Определение № 1014 от 02.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. Плевен, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500477 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК вр. чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г. В. В., понастоящем в Затвора–гр. Ловеч срещу Определение № 408/26.01.2024г., постановено по гр. дело № 4815/2023г. по описа на ПлРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Административен съд-гр.Ловеч.

В жалбата се изразява становище, че определението на РС е неправилно,тъй като не е съобразено с практиката на съдилищата и на върховните съдилища - ТП №2/2014г., съгласно което искове за вреди, причинени от органите по изпълнение на наказанията – при и по повод изпълнение на службата им относно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъдат разглеждани по реда на ЗЗД - чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД. Твърди, че предявения от него иск е по чл.45 от ЗЗД, тъй като ответникът е служител в Затвора-Плевен, а не административен орган.

Жалбоподателят посочва, че с обжалваното определение съдът е променил 1 основанието на неговия иск, ответника, предмета и подсъдността, без негово съгласие, приемайки че исковата му молба следва да бъде разгледана от АС Ловеч.

Моли Окръжния съд, да отмени определението на Районен съд – 1 гр.Плевен като неправилно, несправедливо и преграждащо хода на делото, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на Европейските правни норми.

Съдът след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от заинтересована страна по смисъла на чл.12 от ГПК. Същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод подадена искова молба от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу И. В.,служител в ГД„Изпълнение на наказанията“ към МПЗатвора гр.Плевен, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника в периода 28.07.2022г.28.08.2023г., в размер на 25 000,00 лв. Правилно ПлРС е приел, че видно от обстоятелствената част на ИМ и наведените фактически твърдения от страна на ищеца се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на Затвора при и по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. Съгласно правната теория ищецът въвежда фактите и обстоятелствата пред съда с исковата си молба, като не е задължен да посочва правното основание на иска, а само „изложение на обстоятелствата,на които се основава иска“ - чл.127, ал.1, т.4 от ГПК относно съдържанието на ИМ.

Съдът подвежда тези факти и обстоятелства под конкретната правна норма и определя основанието на предявения иск. Отговорността на Държавата за вреди от административна дейност е регламентирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като предявените искове по чл.1 от ЗОДОВ са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища. Правилни са изводите на РС, че в обхвата на този режим на отговорност попадат и служителите на надзора към затворите, тъй като органите по изпълнение на наказанията извършват по съществото си административна дейност и вредите от тази дейност следва да се претендират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл ТП №2/19.05.2015г.

2 по т.д. №2/2014г. по описа на ВКС и ВАС.

Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно определение № 4185/18.09.2023г. на ПлРС, постановено по гр. дело № 4778/2023г. по описа на същия съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 408/26.01.2024г. постановено по гр. дело № 4815/2023г. по описа на същия съд. на

ПлРС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ на осн.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3