Решение № 132 от 15.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600243 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 13 от 08.04.2025 г., постановена по НОХД № 239/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Съдът е признал подс. И. Ч. – роден на ********** г., в гр. *, обл. *, Република Турция за виновен в това, че на 29.12.2024 г. в землището на общ. Гурково, обл. Стара Загора, на второкласен път II - 55, км 49+800м, при управление на моторно превозно средство товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка “Мерцедес“, с рег. № ** и ремарке марка ,,BRF” с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в „Закон за движението по пътищата“ /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.16, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/: „На пътно платно с двупосочно движение на водачите е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“, като по непредпазливост причинил смъртта на М. И. Г. от гр. Б., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален Общ режим.

1

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият И. Ч. е бил с МН “Задържане под стража” и задържан по реда на ЗМВР, считано от 29.12.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия И. Ч. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднал времето, през което по реда на чл.69а от НПК е бил лишен от това право, считано от 29.01.2025 г. до влизане на присъдата в сила.

С обжалваната присъда, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подс. Ч. да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия И. Ч., чрез адв. М. Т. в качеството му на упълномощен защитник . В жалбата се излагат доводи, че наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер е определено правилно и законосъобразно в съответствие с всички установени по делото обстоятелства, но неправилно и незаконосъобразно съдът е постановил Ч. да изтърпи наложеното му наказание реално при общ режим.

Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок.

От частните обвинители А. В. С., В. В. С. и С. И. Г., чрез повереника им адв. С. Н.а също е постъпила въззивна жалба срещу присъдата. В жалбата се излагат съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е занижено и несправедливо. Прави се искане въззивният съд да увеличи наложените на подсъдимия наказания до максимално предвиденото такова в закона за това престъпление.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от адв. А. Б., повереник на частния обвинител И. Я. С.. Излага доводи, че доверителя му не е доволен от осъдителната част на присъдата, защото първостепенният съд е подценил тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложеното наказание се явява изключително занижено. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наложените на подсъдимия Ч. наказания - лишаване от свобода, което да е не по-малко от пет години и лишаване от правоуправление, което съответно да се увеличи пропорционално.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата на подсъдимия да се остави без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Застъпва становището, че в жалбите на частните обвинители за увеличение на наказанието, наложено на подсъдимия има резон, защото окръжният съд така, чисто количествено, правилно е отчел смекчаващото отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия Ч. и несъставомерната телесна повреда на пострадалия И. С., 2 който е бил водач на лекия автомобил. Същевременно, обаче е посочил, че е малък броят на нарушенията, извършени от подсъдимия, което е неправилно.

Адвокат Н.а, като повереник на частните обвинители А. В. С., В. В. С. и С. И. Г., поддържа подадената жалба. Счита, че размерът на определеното от първоинстанционния съд наказание е явно несправедлив, с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и тежкия престъпен резултат, а именно загубата на един човешки живот на една сравнително млада жена, на която е предстояло да положи изпит, за да стане лекар, защото въпреки, че не е била на 20-25 години, е продължавала да се развива в живота си. Моли съда да увеличи наложените на подсъдимия наказания, като остави без уважение искането на подсъдимия за прилагане на чл.66, ал. 1 от НК, а именно за отлагане изтърпяване на наказанието, с оглед на изгубения човешки живот, както и причинените множество телесни повреди на другия водач – участник в ПТП.

Частният обвинител С. И. Г. заявява, че е съгласна с това, което е казал нейният повереник.

Адвокат Б., преупълномощен от адв. Б., като повереник на частния обвинител И. С., поддържа подадената жалба. Счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена, а единствено вина за въпросното ПТП носи подсъдимият Ч., който е допуснал изключително груби нарушения на Закона за движение по пътищата, като всяко едно от тях представлява сериозна опасност за движението. Предвид това счита, че наказанието на Окръжен съд – Стара Загора действително е занижено. Според защитата деянието се отличава с много висока степен на обществена опасност и следва да бъде сериозно наказано, за да се постигне предвидената в закона генерална превенция, да се подейства поправително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото, с оглед непрекъснатото увеличаване на престъпления от този вид. Прави искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наложените на подсъдимия Ч. наказания.

Частният обвинител И. С. поддържа заявеното от неговия повереник.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че действително по делото са събрани редица факти и обстоятелства, които смекчават отговорността на подзащитния му. На първо място подсъдимият с всички свои действия е съдействал на разследващите органи, както в досъдебното, така и в съдебното производство, по отношение изясняване на обективната истина по делото. С нито едно от своите процесуални действия той не е затруднил тази най-важна цел в наказателното производство, дори напротив. Освен това подсъдимият е баща на четири малолетни деца, едно от които е на възраст под една година и евентуално налагане на наказание лишаване от свобода ефективно в конкретния случай би нанесло изключително много тежки социално-икономически последици за него и за неговото семейство, защото именно той е главата на семейството и е отговорен за неговото изхранване. Защитата набляга на това, че подс. Ч. също 3 така е неосъждан и с добри характеристични данни. Предвид изложеното счита, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода е определено правилно и законосъобразно, но същевременно според него категорично са налице обстоятелства спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като целите, които са предвидени в общата част на НК за налагане на наказанията, ще бъдат постигнати и с условно наказание. В тази връзка моли съда да уважи жалбата, като потвърди наложеното от първоинстанционния съд наказание, но да приложи нормата на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник. Заявява, че е много натъжен, защото това е нещо, което никой не желае да стане и е станало без той да иска.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Ч. /I. C./ е роден на ********** г. в гр. *, обл. *, Република Турция, с турски паспорт тип - Р с № ***, издаден на ** от турските власти, персонален номер ***, турчин, турски гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работи на длъжност „шофьор“ в „*“ ООД Турция, с постоянен адрес гр. *, обл. *, Р. Турция, квартал „*“, булевард „*“, понастоящем в Затвора гр. *.

