Решение № 12833 от 28.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12833 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110139063 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 25 000 лева – частичен иск от общо претендирания размер на обезщетението 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди са в причинна връзка с претърпяна от ищеца Д. С. Д. трудова злополука, настъпила на 28.09.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 28.09.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът Д. С. Д. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 89/14.07.2021г., като той изпълнява длъжността „настройчик – оператор, струг/машина за обработка на камъни“. Твърди, че основаното му задължение е свързано с производство на изделия от камък и в частност – изрязване на кухненски мивки и плотове от каменни плочи, посредством работа със специализирана машина. На 28.09.2021г. е бил на работа, като заедно с още трима работници – Ю. Г., Д. Х. и Г. А. предприели повдигане на каменна плоча с приблизителни размери – 3,2 м. на 1,6 м., с дебелина 1,2 м. и тегло над 100 кг. до машината, на която следвало да се извърши обработка на материала от ищеца.

Ищецът твърди, че работодателят не бил осигурил повдигачна техника, което наложило преместването на каменната плоча да се извърши от работниците. Допълва, че непосредствено след повдигане единият от работниците – Г. А. се отдръпнал и пуснал плочата, в резултат на което значителната тежест е поета от останалите, в т.ч. ищеца. Твърди, че след пускане на плочата от Г. А., усетил внезапна, остра и изключително силна болка в предно-горната част на предмишницата на дясната ръка, 1 съпроводена с характерен остър звук. Посочва, че функцията на ръката му била нарушена, съответно не можел да я ползва. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 30930/06.10.2021г. на ТП на НОИ - София град. Вследствие на същата на ищеца са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, респективно претендира обезщетение. Посочва, че вследствие на увреждането е развил неинсулинозависим захарен диабет, което се установява от издаден му Амбулаторен лист № 001362 от 20.10.2021г. от д-р м. Бояджиева. Претендира разноски.

Ответникът „Стоун Център Груп“ ООД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между него и ищеца към процесната дата.

Твърди се, че дружеството е осигурило и разполага с необходимата повдигаща техника. Поддържа, че съобразно инструкциите за работа работниците следва да вдигат каменните плочи до плота на който работят, чрез специални колички, както и да използват специални вакуумни съоръжения с дръжки. Заявява, че в конкретния случай на детайла е следвало да се постави вакуумно захващане, но ищецът по свое усмотрение е подвикнал на колегите си, че няма нужда и ще сложат плочата на машината за обработка чрез повдигане. Изложените от ищеца твърдения за начина на получаване на увреждане не съответстват на обективната истина, като инцидентът е настъпил поради нарушаване от страна на ищеца на инструкцията и правилата за безопасни условия на труд, като с това си действие ищецът е застрашил здравето и живота на своите колеги, както и своя собствен. Оспорва твърдението, че във връзка с настъпилата трудова злополука ищецът е развил заболяването захарен диабет, доколкото тази диагноза е описана като придружаващо заболяване при постъпването му в болничното заведение – Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия – „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД на 29.09.2021г. Оспорва интензитетът на твърдените от ищеца болки и страдания, вследствие на злополуката. Твърди, че на ищеца е проведен инструктаж, което е удостоверено с подписа му. Посочва се, че ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда, като е пристъпил към ръчно повдигане на каменната плоча, вместо да използва предоставените му от работодателя газокамери и вакуумни дръжки, респективно се твърди съпричиняване. Релевирано е и възражение по чл.201, ал.1 КТ при твърдения, че ищецът е причинил умишлено увреждането. Претендира сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг 2 негов работник или служител има вина за настъпването им.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и причинната връзка между трудовата злополука и вредите.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор № 89 от 14.07.2021г., и като безспорно между страните, че към 28.09.2021г. пострадалият ищец Д. С. Д. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника „Стоун Център Груп“ ООД, в рамките на което заемал длъжността „настройчик – оператор, струг/машина за обработка на камъни“.

