Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 935 от 24.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 650/2026
Вид
Определение № 935
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935 гр. Благоевград, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.а като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500650 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба подадена от Х. И. К. чрез адв. А. Ш. срещу Определение № 152/9.2.2026 г., постановено по гр.д. № 1004/2022 г. на РС – Гоце Д. .

Жалбоподателят счита, че при постановяване на атакуваното определение по чл. 248 от ГПК, районният съд не съобразил, че в събрания голем обем от доказателства, включващ преписка представена от ОС „Земеделие“ и тръжна документация, представана от ОбА, поголямата част от тръжната документация е била неотносима към предмета на делото, тъй като в нея се съдържало документи и за други имоти като самото селектиране на това кои документи от нея касаят процесния имот е сторено от ищците.

Сочи, че съдът е определил адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лв. и за двамата ответници, които се представляват от един адвокат, като не е отчел, че предмета на делото е един и същ; защитата за двамата ответници, е абсолютно идентична – представен е един отговор, извършвани са едни и същи съдопроизводствени действия и за двамата; че делото не представлявя особена правна сложност – касае се за установителен иск по чл. 124 ГПК; не са извършвани никакви процесуални действия от процесуалния представител на ответната страна, който дори не е поставял въпроси и към вещото лице. Затова счита, че възнаграждението и на двамата ответници, определено по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата 1/9.07.2004 г. следва да е за един ответник, а не за двама.

Оспорва и определеното от съда на основание чл. 7, ал. 9 Наредбата 1/9.07.2004 г. за заплащане възнаграждение от 1400 лв., при претендираното от ответниците 2750 лв.

По 250 лв. за явявявеното в 11 о.с.з., след първите две, първото от което проведено на 6.7.23г а последното на 8.5.25 г. , за което се дължи сумата от 2750 лв./11х250/ Сочи, че РС правилно е отбелязъл, че на тези о.с.з. не са извършвани никакви поцесуални действия, а само искания за отлагане на делото, за спиране на производството и 1 за представяне на становище от Община Г. Д., също ответник по делото; искане за преговори за постигане на спогодба, за разпит на свидетели, като според жалбоподателя предвид причините за отлагането на с.з. и неизвършването на никакви действия, то за тях не се следва допълнително възнаграждение на адвоката.

Сочи, че прилагането на чл. 7, ал. 9 Наредбата 1/9.07.2004 г. не е задължително за съда.

Посочва, че според СЕС следва да се гарантират разумни справедливи пропорционални по размер съдебни разноски. и

Тази преценка следва да се прави и във всички случай при възражения за прекомерност като се държи сметка за фактическата и правна сложност на делото и с действитено извършената работа

Моли да се да отмените определението и се отхвърли искането или да се намали присъденото адвокатско възнагарждения за първата инстанция.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Видно е, че съдът е намалил от 1000 на 800 лв. възнаграждението по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата1/9.7.2004 г. и от общо претендираните от 2750 на 1400 лв. на възнаграждението по чл. 7, ал. 9 от същата.

Сочи, че представените доказателства налага проучване в тяхната цялост за да се установи относимостта на съответните от нея документи към процесния имот, поради което каква част от тръжната документация е относима към предмета на разглеждания спор, счита за несъстоятелен аргумент за намаляване на възнаграждението. Освен това отговорността като адвокат към упълномощителите го страни налага внимателно проучване на всички документи.

Неотговаряло на истината, че само ищците са селектирали на относимите доказателства от тръжната документация; че липсвало активност от страна на пълномощника на другата страна.

Счита, че съдът е отчел продължителността на делото, предметът му значителния обем не само съдебни, но и извънсъдебни действия с цел разрешаване на спора изънсъдебно, в това число провеждането на множество срещи и преговори с общинската администрация Г.Д., като страна по проведения търг; като и всяка страна изгражда съответното на интереса й процесуално поведение по време на процеса.

Несъстоятелно счита искането за определяне на едно общо адвокатско възнаграждение за адвоката, представлявал двамата ответници, тъй като тезата не намира опора в Наредбата 1/9.7.2004 г. и в чл. 36 от ЗАдв, съдебна теория и практика Излага пространни съображения, че всеки един от ответниците, които макар и съпрузи, са самостоятелни носители на съответното вещно право.

Според Наредбата възнаграждението се определя според страните, чиито интерес се защитава.

2

Нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за 250 лв. има императивен, а не диспозитивен характер т.е. не се прилага по преценка на съда.

След като адвокатът е присъствал на с.з., то и му се дължи допълнително възнаграждение. Изключение само ако делото е отложено по вина на адвоката или ако участието му е символично и не е довело до никакво процесуално действие. Това в казуса е отчетено от РС.

РС се е съобразил с постановките на цитираните в жалбата решение на СЕС за разумен и справедлив размер съдебни разноски. Моли частната жалба да се остави без уважение.

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е на основание на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС съобрази следното:

Делото е образувано по предявен иск собственик от Х. К. за признаване, че е собственик на основание наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ нива от 0.100 дка.

Исковата молба е депозирана на 11.11.2022 г., считано от когато до приключването пред РС на всички о.с.з., последното е проведено на 12.11.2025 г., е изминал период от 3 години, през който са насрочени 16 открити с.з., две от които пренасрочени по искане на пълномощника на ищеца - адв. Ш., като за период от почти 6 месеца делото е било спряно.

