Решение № 119 от 12.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20264001000017 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на П. П. П. сумата 5 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие получени телесни увреждания в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на 25.08.2023 година по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/06/123001452485, ведно със законната лихва, считано от предявяване на застрахователната претенция – 29.09.2023 година, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение за разликата над 5 000 лева до 40 000 лева, както и за заплащане на законна лихва от датата на увреждането – 25.08.2023 година, претенциите са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Плевен държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на 200 лева и 1 050 лева – разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

С посоченото решение „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Д. Н. – процесуален представител на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева; на адвокат П. Е. – пълномощник 1 на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение П. П. П. е осъден да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД направените деловодни разноски по компенсация в размер на 176.87 лева (възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение), съобразно отхвърлената част на предявения иск.

С Решение № 110/8.12.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молба с правно основание чл. 247 от ГПК с вх. № 13643/1.12.2025 година от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен, като неоснователна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. К., адвокат П. Е. – пълномощници на П. П. П.в, против Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лева до 40 000 лева. В жалбата се сочи, че решението за размера на обезщетението е необосновано – постановено е в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства (съдът не е отчел данните за характера, тежестта и трайните последици на телесните увреждания).

Излага се, че първостепенният съд не е взел предвид действителната тежест на телесните увреждания, продължителността и интензитета на болките и страданията, трайните последици за функционалността на дясната ръка, козметичните дефекти, белези и психическото отражение, което жалбоподателят ще изживява до края на живота си. Изтъква се, че трайните белези имат не само медицинско, но и силно социално и психологическо значение – те са постоянно видими, когато ищецът работи с ръцете си, движи ги, здрависва се, а приятелите му също споделят, че го загрозяват. Това го обременява психически и физически, не му е приятно да изглежда така, води до обсъждането му от страна на близки и приятели. Сочи се, че белезите ще ограничават и за в бъдеще личния му и социален комфорт, като съдът е подценил важността на тези трайни козметични дефекти, без да отчете дългосрочното отражение. Твърди се, че към настоящия момент П. П. П. все още изпитва болка при допир; има ограничение в движението на дясната ръка и палеца, което затруднява шофирането (особено при смяна на скоростите), препятства вдигането и носенето на тежки предмети и създава проблеми при извършване на фини дейности (захват, държане, писане и други). Сочи се, че тежестта на травмата и загрозяващите белези по дясната ръка са довели до психологически дискомфорт, стрес и притеснение от външния вид на ръката, чувство за неудобство при общуване и извършване на обичайни действия пред други хора, както и постоянен страх от повторно нараняване при натоварване или натиск. Изразява се становище, че съдът неправилно е приел сумата от 15 000 лева (включително вече платените 10 000 лева от застрахователя) за напълно достатъчна да обезщети претърпените болки и страдания, с което е нарушил принципа за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е определил явно занижен размер на обезщетението, несъответстващ на реално понесените от П. П. П. страдания и трайни последици.

Направено е искане да се отмени Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лева до 40 000 лева, и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло претенцията, ведно със законната лихва от датата на деликта; в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от 2

„ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Р. И., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Р. И., против Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е уважен иска за сумата 500 лева (Молба с вх. № 14522/22.12.2025 година). В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Присъденото застрахователно обезщетение е прекомерно завишено, не съответства на изискванията за справедливост, не е съобразено с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди, сходни с претърпените от П. П. П.. Посочва се, че събраните в хода на делото доказателства за претърпени от пострадалия болки и страдания са недостатъчни, за да мотивират присъждането на определеното от първата инстанция обезщетение. Излага се, че при неговото определяне съдът не е отчел в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението.

Отсъденото такова по делото е прекомерно, не кореспондира с приетите в съдебната практика обективни критерии; неправилно е приложен и принципът за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Посочва се, че съдът неправилно е заключил, че изплатената от застрахователя сума е в размер на 10 000 лева, докато в действителност на пострадалия са заплатени 10 500 лева.