Подсъдимият Ч. е правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ - категории „М“, „В”, „С“, „ВЕ”, „СЕ“, като му е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ***/25.05.2022 г., валидно до 25.05.2032 г. /том 2, л.98 от ДП/.

Подсъдимият И. Ч. работел от 2014 г. като международен шофьор в „*“ ООД - Турция. На 27.12.2024 г. подсъдимият Ч. управлявал товарна композиция, състояща се от товарен автомобил марка „Мерцедес“ с per. № *** с прикачено товарно хладилно полуремарке марка ,,BRF“ с per. № ****. С управлявания от него автомобил, натоварен с мандарини, той влязъл в България от Република Турция, като минал през контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ и се движел на север в посока гр. Русе. От там трябвало да пътува през Румъния за Украйна.

Управляваният товарен автомобил марка „Мерцедес“ бил с максимално допустима маса от 18 000 килограма, а хладилното полуремарке 34 000 кг, т.е. с оглед разпоредбата на чл.21, т.7 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата, същото се явява ППС от категория „СЕ“.

На 29.12.2024 г. около 09,40 часа свидетелят И. Я. С. тръгнал от гр. Тетевен за гр. Бургас заедно с М. И. Г., с която живеели на семейни начала. Пътували с автомобила на С. - марка „Мазда“, модел 2 с per. № ***. Управляваният от 4 свидетеля С. автомобил бил категория „В“ съгласно чл.21, т.З от ЗДвП /с максимално допустима маса 1485 кг, т.е. до 3500 кг и места за сядане 4+1/. С автомобила си те пътували през второкласен път II-55 „Прохода на Републиката“ /известен още като „Хаинбоаз“/. Около 12,30 часа минали през с. Пчелиново, обл. Стара Загора и продължили в посока гр. Гурково.

На 29.12.2024 г., около 12:40 часа подсъдимият Ч. се движел с управляваната от него композиция по посочения път II-55, „Прохода на Републиката“, км 49+800 /в землището на гр. Гурково/ в посока от юг на север, в източната пътна лента за движение на пътното платно. Подсъдимият Ч. управлявал товарната композиция в посочения участък на описания път изцяло в източната лента за движение на пътното платно /лентата за движение от юг на север/, при условия на нормална видимост /в светлата част на денонощието/, на прав пътен участък, на естествена светлина и със скорост от 66 км/час, при максимално разрешена такава 70 км/час. Участъкът от пътя бил прав, сух, със запазена асфалтова настилка, без дупки и/или неравности.

В същото време в посочения пътен участък - западната пътна лента на пътното платно на второкласен път II-55, „Прохода на Републиката“, км 49+800, в посока от север на юг, срещу управляваната от подсъдимия Ч. товарна композиция /в обратната посока на движението/, се движел автомобилът, управляван от свидетеля С.. На предна дясна седалка на автомобила седяла М. Г.. Автомобилът, управляван от С. се движел със скорост 80 км/ч. В зоната на произшествието в западния затревен банкет в посока от север на юг липсват монтирани пътни знаци, следователно разрешената скорост за лекия автомобил, съгласно чл.21 от ЗДвП е била 90 км/ч.

Около 12,40 часа на 29.12.2024 г. на посоченото място - второкласен път - II-55, „Прохода на Републиката“, км 49+800, подсъдимият Ч. загубил контрол върху управлението на товарната композиция по причини от субективен характер – поради миг невнимание, както сам признава в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, е спрял да наблюдава пътната обстановка и уредите за контрол на управляваната от него товарна композиция и навлязъл в срещуположната лента за движение, в която се движел лекия автомобил, управляван от свидетеля С.. При това взаимно насрещно движение настъпил удар между двата автомобила. Първоначалният удар е настъпил с предна дясна част на товарната композиция в предна дясна част на лекия автомобил марка „Мазда“ с per. № ***. Мястото на сблъсъка между двата автомобила било на 32,3 метра южно и 1,6 метра западно от т. „О“, като следва да се има предвид следното: съгласно протокол за оглед от 29.12.2024 г. за ориентир е приет южния край на западната метална еластична ограда мантинела, намираща се северно от местопроизшествието; за междинен ориентир - т. „О“, е приета пресечната точка на перпендикулярната права, спусната от ориентира и сключваща прав ъгъл със западната граница на второкласен път II-55.