Решение № 864 от 18.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Бургас, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501330 по описа за 2024 година

С Решение № 1391 от 08.07.2024г., постановено по гр. дело № 7160/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на основание чл. 344. ал. 1. т. 1 от КТ, предявен от Х. Н. М. от с. К., Община К. против „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с който се иска да се признае за незаконно дисциплинарното уволнение на Х. Н. М., наложено със Заповед № 12-01-351/09.09.2022г., издадена от Директор Поделение за товарни превози Пловдив, с което е и прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 от КТ и да бъде отменено като незаконно.

С цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от Х. Н. М. против „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност, а именно „**“, Бизнес Център Бургас в Поделение за Товарни превози Пловдив - поделение към „БДЖ-товарни превози“ ЕООД.

С цитираното решение е отхвърлен и иска на Х. Н. М. за осъждане на 1 ответната страна да му заплати сума в размер от 6 193, 74 лева, представляваща шест брутни месечни възнаграждения - обезщетение, считано от дата на издаване на оспорената заповед, а именно - 09.09.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Х. Н. М., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение, по силата на което да бъдат уважени предявените искове.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Посочва се, че в оспорената заповед изключително бланкетно са цитирани законови и подзаконови текстове без изрично и категорично да се посочи в какво точно се изразява извършеното нарушението. Посочва се, че наложеното наказание – „дисциплинарно уволнение“ в случая е незаконосъобразно поради липса на мотиви в уволнителната заповед липсват и не се сочат каквито и да е доказателства, от които да е ясно, че именно ищеца противозаконно е присвоил туби с гориво и че той самия съхранява същите на работното си място. Посочва се, че работодателят не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, обосновали налагането на дисциплинарно наказание, а ангажираните в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на дисциплинарните простъпки.

В жалбата се посочва, че съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Мелконян поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

2

Ответната страна по въззивната жалба – „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД депозира писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Посочва се, че фактическата обстановка е правилно установена след събиране и анализ на доказателствата, като съдът е установил, че с действията си Х. М. не само не е спазил законните нареждания на работодателя, а е допуснал съхранение на лесно запалими и горими материали на работното място, с което е създал предпоставки за възникване на пожар и е застрашил безопасността и живота на другите работещи, което е грубо неспазване на безопасните и здравословни условия на труд.

Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Пред настоящата инстанция не се отправят искания за събиране на нови доказателства.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски включително да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание ответната страна по предявените искове „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Плякова оспорва депозираната въззивна жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Бургас съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно съединени иска от Х. Н. М. от с. К., Община К. против „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с които се претендира да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, обективирано в Заповед № 12 – 01 – 351/09.09.2022г., издадена от Директор Поделение за товарни превози – Пловдив, да бъде възстановен на предишната си работа „**“, Бизнес център Бургас в „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер на 6 193, 74 лева, представляваща обезщетение за оставането му 3 без работа, считано от датата на издаване на оспорената заповед – 09.09.2022г.

В исковата молба се посочва, че оспорената от страна на ищеца заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Посочва се, че не е извършил визираните в заповедта нарушения, които са посочени бланкетно и липсва каквато и да е конкретика.

В исковата молба се посочва, че ищецът не е извършвал никакво нарушение и няма абсолютно никакво отношение към откритите пълни и празни туби от минерална вода с мирис на гориво, нито към саморъчно изработеното приспособление с маркуч за източване на течности, за което се твърди, че е намерено и иззето на четвърти коловоз и не е следвало да му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, респективно – трудовото му правоотношение да бъде прекратено.

В исковата молба се посочва, че е допуснато и нарушение на императивна правна норма, а именно – чл. 193 от КТ, тъй като не са му взети обяснения по повод започнало производство за налагане на дисциплинарно наказание.