Направено е искане да се отмени Решение № 100/30.10.2025 година по т. д. № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което предявеният иск за сумата 500 лева да се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. К., адвокат П. Е. – процесуални представители на П. П. П.в, с който я оспорват.

В съдебно заседание П. П. не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалните му представители адвокат Д. К. и адвокат П. Е. поддържат депозираната от него въззивна жалба.

В съдебно заседание ответникът „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД не изпраща представител.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 61/2025 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен от П. П. П. иск против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени във връзка с получени травми при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.08.2023 година по вина на водач, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 година около 17:30 часа в гр.

Плевен, на бул. „Георги Кочев“ 39, М. К. К. – собственик и водач на лек автомобил „Ауди Q7“ не възприел опасността от сблъсък с мотоциклет „Хонда ЦБР“ и при маневра завой надясно за преминаване от лява в дясна пътна лента не пропуснал движещият се мотоциклет и го ударил. Сочи се, че мотоциклетът с пострадалия бил в техническа невъзможност да предотврати произшествието. При удара П. П. П. получил голяма разкъсно-контузна рана на 3 дясната ръка, по гърба на дланта. Приет е в операционна и е зашит, като имал големи болки няколко месеца в ръката; при зарастването ръката с дланта се намирала в определена позиция, докато оздравее. Той получил още една рана, при която е засегнат палеца и има лекостепенно ограничение на движението в проксималната става на палеца, слаба болка още при палпация. Заявява, че бил в отпуск по болест общо 54 дни. Изтъква, че към момента има постоянни белези на зарасналата рана с дъговидна форма от средната фаланга на палеца с посока назад и навън, с дължина 12.5 см, изпъкнал 4.5 мм, които го загрозяват и понякога болят, не може да извършва определени движения. Има също напречно отпечатъци от конци – 9 броя. Белегът е видим, голям и груб, а задният белег е с размери 1.9 см. П. П. П. провел лечение с лекарства и физиотерапия, но към датата на предявяване на иска няма промяна в неговото състояние. Твърди, че претърпял продължителни болки и страдания с разстройство на здравето временно и неопасно за живота; грубият белег на видимо място приема като загрозяване, което ще остане завинаги. Вследствие на травмите ищецът дълго време спазвал режим на покой, не натоварвал ръката, имал ограничени движения и изпитвал болки.

Наложило се известен период от време да разчита на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието – да му закопчаят панталона, да му обуят обувките, при обличане и други ежедневни действия. Получавал обезщетение по болест, което било в нисък размер и крайно недостатъчно като сума. Преди процесното пътнотранспортно произшествие П. П. П. бил здрав и работоспособен, но в резултат на инцидента дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, от динамика, контакти с приятели, продължително време изпитвал неудобства и не се чувствал добре, бил изоставен от своята приятелка. След произшествието ищецът не могъл да изпълнява трудовите си задължения за 54 дни. Заявява, че и към момента на депозиране на исковата молба не е възстановен и продължава да изпитва болки в увредените места, среща редица неудобства в ежедневието си, оздравителният процес продължава, има нарушение на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките преживял и силен стрес от инцидента, който ще остане за цял живот в съзнанието му.

За лек автомобил „Ауди Q7“, с рег. № EH 66 ****, управляван от М. К. К., е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица № BG 06123001452485 към деня на произшествието – 25.08.2023 година, валидна до 16.05.2024 година. Според П. П. П. застрахованият водач виновно причинил описаните телесни повреди; за извършеното деяние е образувано досъдебно производство, по което не е постановена присъда. Ищецът заявява, че лечението му продължило около 6 месеца, до момента изпитва болки. Ходил дълго време и на физиотерапия, въпреки това все още има проблем с движението. П. П. П. подал уведомление до застрахователя, по което е образувана Щета № 43071412300006. По нея му е изплатена частична сума от поисканите 50 000 лева за неимуществени вреди, а именно 10 000 лева през 2024 година.