Решение № 517 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11337 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 69549 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че Ю. И. Л., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 225,88 лв. – цена за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с кл. № ********, за периода от 10.02.2021 г. до 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 30 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2021 г. до 17.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36743/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като е отхвърлил иска за главницата за разликата над 225,88 лв. до пълния предявен размер от 942,28 лв. и за периода от 17.01.2019 г. до 09.02.2021 г. и иска за мораторната лихва за разликата над 30 лв. до пълния предявен размер от 43,74 лв. и за периода от 18.02.2019 г. до 17.04.2021 г. Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Ответникът Ю. И. Л. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която е признато за установено, че дължи суми на ищеца. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че е налице облигационна връзка между страните, въпреки че не било доказано ответникът да е собственик на процесния имот. Навежда довод, че справката, от която се установявало заличаване на ипотека върху имота, не доказвала пълно и главно, че през процесния период ответникът е притежавал ½ ид. ч. от процесния имот. Твърди, че общите условия не го обвързвали, тъй като не било доказано да са публикувани в два национални ежедневника, поради което и не можело да се направи извод, че са влезли в сила. Счита, че неправилно СРС е приел, че за периода, непогасен по давност - 10.02.2021 г. – 13.11.2023г., 1/2 от задълженията са в размер на 225,88лв., като подробно аргументира, че коректната сума е 66,32 лв. /половината от 112,64 лв./, тъй като за периода 09.02.2021г – до 13.11.2023г. няма друга доказана доставка извън 30 куб. м. + 7,631 куб. м. за преразпределени общи нужди.

1

Предвид изложеното, настоява за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адв. Д., като поддържа въззивната жалба и излага съображение по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

По заявление на „Софийска вода“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36743/2024 г. по описа на СРС срещу Ю. И. Л. за сумата от 953,04 лв. – цена за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с кл. № ********, за периода от 11.12.2018 г. до 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 49,95 лв. – мораторна лихва за периода от 18.02.2019 г. до 17.12.2023 г.

След възражение на длъжника по чл. 414 ГПК е депозирана искова молба /уточнена с молба с вх. № 397774/06.12.2024 г. и молба с вх. № 142945/23.04.2025 г./ на „Софийска вода“ АД срещу Ю. И. Л., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 942.28 лв. – цена за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

********, с кл. № ********, за периода от 17.01.2019 г. до 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането; 43.74 лв. – мораторна лихва за периода от 18.02.2019 г. до 17.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36743/2024 г. по описа на СРС, 85 състав Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги за процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответника В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за които са издадени фактури, но той не е заплатил тяхната цена на уговорения падеж, поради което дължал плащане на същата, както и мораторна лихва за забава за претендирания период.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца при твърдения, че не е собственик на процесния имот, нито е подавал заявление за сключване на договор с ищеца. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца по отношение на него, във връзка с което сочи, че не ги е приемал. Оспорва реалната доставка на услугите и тяхната стойност. Твърди, че не са правени ежемесечни отчети на водомера с негово участие. Не оспорва размера на мораторната лихва за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Настоящият състав на СГС намира, че решението на СРС в обжалваната му част е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите на жалбоподателя е необходимо да се добави и следното:

Неоснователен е доводът за липса на облигационна връзка между страните. Съгласно 2

§ 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на договор с В и К доставчика.

