Решение № 809 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605578 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С присъда от 17.12.2024 г., постановена по НОХД № 2979/2025 г., Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 134 състав, е признал подсъдимия И. Б. С. за виновен в това, че:

1. На 30.08.2023 г., около 22:50 часа в гр. София, ж.к. „******** се заканил с убийство на И.Е.М. с думите: „И., ще вляза вътре и ще те убия и разфасовам“, „Всички ще ви избия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.

2. На 30.08.2023 г., около 22:50 часа в гр. София, ж.к. „******** се заканил с убийство на Б.П.Д. с думите: „Ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

3. На 30.08.2023 г., около 22:50 часа в гр. София, ж.к. „******** се заканил с убийство на Е.Л.Д. с думите: „Е., ще те убия“, „Ще те заколя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

4. На 30.08.2023 г., около 22:50 часа в гр. София, ж.к. „******** не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие- заповед за незабавна защита № 204/10.07.2023 г., издадена от 1

Софийски районен съд, 84-ти състав по гражданско дело №20231110138125 по описа за 2023 г., влязла в сила на 10.07.2023 г., връчена му лично на 12.07.2023 г., като не изпълнил задължението си да не доближава И.Е.М. на разстояние, по-малко от 200 метра /доближил И.М. на разстояние по-малко от 200 метра и влязъл в обитаваното от нея жилище, докато тя се намирала в него/ и не изпълнил задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Е.М. /крещял и обиждал И.М. с думите: ********, „мършо, „спермояд, „спермо и й се заканил с убийство с думите: „И., ще вляза вътре и ще те убия и разфасовам, „Всички ще ви избия“- престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Срещу тази присъда е подадена жалба от подсъдимия чрез защитника му, с която се иска тя да бъде отменена като незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В допълнението към жалбата се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал думите на пострадалата И.М., като е счел, че в съдебната фаза същата е затаила истина. Твърди се още, че грешна интерпретация е направена и по отношение на показанията на останалите свидетели – Е.Д. и Б.Д.. Защитата счита, че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля К.Х.

(майка на св.И.М.), която не знаела да има заплахи срещу дъщеря , но си позволила да направи преразказ от собствена гледна точка на изминали събития. Също така се коментират и показанията на свидетелите Б. и К., според които пострадалата И.М. е била ядосана, а не изплашена, а с подсъдимия си разменяли реплики на висок тон, откъдето защитата извежда, че става дума за битов скандал, а не за извършено престъпление. Твърди се още, че подсъдимият не е нарушил Заповедта за незабавна защита, издадена на пострадалата М. срещу него, тъй като е отишъл до адреса на който живеят сем. Д., за да търси съдействие от тях да му бъде върнат ключа от автомобила на баща му. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Срещу жалбата е подадено становище от страна на СРП.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че присъдата на Софийски районен съд е неправилна, тъй като съдът неправилно е интерпретирал гласните доказателства по делото. Излага съображения в тази насока, като коментира събраните по делото доказателства и изводите, до които води техният анализ. Смята, че подсъдимият не е заплашил никого, а размяната на импулсивни реплики, не следва да се считат за съзнателно използвани като част от състава на визираното престъпление. Моли съда да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за невинен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник.

Прокурорът моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.

В последната си дума подсъдимият заявява, че присъдата му е неправилна.

2

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И. Б. С. е роден на ******** г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, с адрес: гр. София, жк. „********, ЕГН: **********.

Подсъдимият И. Б. С. и св. И.Е.М. били във фактическо съпружеско съжителство в периода от 2012 г. до началото на месец юли 2023 г., като живеели в едно общо домакинство, находящо се в гр. София, жк. „******** заедно с малолетното им дете Б.И. С., роден на ********г. По време на съвместното им съжителство подс. С. системно упражнявал физически и психически тормоз спрямо св. И.М., като предизвиквал скандали с нея, нанасял й побои, често злоупотребявал с алкохол, поради което същата многократно напускала съвместно обитаваното от двама им жилище и заедно с малолетния си син Б. С. отивали в дома на родителите й. През годините / 2019г., 2021г./ М. уведомявала органите на полицията за случващото се, но след това се връщала към съвместно съжителство с подс. С..

На 07.07.2023г. между двамата възникнал поредният конфликт, заради злоупотребата на С. с алкохол, вследствие на което той нанесъл побой на М.. Св. М. подала молба в СРС за издаване на заповед за незабавна защита по отношение на нея и малолетното дете.

Принудена да се изнесе за пореден път св. М. напуснала обитаваното съвместно жилище и се преместила, заедно с малолетния си син в дома на св. Б.Д., който бил неин пастрок.

Жилището се намирало в гр. София, жк. „******** и било обитавано от св. Д. и неговата съпруга – св. Д.ска. Въз основа на подадената от св. М. молба била издадена заповед за защита от домашно насилие - заповед за незабавна защита №204/10.07.2023 г., издадена от Софийски районен съд, 84-ти състав по гражданско дело № 20231110138125 по описа за 2023 г., влязла в сила на 10.07.2023 г., която подлежала на незабавно изпълнение, считано от датата на издаването й - 10.07.2023 г. С процесната заповед на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ съдът задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 закона подс С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св.

