Решение № 7395 от 27.11.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7773/2018
- Вид
- Решение № 7395
- Подписан
- 27.11.2018
- В сила
- 10.12.2019
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 121, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 121а · Кодекс на труда
- чл. 215 · Кодекс на труда
- чл. 215, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 309 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е гр.София, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 7773 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 342993/19.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 58279/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141-ви състав, „К.к.“ ООД е осъдено да заплати на С.И.М. на основание чл. 215 КТ сумата от 5164, 58 евро, представляваща дневни пари за командироване в Белгия за периода 03.11.2014 г. – 31.07.2015 г. и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 3211, 67 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за двадесет работни дни.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответното дружество, с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Изложени са съображения за неправилност на изводите на районния съд, че чл. 121, ал. 5 КТ и чл. 215 КТ са предвиждали по-благоприятен режим на третиране на работниците при тяхното командироване, като в тази връзка се е позовал и на пар. 17 от Директива 96/71/ЕО. Поддържа, че съдът е изследвал казуса едностранно само и единствено от гледна точка закрила на работника, без да анализира изложената от работодателя аргументация относно липсата на основание за заплащане на командировъчни пари. Обръща внимание на последващото изменение на Кодекса на труда, с което съгласно чл. 121а КТ, вр. чл. 215, ал. 2 КТ изрично е отпаднала възможността за изплащане на командировъчни пари на работници, които са изпратени на работа в друга държава-членка на ЕС, като по този начин се избягвало двойно заплащане поради това, че условията, които са предоставени на работника в приемащата държава, са еднакви с тези, предоставени на местните работници. По отношение претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск се поддържа, че валидността или невалидността на един документ не доказва изцяло наличието или липсата на използван отпуск, тъй като ползването на отпуск е фактическо положение, което не се доказва с документи. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът е подал отговор на въззивната жалба, с който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага доводи, че с Директива 96/71/ЕО е определен минимален стандарт за поведение в отношенията работодател работник, който не изключва приложението на по-благоприятна норма от вътрешното законодателство, в който смисъл е пар. 17 от Преамбюла на цитираната директива. Поддържа, че такава по-благоприятна норма е чл. 121, ал. 5 КТ. Във връзка с изложеното във въззивната жалба относно молбата за ползване на платен годишен отпуск посочва, че след успешно проведено оспорване на копие от този документ е било установено осъществяването на престъпление по чл. 309 НК, като вероятно този документ е бил съставен след подаването на отговора на исковата молба, тъй като не е бил приложен към последния.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 215 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество, то е и правилно по следните съображения.
Между страните не се спори, че на 03.11.2014 г. ищецът С.И.М. и ответното дружество „К.к.“ ООД са сключили трудов договор за длъжността „дърводелец“ (л. 10 от първоинстанционното производство). Пред въззивния съд страните не спорят и относно обстоятелството, че в периода 03.11.2014 г. – 31.07.2015 г. ищецът е полага труд в Белгия, като по делото е приложена декларация от С.М. по чл. 121, ал. 2 КТ, с която същият е декларирал, че е съгласен да бъде командирован за срок по-дълъг от 30 календарни дни във връзка с изпълнение на трудовите му задължения по процесния трудов договор, както и Удостоверение А1, издадено от ТД на НАП – София-град по Регламент № 883/04 и Регламент № 987/09 г. От приложената на л. 17 заповед № 7 от 16.10.2015 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 16.10.2015 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Ишецът претендира заплащане на дневни пари за периода на командироването, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за двадесет работни дни.
По иска по чл. 215 КТ
Спорен във въззивното производство е въпросът дали работодателят дължи заплащане на дневни пари за периода на командироването, след като е заплащал трудово възнаграждение, съобразено с това, изплащано на работниците и служителите на същата или сходна длъжност в приемащата държава. В процесния период 03.11.2014 г. – 31.07.2015 г. е действала редакцията на чл.
121, ал. 3 – ал. 5