Представена е справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София, видно от която по партидата на ответника Л. е вписано на 28.10.2019 г. заличаване на законна ипотека /том 24, акт № 172/1988 г./ върху процесния имот, учредена в полза на кредитора „Банка ДСК“, с ипотекарни длъжници ответника Ю. Л. и А.М. Л.а. Действително, тази справка е косвено доказателство за правото на собственост, но преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото, може да доведе до несъмнения извод, че ответникът Л. е бил собственик на процесния имот през процесния период. В случая такива други доказателства са налице. С исковата молба е представено писмо вх. № СВ-3109/13.09.2019 г. от Ю. Л. до „Софийска вода“ АД, в което са направени оспорвания на количествата потребена вода в процесния имот. Писмото носи подпис на ответника и не е оспорено от него, поради което може да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт – в случая признание, че ответникът е собственик на имота. Преценени в съвкупност, тези доказателства дават основание на настоящия въззивен съдебен състав да приеме, че въззивникът Л. е бил собственик на процесния имот през процесния период, поради което между него и „Софийска вода“ АД е съществувало облигационно отношение във връзка с доставка на ВиК услуги. Обстоятелството, че ответникът и трето лице са имали качеството на ипотекарни длъжници за процесния имот, сочи на извод, че имотът е бил съсобствен между тях. В тази насока е и разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, според която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. В случая ответникът нито твърди, нито доказва да се е разпореждал с процесния имот, респективно трето лице да има права върху същия. При липса на доказателства за притежавания от него дял от съсобствеността, следва да се приеме, че съсобствеността е притежавана при равни квоти, т.е. той е притежавал 1/2 ид. ч. от имота на основание чл. 30, ал. 2 ЗС. Ето защо, правилен е изводът на СРС, че между „Софийска вода“ АД и ответника в качеството му на съсобственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к.

********, с кл. № ********, е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба/доставка на В и К услуги в имота, по силата на който Л. е отговорен за 1/2 от задълженията, произтичащи от доставката на В и К услуги в имота.

Неоснователно е възражението на въззивника, че не е обвързан от Общите условия на ищеца, тъй като не било доказано същите да са влезли в сила. Както правилно е отбелязала първата инстанция, в случая по делото са представени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени с Решение № ОУ-2/13.07.2016 г. на КЕВР, а тяхното публикуване в един централен и един местен ежедневник е общо известенен и служебно известен факт, следва да се приеме, че са 3 влезли в сила. Ответникът не доказва да е възразявал срещу тези общи условия и да е отправял предложение за промени в тях, поради което е обвързан от съдържанието им.

Неоснователен е доводът на въззивника, че за непогасения по давност период 10.02.2021 г. – 13.11.2023 г. следва да дължи 66,32 лв. /половината от 112,64 лв./. За установяване на размера на реално потребеното количество ВиК услуги СРС е изслушал заключение на съдебно-техническа експертиза, което и настоящият състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От това заключение се установява, че за непогасения по давност период 10.02.2021 г. – 13.11.2023 г. до процесния имот са предоставени ВиК услуги на стойност 451,76 лв., като ответникът дължи ½ от тях или 225,88 лв. Вещото лице е посочи изрично, че сумите са изчислени при съобразяване на извършените изравнявани така, че фактурираните количества да бъдат равни на реално потребените количества, установени при реален отчет. Ето защо, е неоснователно възражението на въззивника, че вещото лице не е съобразило последващите изравнявания и че реалното количество потребена вода е на по-малка стойност. Количеството потребени ВиК услуги е определяно въз основа на реален отчет на намиращите се в имота 4 бр. водомери или въз основа на самоотчет по телефона, а в случаите, когато реален отчет не е извършван поради неосигурен достъп, нито е извършван самоотчет от потребителя, количествата В и К услуги са изчислявани служебно въз основа на предишен реален отчет, а впоследствие е извършвано изравняване, при което фактурираните количества са коригирани, така че да бъдат равни на реално изразходваните количества, установени при следващ реален отчет. В случая, при издаването на последната фактура от 17.11.2023 г. е бил извършен реален отчет, респективно е било направено изравняване, поради което е отчето реално потребеното количество ВиК услуги в имота за претендирания период. Ако се възприеме посоченият във въззивната жалба подход да се съберат само сумите по реалните отчети, това означава да се игнорира потребеното количество вода през останалите периоди, което е неправилно. Както се установява от съдебно-техническата експертиза, при извършване на реалните отчети е приспадано съответното количество вода, начислено служебно по така наречените „придвижени отчети“. Ето защо, ответникът дължи всички начислени суми за непогасения по давност период 10.02.2021 г. – 13.11.2023 г., а не само сумите, начислени след реалните отчети.