Решение № 260204 от 01.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№260204 гр. П., 01.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Адриан Янев като разгледа гр. д. № 00165 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че И.А.Д. дължи сума в размер на 647,13 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2018 г., както и сумата от 185,69 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие.

Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи. Акцентира се на липсата на договорни отношение за продажба на топлинна енергия, както и се въвежда възражение за давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация

П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.А.Д., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06873 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е представен препис на нотариален акт от 21.07.2005 г., от който се установява, че И.А.Д. е придобил чрез договор за покупко – продажба собствеността върху имот с адрес: гр. П., ул. «****.

Представен е нотариален акт от 19.05.2017 г., от който е видно, че ответникът е прехвърлил собствността върху имота на трето неучастващо по делото лице. В нотариалния акт е отбелязано като продавач и съсобственик В.М.Д.. Следва да се отбележи, че ищцовата страна не твърди и не представя доказателства, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. От друга страна ответникът не твърди, а и не представя доказателства от кой момент В.М.Д. е придобила дял от имота, т. е. липсва възражение, че притежава по – малко права в съсобствеността (извън тези за СИО). В този смисъл следва да се приеме, че наличието на съсобственост е установена единствено и само към 19.05.2017 г. (датата, на която се разпоредили с имота), но не и в предходен момент.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.

Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ, но начислените суми са преизчислени с извършване на годишния отчет. Отбелязано е още, че в имота има три радиатора с монтирани ИРУ и една щранг лира. Изчисляването на количеството топлинна енергия от радиаторите е извършено по отчет, а от щранг – лира – по изчислителен път. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно. От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 647,13 лева за процесния период.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От приложените писмени доказателства се установи, че ответната страна е притежавала собствеността върху имота за исковия период от 01.05.2016 г. до 18.05.2017 г., за който период между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

За останалия период от 19.05.2017 г. до 31.07.2018 г. не се установи наличие на сключен договор между страните по делото, отнасящ се продажба на топлинна енергия.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 647,13 лева за процесния период.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 185,69 лева, касаещо периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г.

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност, което се съдържа и във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец септември 2016 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 31.10.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 31.10.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.11.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец септември 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. погасени са по давност вземанията от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г., които са в размер на 153,53 лева.

Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb116d76-0b34-4276-9bec-0b6a86a949f9