Решение № 252 от 17.10.2024, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 921/2021
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Костадин Димитров Попов
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 ал.4 и 5 · Закон за устройство на територията
- чл.21 ал.4 и 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 35, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 42, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.42 ал.3 · Закон за устройство на територията
- §5 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- § 16 · Закон за устройство на територията
- чл.94, ал.2 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. , 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: К. Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от К. Д. Попов Гражданско дело № 20211220100921 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Претенцията на ищеца Иван Д. Х. е да бъдат осъдени ответниците Д. Б. Ц. и К. Г. Ц. да преустановят действия, с които нарушават правото му на собственост върху притежаван от него поземлен имот, изразяващи се в изграждане на навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонни подложки, който навес попада частично в имота на ищеца, както и в засаждане и поддържане на овощно дръвче - череша, в близост до имотната граница, като бъдат осъдени ответниците да премахнат последиците от неправомерните си действия.
В исковата молба и в хода на производството ищеца излага твърдения, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Г. Д., одобрена със Заповед № РД-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, а съседният поземлен номер с индентификатор *** по КК на гр. Г. Д. се ползва на двамата ответници. Сочи, че в имота на ответниците има посадено овощно дърво - череша с височина над 5 метра, което е разположено на разстояние около 1 метър до границата с поземленият му имот. Твърди, че дървото е с голяма корона, и листа и плодове падат от него в имота му, с което му пречат да ползва имота си пълноценно. На второ място ищеца сочи, че в съседният на собственият му недвижим имот ответниците са изградили навес от метална конструкция, с метален покрив върху бетонови подложки, разположен в южната част, на имотната граница между двата имота, като част от него попада и върху неговият имот, за което изграждане не е давал изрично нотариално заверено съгласие. Посочените 1 дейности изразяващи се в осъществяване на строителство на имотната граница и поддържане на плодно дърво, според ищеца са незаконни, тъй като строежа е извършен без строителни книжа и документи, а овощното дърво е засадено в нарушение на изискванията за отстояние от границата на имота. Въз основа на изложените твърдения и като счита, че посочените действия нарушават правото му на собственост, ищеца е предявил настоящият иск, с който желае ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградения метален навес и засаденото в поземления им имот овощно дърво, с което да бъде прекратено създаденото и поддържаното от ответниците фактическо състояние, смущаващо правото на собственост на ищеца и пречещо на пълноценното му упражняване.
Правна квалификация.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ответниците оспорват предявения иск. В депозирания по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор излагат доводи, че само факта на изграждане на постройка без строителни книжа не е достатъчно основание за уважаване на негаторната претенция, тъй като такъв строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, само ако незаконността му се изразява с нарушаване на установените от благоустройствените закони правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Поддържат, че в тези случаи, освен незаконността на строителството, ищеца следва да докаже с какво конкретния стоеж му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Оспорват доводите на ищеца, че построения навес попада в имота му, като твърдят че същия не смущава правото на собственост на последния и представлява търпим по смисъла на закона строеж. По отношение на засаденото плодно дърво, оспорват твърдението на ищеца, че съществуването му на посоченото място, пречи под някаква форма на упражняването на правото на собственост на ищеца, като считат, че изискуемото отстояние от границите на имота е спазено. Въз основа на застъпените доводи, ответниците оспорват предявеният иск, като считат че не са налице неоснователни действия от тяхна страна реално пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по изготвената експертиза, което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано, се установява следното.
В имота на ответниците - поземлен номер с индентификатор *** по КК на гр. Г. Д. е реализирано основно застрояване на едноетажна жилищна сграда в минал период. Процесният навес обект на експертизата представлява допълващо застрояване, стопанска постройка - навес без оградни стени, който към момента на експертизата се ползва за складиране на дърва за огрев и други отпадъчни вещи. Навеса е залепен на задната гаражна източна тухлена стена.
Същия е изграден в южната страна на имота, на самата граница и представлява 2 навес от метална конструкция с метален покрив, без бетонова замазка на пода.
Носещите метални тръби по линията на границата са бетонирани в основи при полагане на бетонова ивица от ищеца, чрез която същият е ограничил повърхностните води от своя имот. Бетоновата ивица държи и оградна мрежа на ниво терен. Останалите носещи метални колони в другата част на навеса са без фундамент. Носещите метални колони носят подпокривна метална конструкция.