С разпореждане № 30930/06.10.2021г. на ТП на НОИ - София град, на основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО – при повдигане на каменна плоча пострадалият получава травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница на дясната ръка. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.

Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал разпореждане № 30930/06.10.2021г. на ТП на НОИ – София-град по реда и в сроковете по чл.117 КСО. Изводите са направени от компетентните длъжностни лица въз основа вписванията в Протокол № 1/28.09.2021г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. По делото няма данни и ответникът да е направил възражения в хода на производството пред НОИ.

Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита 3 установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на процеса не доказа обратното.

Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – неработоспособност или смърт, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от злополуката. Доказателства за обратното също не са представени.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт.

По отношение на самата злополука съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно е изяснено, че тя е настъпила на посочената дата 28.09.2021 г., когато ищецът е извършвал дейност по повдигане на каменна плоча в производствена база /цех/ на ответното дружество, находяща се в с. Иваняне, ул.

„Осогово“, при което след пускане на плочата ищецът Д.ов усетил внезапна, остра и силна болка в предна горна част на дясната ръка.

По делото е представена Епикриза от Клиника по детска ортопедия и хирургия на горен крайник при Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия – Проф. Б. Бойчев“ ЕАД /л. 10 от делото/, от която се установява, че на 29.09.2021г. ищецът Д. Д. е постъпил в болничното заведение с оплаквания за болки в областта на лакътя, поради претърпяна трудова злополука. Установено е, че пациентът е в стабилно общо състояние, като дясната мишница и предмишница са с невъзможност за активна флексия; болезнена екстензия; намалена супинация; при Hook test не се опипва сухожилието на м. биципитис брахий. Взето е решение за оперативно лечение, проведено е такова на 01.10.2021г. с оперативна диагноза:

Руптура мускулус биципитис брахий декс. Посочено е, че под блок анестезия е извършена тенопластика. Според епикризата ищецът е изписан на 04.10.2021г. с подобрения, с указания за щадене на оперирания крайник до 14-ти следоперативен ден.

Представени са 4 бр. болнични листове /л.12-15 от делото/, от които се установява, че във връзка с претърпяната трудова злополука на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода от 29.09.2021 г. до 01.02.2022г. включително.

По делото е прието Експертно решение № 92968/11.10.2022 г. на ТЕЛК – 4

УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ ЕАД – гр. Стара Загора, от което се установява, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК и е определен процент трайно намалена работоспособност – 50 % за период от една година, поради трудова злополука – „травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница“, като това състояние е посочено и като водеща диагноза.

По делото е прието и Експертно решение № 93298/08.09.2023 г. на ТЕЛК – УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ ЕАД – гр. Стара Загора, от което се установява, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК и е определен процент трайно намалена работоспособност – 68 % за период от две години, поради трудова злополука – „травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница“.

По отношение на посочените медицински документи не е спорно, че същите не са оспорени по реда и в сроковете, предвидени в чл.112 ЗЗ, съответно като част от доказателствения материал, удоствереното в тях подлежи на преценка и анализ в съвкупност с останалите събрани доказателства.

По делото е назначена комплексна СМЕ, заключенията по която съдът намира, че следва да бъдат възприети изцяло, тъй като установяват характера на причинените на ищеца травматични увреждания и наличието на причинно – следствена връзка между тях и процесния инцидент, доколкото са дадени задълбочени, обективни и достатъчно мотивирани отговори на поставените задачи, след анализ на наличната по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищеца, като липсват доказателства, които да ги разколебават. Съгласно заключението, в частта по въпросите от областта на ортопедията, вследствие на процесния инцидент ищецът е диагностициран с разкъсване на дисталната част на сухожилието на двуглавия мишничен мускул вдясно, като основната причина за разкъсване на сухожилието е мощното съкращение на мишничния мускул с цел повдигане на тежкия каменен блок и невъзможността на сухожилието и инсерцията му да издържи на това натоварване.