И.Е.М. и Б.И. С.. Със същата заповед и на основание чл.5. ал.1, т.3, предл.1 ЗЗДН, съдът задължил подс. И. С. да не доближава И.Е.М. на разстояние, по-малко от 200 метра.

Заповедта за защита от домашно насилие била връчена лично на подс. С. на 12.07.2023г.

3

На 30.08.2023г. сутринта подс. С. поискал да се срещне със св. Д. и св. Д.ска, като отишъл пред дома им и помолил да му помогнат да оправи отношенията си с М. и тя с детето да се върнат при него. Вечерта на 30.08.2023г. подс. С. употребил неустановено количество алкохол. Около 22:50 часа св. М., малолетното дете и свидетелите Е. и Б.Д. били в жилището си и си били легнали, когато се чуло силно блъскане по външната врата, звънене и тропане.

Св. Б.Д. отишъл да види какво се случва и отваряйки вратата видял подс. С., който бил под въздействие на употребеното количество алкохол. Тъй като св. Д. стоял на вратата и не допускал С. да влезе в жилището, подс. С. я натиснал и същата излязла от пантите. Подс. С. заявил, че иска да разговаря със св. М. и поискал да влезе в жилището, защото тя трябвало да му даде ключовете от л.а „Шкода“, който бил предоставен за управление от бащата на подсъдимия, но свидетелят Д. му казал да си тръгне и го предупредил, че ще се обади на полицията. По това време провокирани от шума св. Е.Д. и св. М. излезли в коридора на жилището. Възприемайки подс. С. на вратата, както и че същият е във видимо нетрезво състояние, св. М. се уплашила и започнала да повтаря, че има издадена ограничителна заповед и той няма право да бъде там, след което подала сигнал на телефон 112. Заявила му, че няма да му върне ключовете. Подс. С. продължавал да настоява да влезе в апартамента и се насочил към вътрешността му, при което се стигнало до физическо съприкосновение със свидетеля Б.Д., който се опитвал да го възпре. Виждайки св. М. в коридора подс. И. С. започнал да крещи към нея: ********“, „мършо“, ********“. Докато изричал тези думи подс. С. се боричкал със св. Д. опитвайки се да влезе по – навътре в жилището, но Д. успял да го избута навън. В този момент подс. С. казал на св. М. - „И., ще вляза вътре и ще те убия и разфасовам“, „Всички ще ви избия“, докато правел знаци с ръка, че ще отреже главата. Св.

Д. продължавал да се опитва да го изведе от жилището, а подс. С. крещял на св. Д.ска „ Е., ще те убия !“. Виждайки, че ситуацията ескалира св. Д. продължил да се опитва да накара подс. С. да се махне от жилището, което провокирало последния да му каже „ Ще те убия !“.

Тъй като св. М. била подала сигнал на телефон 112, към адреса били насочени патрули на 09 РУ-СДВР. Първи на сигнала се отзовали свидетелите И. П. и Н.И.- полицейски служители при 09 РУ- СДВР, които го заварили пред жилището. В тяхно присъствие подс. И. С. на висок глас продължил да отправя нецензурни думи спрямо свидетелите И.М., Б.Д. и Е.Д., които били вътре в апартамента, като продължавал да настоява за ключовете от автомобила.

Предвид поведението на подс. И. С. и видимо нетрезвото му състояние същият бил изведен пред входа на блока, като впоследствие на място пристигнали и свидетелите А. К. и В. Б.полицейски служители при 09 РУ- СДВР. Излизайки пред блока подс. С. се успокоил, след което си тръгнал, без да бъде задържан, тъй като по време на проведения с нея разговор св.

М. не могла да предостави на полицейските служители издадената заповед за незабавна защита. Същата се намирала в св. К.Х. – майка на св. М..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

4

- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите: М., Д.ска, Д., Х., К., Б., П., И.ов, вкл. приобщените по реда на чл. 281 НПК

- писмени - протокол за оглед на местопроизшествие /л. 5-6 от том 1/; Заповед за незабавна защита № 204/10.07.2023 г., издадена от Софийски районен съд, 84-ти състав по гр. д. № 38125/2023 г. /л.34-35, том 1/; протокол за предупреждение от 12.07.2023 г. по ЗМВР /л.39, том 1/, съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ №110/2021 г. /л.87, том 1/, протокол за доброволно предаване; разпечатки от интернет кореспонденция /л.162 – 165, том 1/; заключения на: комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на св. М. /л.114-120 том 1/; КСППЕ на св. Д. /л.122-127, том 1/, КСППЕ на св. Д.ска /л.129-135, том 1/, справка за съдимост на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, като в дейността на първата инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се наблюдават нарушения. Изводите за релевантните обстоятелства и факти отразяват обективната истина по делото и са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, като доказателственият анализ на съда съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивите на първоинстанционната присъда съдържат аналитична аргументация относно това кои доказателства се кредитират и кои не, която настоящият съдебен състав възприема като правилна и обоснована. В този смисъл, настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с преценката на доказателствения материал, дадена от първостепенния съд. Районният съд обстойно и задълбочено е обсъдил доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за нужно да ги подлага на повторно обсъждане. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Разпечатката съдържа 47 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb0e827d-0065-4b8c-8ad4-71ee03ca18c4