Протокол № 161 от 22.06.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Разград, 20.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря Небенур Р. Хасан

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20223300500141 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателите С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ. се явяват лично и с пълномощник адвокат М.Н..

Жалбоподателят М. ЯС. ЕВТ. се явява лично.Жалбоподателят АЛ. Й. ЕВТ. не се явява. За двамата се явява адвокат К.М..

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА постъпила въззивна жалба от С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ. чрез пълномощник адв. Н. против Решение № 21/14. 01.2022 г. по гр. д. № 1718/2020 г. по описа на РС Разград, в частта, с която е допусната делба при равни права на страните на сгради с идентификатори ***, *** и ***, построени в имот с идентификатор ***, като е отхвърлено като неоснователно възражението на въззивниците за придобиване по давност на същите сгради. С необжалваната част на решението е допусната делба на построените в имот с идентификатор *** сгради с идентификатори ***. 1 и ***. 5.

Молят в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което иска за делба на имоти с идентификатори ***, *** и

*** да бъде отхвърлен, да бъде допусната до делба новопостроената жилищна 1 сграда на мястото на изцяло премахната сграда с идентификатор ***. Излагат подробни доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ..

Считат жалбата за неоснователна по изложени подробни съображения и молят решението да бъде потвърдено.

С Решение № 174/21. 03. 2022 г., постановено по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК Решение № 21/14. 01. 2022 г. е допълнено, като съдът е допуснал до делба сграда с идентификатор *** при права по ½ ид. ч. между М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ. за двамата и 1/2 ид. ч. за С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ.. Със същото решение М. ЯС. ЕВТ. и АЛ.

Й. ЕВТ. са осъдени да заплатят на С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ. сумата 750 лв. разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ. с твърдение, че е неправилно.

Подаден е писмен отговор от С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ., с който заявяват становище, че жалбата е неоснователна.

АДВ. М.: Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.

АДВ. Н.: От името на моите доверители заявявам, че оспорваме жалбата на ищците и поддържаме подадената от нас въззивна жалба. Поддържаме отговора.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. М.: От името на моите доверители ви моля, да отхвърлите изцяло подадената въззивна жалба от страна на ответната страна, с която се иска допълване в делбената маса на сграда № 6, както приемане, че 3 от процесните сгради са тяхна индивидуална собственост и присъждане на раноски. От своя страна поддържам подадената въззивна жалба, в която твърдим, че процесната сграда № 6 е построена със знанието, а дори и с помощта на ответника Себаедин и видно от всички събраните писмени и гласни доказателства, страните са били наясно по отношение собствеността на старата сграда, която е съборена и построената нова сграда и съответно същата е станала индивидуална собственост на моите доверители. Същата към настоьщия момент не е завършена и е в етап на строителство. По отношение на другите 3 сгради -7, 8 и 11, които по съществото си представляват гараж, лятна кухня и фризьорски салон заявяваме, че същите са обща съсобстветност между страните по делото, като за гаража и за лятната кухня бяха разпитани множество свидетели, както и бяха проведени 2 СТЕ, които установиха факта, че сградите са построени в съсобственото дворно място на страните, като за гаража и лятната кухня държа да отбележа, че ответната страна не се е противопоставила и до момента. Същите са декларирани в Община Разград на името на всички страни и съответно моите доверители заплащат дължимите данък сгради и такса смет за сгради 7 и 8. Нещо повече, самият ответник 2

Себаедин е декларирал пред Агенцията по кадастъра съсобствеността на тези сгради и същите дори в кадастралната карта са регистрирани на името на всички страни. По отношение на фризьорски салон твърдим, че същият е преустроена сграда в периода 2018 г. и видно от извършените 2 СТЕ считаме, че вследствие на пълното преустройство е възникнала нова сграда № 11, която е вписана в кадастралната карта на Разград и съответно съсобственици на тази сграда № 11 са всички страни по делото. По отношение на раноските съм изразил писмено становище защо не следва да се присъждат в задължение на моите доверители, като поддържам изцяло представените писмени становища по въззивната жалба и нашата въззивна жалба. Моля, да ни присъдите и сторените разноски в размер на заплатената такса за въззивната жалба и адвокатски хонорар.

АДВ.Н.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моите доверители ще ви помоля да уважите подадената от тях жалба, като признаете за основателно възражението им за придобивна давност върху спорните 3 сгради и да оставите без уважение жалбата на ищците срещу допуснатата до делба сграда с идентификатор № 6 в обема и параметрите описани от вещите лица в първоинстанционния съд, предвид на факта, че тя не е въведена в кадастъра.

Моля, да ни присъдите и направените за тази инстанция съдебни разноски, с оглед крайния изход по делото. Какви са основанията ни да молим за това. Най–напред по отношение на тяхната жалба. След допълнителното Решение, постановено след ваше разпореждане за връшане на делото и произнасяне по предявения иск в жалбата си ищците сочат, че основанието да претендират индивидуална собственост върху сграда с идентификатор № 6, която е безспорно, че не е въведена в кадастъра с новите си параметри било, че те са преустроили съществуваща сграда дадена им в делбата през 1987 г. в индивидуална собственост на Мартина. И двете експертизи по делото са категорични, че от сграда № 6 не е останало нищо. Тя била основно с кирпичени стени, с рухнал покрив, много подобна на съседната й сграда № 5 и сам в показанията си, разпитан като свидетел, синът на ищците установява, че изливал колони, копал мазе, увеличил площта до границите на имота, разрушавайки 14 кв.м. от покрива на съществуващата сграда №5, която е безспорно, че е собственост на страните - дела на майка им Фахрие, който впоследствие тя е прехвърлила с договор за издръжка и гледане на сина Себаедин и дъщеря си Мартина с равни права.