Насрочени са о.с.з. за 10.4.23 г.; 22.5.23 г.; 19.6.23 г. /пренасрочено за 6.7.23 г./;

28.9.23 г., /пренасрочено за 12.10.23 г./; 24.11.23 г.; 19.12.23 г.; 02.07.24 г.;

25.9.24 г.; 18.11.24 г.; 12.12.24 г.; 31.1.25 г.; 24.3.25 г.; 8.5.25 г.; 2.7.25 г.; 25.09.25 г и 12.11.25 г.

Искът е отхвърлен.

Ответниците В. и О. К.и са поискали да им се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., изплатено изцяло в брой на 01.03.2023 г. и в размер на 2750 л в. на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. също заплатено изцяло в брой.

Ищцът е направил възраждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размерите.

С постановеното по делото решение, РС е осъдил Х. И. К. да заплати на ответниците В. Д. К. и О. А. К. з а сторените от т я х разноски сумата от 2200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Според мотивите на решението, при преценка на възражението за прекомерност РС е отчел причините за отлагане на съдебните заседания от 06.07.2023 г., от 25.09.2025 г., от 18.11.2024 г., от 02.07.2024 г и като е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, е намалил възнаграждението по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата 3 от 1000 лв. на 800 лв., а по чл.7, ал.9 от 2750 лв. на 1400 лв.

В решението е посочено какво е извършвано в проведените с.з. след първите две, на които се е явявал пълномощника на ответниците – адв. П., а именно: с.з. от 06.07.2023 г. е отложено по искане на двете страни за разпит на свидетели; с.з. от 12.10.2023 г. и от 24.11.2023 г. Са отложени по направено от двамата адвокати искане за спиране на производството и за отлагане на делото за становище от Община Гоце Д.; в с.з. от 19.12.2023 г. производството е спряно; с.з. от 02.07.2024 г. е отложено по искане на двамата адвокати за провеждане на преговори за постигане на спогодба; с.з. от 25.09.24 г. и от 18.11.24 г. са отложени поради невъзможността и на двете на страни да осигурят свидетели; с.з. от 24.03.2025 г. и 08.05.2025 г. са отложени поради неявяване на вещото лице; в с.з. от 12.12.24 г. са разпитвани свидетели и делото е обявено за решаване.

Ищецът подава молба по чл. 248 ГПК, която с атакуваното определение РС оставя без уважение.

Аргументира определнието си, че присъдените на ответниците с решението намалени размери от 800 лв. за процесуалното представителство и от 1400 лв. за явяванията на процесуалния им представител, отчита правната и фактическа сложност на делото, както и причините за отлагане на съдебните заседания от 06.07.2023 г., от 25.09.2025 г., от 18.11.2024 г. и от 02.07.2024 г., за които се претендира възнаграждение

Определението БлОС счита за законосъобразно.

Същото е допустимо, тъй като съдът се е поизнесъл по молба постъпила в срока за обжалване на решението, което е в съответствие с изискването на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Доводът в жалбата, че РС е определил, без да е съобразил че следва възнаграждението и на двамата ответниците по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата 1/9.07.2004 г. да е за един ответник, а не за двама, е несъстоятелен.

БлОС споделя становището в жалбата, че възнаграждението на двамата ответници следва да е за един адвокат, тъй като предмета на делото по отношение на всеки един от тях е един и същ; защитата им е абсолютно идентична – представен е един отговор, извършвани са едни и същи съдопроизводствени действия и за двамата. Становището съответства на съдебната практика, която приема, че в хипотезата на обективно съединен искове, предявени с една искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата обаче на субективно съединени искове това правило се прилага съобразно спецификите на всеки конкретен сучай. /В тази насока са разясненията на ВКС в опр.№ 37 от 1.02.2021 г. по ч. гр. д. № 190/2021 г.; опр. № 77/24.2.2022 г. по ч.гр.д.

1692/21 г

Видно обаче от мотивите на РС при определяне на възнаграждението за процесуалното представителство на ответниците съдът не е изхождал от броя на ответниците, а от други обстоятелства. РС е съобразил, че делото макар и да не се отличава с правна сложност, по него е събран голям обем доказателства – представени са преписка за възстановяване на имот от ОСЗ и тръжна документация. Посочил е , че част от тръжна 4 документация не касае процесния имот, но за отделяне на относимите документи е било необходимо да се прегледат всички представени документи. Съобразил е, че са разпитани свидетели, изготвено е и изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза; заявеното от двамата процесуални представители – на ищеца и на ответниците, че са правили опити за извънсъдебно уреждане на спора, както помежду си, така и с участие на община Гоце Д..

Отчел е представения от пълномощника на ответниците подробен отговор на исковата молба, направеното от него възражение срещу допустимостта на иска, представянето на писмена защита.

При посочените за съобразени от РС обстоятелства, според окръжният съд размерът от 800 лв. за възнаграждението на пълномощника на ответниците за положения от него труд е определен законосъобразно. Размерът отговаря на законовото изискване по чл. 36 от ЗАдв. за справедлив и обоснован размер на действително положения от адвоката труд.

Ето защо макар и правилно да е изразеното в жалбата становище, че в конкретния случай за двамата ответниците, които са съпрузи и предвид правата им, че се следва възнаграждение за един адвокат, то от това не следва автоматично, че възнаграждението възлиза на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 /9.7.2004 г.

Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда, което РС е сторил, като е отчел фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, интересът, обема доказателства, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда.