Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 347 от 03.06.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 282/2025
Вид
Определение № 347
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 406, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Перник, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 407, вр. с чл. 406, ал. 4, вр. с чл. 279, вр. с чл. 274278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Й. Й. (наименована „възражение“), уточнена с отговор от 14.04.2025 г., срещу разпореждане № 3096/ 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист № 3251/ 30.10.2024 г. Жалбоподателят излага, че е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, както и че с решение № 425/ 16.05.2024 г. по гр.д. № 5395/ 2023 г. Районен съд – Перник е приел, че дължимите от него суми в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД са: 206,27 лева – главница и 65,87 лева – мораторна лихва. Решението било потвърдено с решение № 310/ 18.10.2024 г. по в.гр.д. № 434/ 2024 г., по описа на Окръжен съд – Перник. Сочи, че срещу него е образувано изпълнително дело № 312/ 2025 г., по описа на ЧСИ С.Б., за принудително събиране на вземанията така, както са посочени в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не според установеното с влязлото в сила решение на Районен съд – Перник.

Ответникът по жалбата „Профи Кредит България“ ЕООД изразява становище, че същата е неоснователна. Излага, че с атакуваното разпореждане първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист, като е редуцирал размера на вземанията до този, признат за установен с решение № 425/ 16.05.2024 г. по гр.д. № 5395/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с решение № 310/ 18.10.2024 г. по в.гр.д. № 434/ 2024 г., по описа на Окръжен съд – Перник.

Поддържа, че разпореждането, като неразделна част от изпълнителния лист, е сведен до вниманието на ЧСИ С.Б. във връзка с образуваното изпълнително дело № 312/ 2025 г. по негов опис.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 4668 /2023 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Й. Й., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК № 2662/ 02.10.2023 г., според която М. Й. Й. следва да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумите: 919,46 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 593,34 лева – договорно възнаграждение за периода от 12.08.2016 г. до 12.02.2019 г., 5,31 лева – лихва за забава за периода от 13.01.2016 г. до 12.02.2019 г., 1221,10 лева – законна лихва за периода от 12.02.2019 г. до 28.09.2023 г., 41,45 лева – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 54,78 лева – съдебни разноски за държавна такса.

Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника по реда на чл.

414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Към делото са приложени преписи от решение № 425/ 16.05.2024 г. по гр.д. № 5395/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, и от решение № 310/ 18.10.2024 г., по в.гр.д. № 434/ 2024 г., по описа на Окръжен съд – Перник, с което решението на Районен съд – Перник е потвърдено. От тях се установява, че въз основа на предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Й. Й. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че последният дължи на дружеството сумите 206,27 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 65,87 лева – мораторна лихва за периода от 28.09.2020 г. до 28.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2662/ 02.10.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник.

С разпореждане № 14145/ 29.10.2024 г. съдът е постановил преписите от съдебните решения да бъдат приложени по делото, както и да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за сумите по заповедта за изпълнение, признати за установени с решението на Районен съд - Перник.

Видно от отбелязването, направено върху заповедта за изпълнение, на 30.10.2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД за сумите 919,46 лева, ведно със законната лихва, 593,94 лева, както и 1221,10 лева. От допълнително направено отбелязване се установява, че изпълнителният лист е получен от представител на заявителя на 15.11.2024 г.

Въз основа на депозирано от длъжника възражение от 25.02.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал, че в издадения изпълнителен лист е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно посочване на сумите, дължими от М.

Й. Й. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, поради което с разпореждане № 3096/ 26.02.2025 г. е допуснал поправката й на основание чл. 247 ГПК, като е постановил вместо:

„…сумата 919,46 лева /деветстотин и деветнадесет лева и 46 ст./, главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 593,34 лева /петстотин деветдесет и три лева и 34 ст./ – неплатено договорно възнаграждение за периода от 12.08.2016 г. до 12.02.2019 г., сумата 1221,10 лева /хиляда двеста двадесет и един лева и 10 ст./ - мораторна лихва за забава за периода от 12.02.2019 г. до 28.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2662/ 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4668/ 2023 г. по описа на Районен съд - Перник.“ да се чете: „…сумата 206,27 лева - главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 65,87 лева – мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 28.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2662/ 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4668/ 2023 г. по описа на Районен съд – Перник.“. В разпореждането е посочено изрично, че същото е неразделна част от изпълнителен лист № 3251/ 30.10.2024 г., издаден по същото частно гражданско дело.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до 2 следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 407, ал. 1, вр. с чл. 247, ал. 4, вр. с чл. 406, ал. 4 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, което има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Според нормата на чл. 416 ГПК в редакцията й, приложима към настоящия казус (преди изменението, обн. в ДВ, бр. 11 от 2023 г., относно влизането в сила - бр. 67 от 2024 г.) след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила, а въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Изпълнителният лист се издава за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение, чиято дължимост от длъжника в полза на заявителя е призната за установена със съдебното решение. В случая с решение № 425/ 16.05.2024 г. по гр.д. № 5395/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Й. Й. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че последният дължи на дружеството сумите 206,27 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 65,87 лева – мораторна лихва за периода от 28.09.2020 г. до 28.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2662/ 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник. Решението е потвърдено с решение № 310/ 18.10.2024 г., по описа на Окръжен съд – Перник, което е окончателно. Поради това и на основание посочената норма на чл. 416 ГПК следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за сумите 206,27 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 65,87 лева – мораторна лихва за периода от 28.09.2020 г. до 28.09.2023 г., както е посочено в разпореждане № 14145/ 29.10.2024 г. на първоинстанционния съд, с което е постановено издаването на листа. Съдът е формирал воля да бъде издаден изпълнителен лист именно за сумите, дължимостта на които е призната за установена с влязлото в сила решение, но неправилно при изписването на вземанията и размера им в изпълнителния лист е допусната грешка, като са включени всички вземания в пълен размер, за които е издадена заповедта за изпълнение, а не е съобразен диспозитивът на съдебното решение. Касае се за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, изразяваща се в разминаване между формираната воля на съда да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията, признати за установени със съдебното решение, и външното й обективиране чрез включването в издадения изпълнителен лист на вземания в различен размер, както и на други вземания, чиято дължимост не е установена с решението. Поради това настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че правилно с атакуваното разпореждане № 3096/ 26.02.2025 г. Районен съд – Перник е допуснал поправката на тази грешка на основание чл.

406, ал. 4, вр. с чл. 247 ГПК.

Следва да се посочи, че поправката на очевидна фактическа грешка в издаден вече изпълнителен лист се извършва с акта за поправянето му (разпореждане), който става неразделна част от него, а не чрез издаване на нов изпълнителен лист. Поради това същият следва да бъде представен на органа по изпълнението заедно с изпълнителния лист с цел извършването на преценка какви вземания и в какъв размер подлежат на принудително събиране.

Предвид изложените съображения Окръжен съд - Перник приема, че атакуваното разпореждане № 3096/ 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3096/ 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3

4668/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист № 3251/ 30.10.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4