Последната е свързана с колените чрез заварка. Дървена скара върху металните елементи носи ламаринени листове за покрив. Размер на навеса по граничната линия е 6.3 м. Височина спрямо прилежащия терен по граничната линия е 2.5 м. в ниската част и 3.5 м във високата част . По общо съгласие на собствениците на двата имота е бил положен бетонов ивичен фундамент, с функция да ограничава и отвежда повърхностните води от имота на ищеца в собствения му имот, който фундамент материализира имотната граница между двата имота. Фундамента не следва реалната гранична линия, а се отклонява /издува/ от линията на реалната имотна и регулационна граница към имота на ищеца в размер до 0 до 15 см. по цялото протежение на размера на процесната постройка. Има и допълнително издуване на оградната мрежа, във височина, под натиска на масата на складирани дърва за огрев в посока пак към имота на ищеца. В този смисъл навеса попада площно и пространствено частично в имота на ищеца, като р азмерите на навлизането са: площно /линейно, в основата/ 0.0 м. - 0.15 м. пространствено /обемно/ 0.0 - 0.3 м.
По отношение на това дали процесния навес има характеристиките на строеж от гледна точка на разпоредбите ЗУТ - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, вещото лице е развило съображения на база нормативната уредба, като според обобщеният му отговор същия навес представлява строеж по смисъла на ЗУТ и за него важ ат разпоредбите на същия закон. За процесния навес няма съставени строителни книжа, като при изграждането му не са спазени изискванията на ЗУТ, които са приложими за конкретния случай, в часност разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която нежилищни сгради се застрояват на 3 м . от вътрешните граници и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ регламентираща, че постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулиран имот, ако се покриват калканни стени или плътни огради. Според вещото лице процесния навес е разположен с отделни негови елементи в разрез с нормите на приложимия закон, а тези норми са установени във връзка със хигиенно-санитарни и противопожарни изисквания, както и свързани с условията за безпрепятствено ползване на съседния имот.
Относно засаденото черешово дърво в имота на ответниците, о т заключението на вещото лице се установява, че същото дърво е с височина 8.5 м. и е разположено на отстояние от граничната линия 1 .5 м., като к ороната му се намира изцяло в обема на имота на ответниците. При това отстояние не е спазено изискването на чл.94, ал.2 т.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони 3 според която и с оглед хигиенно-санитарните условия и изисквания за огряване , за високи дървета, с височина над 5.0 м., каквото е процесното, се изисква отстояние от 3.0 м. от границата със съседния имот .
Като прецени събраните по делото доказателства и изготвиото експертно заключение, съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество за основателен.
Относно допустимостта.
Предявения иск за защита на правото на собственост по реда на чл.109 от ЗС е процесуално допустим, същия е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежни ответници, оспорващи претендираното право.
Изхождайки от фактическите и правни твърдения залегнали в исковата молба, следва да се приеме, че в случая иска е съобразен с разрешенията дадени в ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, според които е допустим иск по чл.109 от ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, и в този смисъл съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без строителни книжа или в нарушение на строителните правила и норми строеж подлежи на премахване.
Във връзка с възраженията на ответниците относно редовността на исковата молба, съдът е изложил съображенията си в хода на делото. За пълнота само следва да се повтори, че при исковата защита спорното право е по правило твърдяно право, поради което за допустимостта на иска по чл. 109 от ЗС е достатъчно твърдение на ищеца, че е собственик на конкретен имот и че ответниците с действията си ограничават пълноценното упражняване на правото му на собственост върху същия. Всички останали обстоятелства имат отношение към основателността на иска. Следва да се има предвид също така, че искът по чл.109 ал.1 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което дори и да не накърнява пряко владението, ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.
По основателността на иска.
По същество предявения иск следва да се приеме за основателен, поради следното.
Уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС е обусловено от наличието на две предпоставки – ищеца да е собственик на претендираната вещ /имот/ и друго лице да извършва неоснователно въздействие, което ограничава 4 възможността от пълноценно упражняване на правото на собственост от страна на титуляра му. В тези случаи закона дава възможност на собственикът да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, с помощта на специфичният, уреден от чл.109 ал.1 от ЗС негаторен иск.
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този смисъл общата разпоредба на чл.50 от ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Същото важи и в случаите когато неоснователни действия се извършват извън имота на претендиращия защита, но те по естеството си са такива, които реално пречат на пълноценно упражняване на правото му на собственост. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия. Основание за защита чрез иска по чл.109 ал.1 от ЗС се поражда само при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, които обаче пречат или ограничават тези на потърсилия правна защита. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което осъществява неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия, като това може да е и странично лице, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущаващи или заплашващи правото на собственика.