственост и не им създавал пречки да го упражняват, никой не е имал претенции за гаража. Според свидетелите едва преди 3-4 месеца са разбрали, че претенции за гаражите, в т.ч. и процесния, имал свид. Р.М., който твърдял, че ги е закупил и че трябва да ги освободят. Заявяват, че не познават ищеца и не са го виждали. Съдът намира, че районен съд не е допуснал процесуално нарушение при обсъждане на показанията на посочените по- горе свидетели, доколкото тези свидетели имат непосредствени впечатления, тъй като свид. А.Д. и И. Н.а живеят в съседен на процесния гараж блок, а свид. К.С., живее със сина на ответника и също познава процесния гараж. Показанията на последната свидетелка са обсъдени и при условията на чл. 172 от ГПК, като е отчетена вероятната й заинтересованост. Първостепенният съд е преценил показанията на свидетелите в тяхната съвкупност и е приел, че те са непротиворечиви, логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което ги е кредитирал и е приел за доказан факта свързан с осъществяваното от ответника давностно владение.