Ответната страна по предявените искове - „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че е неоснователно твърдението в исковата молба, че не са извършени визираните в заповедта нарушения, както и твърденията, че ищецът не е извършил никакво нарушение и няма отношение към визирания случай. В отговора на исковата молба се оспорва и съображението, че не са взети обяснения от страна на ищеца по реда на чл. 193 от КТ.

Сочи се, че след анализ на всички събрани доказателства по дисциплинарната преписка, дружеството – работодател е установило, че с действията си на 27.08.2022г., ищецът не е изпълнил виновно трудовите си задължения, като е нарушил Правилата за етично поведение и Правилника за вътрешния трудов ред в Поделение за Товарни превози Пловдив.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че с действията си Х. Н. М. е нарушил Заповед № 209/28.04.2015г. на Управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с която изрично и категорично се забранява на работниците и служителите при намерени вещи, предмети и съдове за съхранение на горива и смазочни материали да ги взимат 4 по какъвто и да е повод. В своите мотиви, съдът е посочил, че споделя становището на ответната страна, че в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено какво точно е нарушил Х. Н. М. и че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение – издадена е от компетентен орган, при спазване на законоустановената процедура, преценена е тежестта на нарушението, общото поведение на лицето и е постановена след анализ на всички събрани доказателства по дисциплинарната преписка.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.

По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, а и видно от представения по делото Трудов договор № * от 30.08.2018г. става ясно, че Х. Н. М. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността „***“.

По делото от представените доказателства се установява, че до Х. Н.

М. е изпратено писмо от 29.08.2022г., в което се посочва, че на основание чл.

193, ал. 1 от КТ и във връзка със задържането му от органите на МВР в работно време на 27.08.2022г. на територията на гара Дружба са поискани писмени обяснения в тридневен срок от получаване на писмото. Изрично в отправеното към Х. М. се поставят конкретни въпроси, на които той следва да отговори и всеки един от въпросите е свързан с обстоятелства, които са свързани с проверка, която е извършена от органите на МВР на територията на гара Дружба на дата – 27.08.2022г. Видно от изричното отбелязване – писмото е получено от страна на Х. М. на дата - 31.08.2022г. и на дата – 02.09.2022г. от негова страна е входирано обяснение, в което е посочен отговор на всеки един от поставените от работодателя въпроси и като цяло се отрича участие в настъпилите на 27.08.2022г. събития.

По делото е представена Заповед № 12 – 01 - 351 от 09.09.2022г., постановена от Директор Поделение за товарни превози Пловдив, от която е видно, че е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на Х. Н. М. – „**“, Бизнес Център Бургас в Поделение за Товарни превози Пловдив – 5 поделение към „БДЖ – Товарни Превози“ ЕООД. В заповедта се посочва, че на 27.08.2022г. Х. М. е съхранявал на работното си място пълни туби с гориво с различна вместимост, като се е възползвал от служебното си положение противозаконно да ги присвои, които действия, извършени от работника са целели извличане на изгода за себе си или за другиго, при това с умисъл, което представлява злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието – нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, както и с действията си е допуснал нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Заповедта е получена от Х. Н. М. на дата – 16.09.2022г.

По делото е представена и Заповед № 209 от 28.04.2015г., постановена от Управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД се забранява на служителите при намерени вещи, предмети, съдове за съхраняване на горива и смазочни материали, разпилени или разтоварени товари от вагоните, елементи от подвижния железопътен състав и железопътна инфраструктура, включително и при извършени престъпни посегателства от други лица, да ги взимат по какъвто и да е повод, с цел предаването им на органите на МВР, на отговорното длъжностно лице за обекта или на ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ в гари, където се извършва маневрена дейност. Видно от представената заповед – при извършване на ежедневни инструктажи преди започване на работа на служителите, задължително да бъде включена и точка, свързана с изпълнението на настоящата заповед, както и на всички допълнително издадени от директорите на поделения заповеди и указания по опазването на собствеността на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и цялостта на превозваните товари.

Разпечатката съдържа 39 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb1329ae-7b20-481a-87c9-d158005f7e45