Определение № 1291 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 1291/30.11.2023 г. по ЧНД

№1497/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК.

Образувано е по молба от осъдения Г. Д. Г., ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 168/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман.

В съдебно заседание представителят на началника на затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.

70, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение, тъй като счита, че Г. не е дал доказателства за своето поправяне, което налага наказанието да бъде изтърпяно изцяло.

Осъденият Г. Д. Г. в лична защита моли за уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване. Сочи, че иска да бъде освободен преди предстоящите празници, защото му предстои ревизия от ДАИ – гр.

Бургас, във връзка с която или ще му бъде наложена глоба или ще му бъде отнет лиценза на транспортната му фирма. Изтъква също, че има много задължения към банки и семейството му в момента изнемогва.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода Г. Д.Г. е роден на *** г. в гр. *** и е с регистриран постоянен адрес в гр. ***, община ***, ул. „***“ № **. Той е ***, *** гражданин, ***, *** образование, и е с ЕГН: **********.

С определение от 23.05.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 168/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, Г.

Д. Г. е бил признат за виновен за извършено на 07.10.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, и на глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

На основание чл. 343г от НК му е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е било приспаднато времето, през което Г. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 07.10.2022 г.

Определението е влязло в сила от 23.05.2023 г.

Считано от 06.06.2023 г. осъденият Г. е започнал да търпи в затвора в гр. Бургас наложеното му по НОХД № 168/2023 г. на РС – гр. Ихтиман 1 наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд 30.11.2023г., осъденият Г. е изтърпял фактически 5 (пет) месеца и 24 (двадесет и четири) дни, и от работа 18 (осемнадесет) дни или всичко 6 (шест) месеца и 12 (дванадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 18 (осемнадесет) дни.

По данни от документите, приложени в затворническото досие на Г. и от справката му за съдимост се установява, че същият е в затвора за втори път, а преди осъждането му по НОХД № 168/2023 г. на РС – гр. Ихтиман, спрямо него са били постановени и влезли в сила шест осъдителни съдебни акта (присъди и споразумения). На 10.12.2019 г. Г. е изтърпял в затвора в гр.

Бургас наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено му по НОХД № 3573/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас за извършено на 09.08.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият Г. е търпял наложеното му по НОХД № 168/2023 г. на РС – гр. Ихтиман наказание седем месеца лишаване от свобода при строг режим, съобразно постановеното със съдебния акт по това дело. Считано от 22.06.2023 г. осъденият Г. е бил разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“, а от 10.10.2023 г. е бил преразпределен в корпуса на затвора, където е трудово ангажиран в Механичен цех. Не се е включвал в пенитенциарни мероприятия.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения Г. са били извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била установена в средни стойности - 44 точки, с изразени проблемни зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото е бил определен като среден - от извършване на престъпления по транспорта, като отключващи фактори са отчетени злоупотребата с алкохол и слабия самоконтрол.

При последвалата втора оценка на правонарушителя е било констатирано понижаване на риска от рецидив от 44 на 40 точки (но отново в средни стойности), като положителна промяна е била отчетена в зоната начин на живот и обкръжение. По отношение на рискът от вреди спрямо обществото е било констатирано, че остава в средни нива от извършване на престъпления по транспорта. Отново е била отчетена необходимост от продължаване на корекционното въздействие по отношение на зоните „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“.

Относно зоната „отношение към правонарушението“ е констатирано, че Г. омаловажава извършеното престъпление, самокритичността по отношение на собствените поведенчески прояви е формално заявена, налице са оправдателни механизми, не осъзнава вредите, които може да причини с действията си. Съществуват криминални нагласи в подкрепа на шофирането 2 след употреба на алкохол, а мотивацията за промяна в поведението е формално заявена. По отношение на зоната „злоупотреба с алкохол“ е установено, че не осъзнава негативните последствия от злоупотребата с алкохол и шофирането в нетрезво състояние, като омаловажава проблема. Що се отнася до зоната „умения за мислене“ е констатирано, че все още изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемните ситуации, не умее да анализира дадената ситуация и да търси законосъобразен начин за разрешаването й, и не отчита негативните последствия от действията си.

В изготвените от затворническата администрация доклади е отразено, че лишеният от свобода Г. заема средни позиции в затворническата общност. Като личност е умерено комуникативен, емоционално овладян и балансиран. Добронамерен е към останалите лишени от свобода, не се наблюдава враждебност и агресивни прояви. Не е конфликтен. Стреми се да се дистанцира от негативните влияния на затворническата субкултура и да спазва установените правила и норми. Към пенитенциарните служители се отнася съобразно правилата, с практическа насоченост.

По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Г. не е било налагано дисциплинарно наказание. Не е бил и награждаван.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. е отрицателно. В подкрепа на същото се посочва, че предвид съществуващите криминални нагласи, нуждата от повишаване на самокритичността по отношение на собствените поведенчески прояви и затвърждаване на мотивацията за промяна на криминалното поведение, е необходимо възпитателно-корекциониата дейност спрямо лишения от свобода Г. да продължи.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Г. Г. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от седем месеца лишаване от свобода, а именно 6 (шест) месеца и 12 (дванадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 18 (осемнадесет) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Г., които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и 3 които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 168/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за постигнати. В тази връзка съдът взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения Г., като не се констатира съществена положителна промяна в стойностите.

Посочените оценки на риска от рецидив и вреди не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на проблемните зони

„отношение към правонарушението“ и „злоупотреба с алкохол“ , които са в основата на криминалното поведение на осъдения Г. . Наред с горното следва да се отбележи и това, че за престоя си в затвора осъденият е изтърпял от работа едва 18 (осемнадесет) дни.

Във връзка с доводите на осъдения Г., поради които счита, че следва да бъде уважена молбата му за УПО, свързани с предстояща ревизия от ДАИ – гр. Бургас на транспортната му фирма, във връзка с която е възможно да бъде отнет лиценза на фирмата, както и наличието на много задължения към банки, по мнение на съда същите не водят до промяна в изводите за отсъствие на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК .

В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че доказателствата, които осъденият Г. е дал за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с трайност и необратимост, поради което и счита, че същите 4 не са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.

70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Бургас: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело № 20232100201497 по описа за 2023 година