Следователно нанесената в кадастъра и съществуващата преди това сграда №6 вече не съществува като самостоятелен обект. Нея я няма. На нейно място е изградено нещо значително по- голямо на етаж и половина с огромно мазе, чиито размери сме цитирали в жалбата и са възприети и в съдебното решение на първоинстанционния съд. От правна страна ние считаме, че след ликвидирането физически на сграда № 6 приключва и правото на индивидуална сообственост на ищците, защото дворното място е съсобствено, в индивидуална тяхна собственост е ликвидирания обект с идентификатор № 6 и на негово място и върху съсобствен терен и за сметка на съсобствената сграда № 5 се е родил един нов обект на собственост - голямата сграда на етаж и половина, с голямо мазе под нея, която според всички технически експертизи е все още на етап груб строеж. Тя е недовършена и необитаема. Налице е приращение върху общия терен, от където следва и правилния правен 3 извод, че върху тази сграда е налице съсобственост между двамата съсобственици. Това са двете семейства и те са с равни права. За пръв път във въззивната си жалба ищците навеждат довод за придобивна давност, която била изтекла в тяхна полза по отношение на новопостроената жилищна сграда. Считаме това възражение за процесуално недопустимо.

То се прави за пръв път пред въззивната инстанция. Върху него не са събирани доказателства. В първото по делото с.з. по искане на ответниците с Определение № 11 /05.01.2021 г., което се намира на лист 69 от първоинстанционното дело, съдът е включил в делбата маса тази сграда. От този момент нататък доказателествена тежест на ищците е да направят всички свои възражения и на първо място това, че претендират да са я придобили по давност. Като не са го направили, те попадат в хипотезата на т.4 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК, което е категорично, че по отношение на това възражение е настъпила преклузия.

В хода на цялото първоинстанционно производство, ищците не са проявили никаква инициатива относно изясняване параметрите на тази сграда, правния статут и чия е тя. Това се случва за пръв път едва с въззивната им жалба и считаме възражението за преклудирано.

Ако не споделите тази теза и решите, че то е допустимо и го обсъждате по същество са налице очевидни факти, които доказват, че това възражение е неоснователно. Най-напред сградата е необитаема все още. Второ не е изяснен периода на нейното започване.

Установено е това, че е недовършена. Ищците твърдят, че спокойно, непрекъснато, необезпокоявано са владели тази сграда 10 години назад. При липсата на доказателства дали тя изобщо е била започната преди 10 години. Отделно от това като лица с двойно граржданство те прекарват голяма част от времето си в Турция, не е известно каква част от времето си пребивават в България и как пък това владение се е осъществило в един недовършен в техническо отношение, необитаем все още обект. Така че дори разгледано по същество възражението за придобивна давност се явява неостнователно, с оглед на всички събрани по делото доказателства. Какво е пък положението със сградите, предмет на жалбата на ответниците. По отношение на тях е безспорно установено, че в началото на лятото на 2010 г. до есента на същата година ответниците със свои средства и личен труд са преустроили тези три имота. Като са градили наново стени, направили са цялостен покрив, изолация и са ги подобрили. Подове с теракот и ламинат, изградили са санитарен възел изцяло за своя смчетка. Има разпитан по делото свидетел, който е категоричен, че до началото на учебната 2010 г., когато тяхната внучка постъпила в 1 клас и ответниците са черпили, ремонтът е приключен. От тогава са изминали 12 години. Единствено ответниците обитават подобрените имоти, със знанието и без протипостовянето на ищците. След смъртта на майка Бахрие Себайдин и съпругата му са се настанили в бившата лятна кухня със санитарен възел и живеят в нея постоянно. Обстоятелството, че посещавайки гр.

Разград ищците са били добре приети в този имот, докато не са си развалили отношенията 2020 г. не означава прекъсване на тяхната придобивна давност. Цитираните във възражението официални институции в декларацията пред Община – Разград. Въвеждането на новоизградените имоти в Агенцията по кадастъра са изявления пред официална институция. Те нямат връзка между отношенията на страните и не опровергават субективния състав на владението. Всеки от нас, който е декларирал имот в Община – 4

Разград е наясно, че декларацията за корекция не се връща до тогава докато не впише съсобствениците на база на съществуващите документи. Т.е. дори да беше пожелал да изяви воля за индивидуална собоственост на спорните сгради Себаедин въобще не би могъл да изключи сестра си, нито от данъчната декларация, нито от записванията в Агенцията по кадастъра. При позоваването на придобивна давност ноторно известно е, че се изследват отношенията между самите съсобственици, така че считаме този аргумент за декларирането пред институции за неотносим в тази посока. В качеството си на съсобственик Себаедин е извършил необходимите действия спрямо Общината и Кадастъра, за да бъде изряден статута на имота. Какво обаче се случва между него и сестра му. Тя знае, че ремонтът е заплатен с негови средсва. Нещо повече, тя и приживе майка й са му дали пълномощно, в което са изявили своето съгласие той да стопанисва имота, да строи, да подобрява за себе си. Макар и да не съставлява учредявне право на строеж в надлежната форма според нас това е едно основание Себаедин да промени субективно отношението си към този имот.