Решение № 1697 от 04.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110133064 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Д. СТ. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните суми: 3 544.19 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в адрес, с аб. ****, през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021 г. до окончателното плащане; 558.96 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.; 31.71 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021 г. до окончателното плащане; 3.48 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12088/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са я обвързали, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за периода на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, като предвид забавата дължи и мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Д.

СТ. Д., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва представените Общи условия да я обвързват. Оспорва да е потребила топлинна енергия на претендираната стойност. Излага, че според Общите условия ищецът е бил длъжен да спре 1 топлоподаването и след като не го е направил, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за главните вземания за периода м. 05.2017 г. – м. 12.2017 г. и лихвите върху тях. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12088/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В посочената разпоредба е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая не се спори между страните, а и от Нотариален акт № 160, том LLХІХ, дело № 23998/1995 г., се изяснява, че на 14.12.1995 г. ответницата е придобила собствеността върху процесния имот, като дарителите са запазили правото на ползване върху него, докато са живи. Установява се от писмените доказателства на л. 95-96 от делото, че дарителката Надка Кирилова Варварска е починала на 04.12.2018 г., а дарителят Васил Русев Варварски – на 24.04.2014 г. Следователно вещното право на ползване на Васил Русев Варварски е погасено на основание чл. 59, ал. 1 ЗС още преди началото на исковия период, а правото на ползване на Надка Кирилова Варварска е погасено на 04.12.2018 г., т.е. след началото на исковия период. От последното и с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС следва извод, че 2 клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за имота за периода от 01.05.2017 г. до 04.12.2018 г. е била вещният ползвател Надка Кирилова Варварска, а след тази дата до края на исковия период поради погасяване и на нейното право на ползване клиент е станала ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот. От друга страна обаче от отбелязванията в нотариалния акт е видно, че ответницата е дъщеря на Надка Кирилова Варварска. Тя не оспорва това обстоятелство и не твърди майка й да е оставила и други наследници по закон освен нея, поради което съдът приема, че именно ответницата в качеството на единствен законен наследник на вещния ползвател Надка Кирилова Варварска се явява страна по договорното правоотношение с ищеца и за периода от 01.05.2017 г. до 04.12.2018 г.

Предвид изложеното съдът счита, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане, като доводът на ответницата, че не е обвързана от тях, е неоснователен.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ***, находящ се в адрес, с аб. ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства и не се оспорва от ответницата.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото изравнителните сметки и е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От последното се изяснява, че в процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода. Установява се, че отчитането на топлинната енергия е извършвано от ищеца по годен топломер, монтиран в абонатната станция, като от отчетената топлинна енергия са приспадани технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия е разпределяна между потребителите в сградата на база прогнозни данни от предходен изравнителен период, а след приключване на отоплителния сезон е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ищеца и са изготвяни изравнителни сметки, съдържащи данни за топлинната енергия за отопление и за топлинната енергия за загряване на топла вода. Изяснява се, че за периода 2017 г. – 2018 г. не е извършен отчет на водомерите поради неосигурен достъп и че документът за главен отчет от м. 05.2018 г. не е подписан от потребител, а през останалата част от периода уредите в имота са отчитани и са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. Установява се, че в имота не е имало през исковия период отоплителни тела и съответно не е имало монтирани топлоразпределители, но е имало щранг лира в банята, за която е изчислявана служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, а топлинната енергия за подгряване на 3 вода е отчитана по 2 водомера за топла вода, но за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. разходът за топла вода е изчисляван на база 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването, като за целия процесен период е изчислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формула съгласно Приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването и е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изяснява се, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с методиката за дялово разпределение по действащата нормативна уредба. Ето защо съдът намира, че искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание.

Възражението на ответницата, че не дължи заплащане на доставената топлинна енергия, защото ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразило се в продължаване на топлоснабдяването въпреки наличието на неплатени задължения, е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, на първо място, че чл. 46, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия предвижда такова право на ищеца, но е и задължение. На второ място, дори и ищецът да имаше такова задължение, неговото неизпълнение не обуславя нито прекратяване на договорното правоотношение, нито недължимост на стойността на реално доставената топлинна енергия, поради което не може да промени извода, че искът е доказан по основание.

Дължи се от ответницата цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно – техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Вещото лице В.-Тодорова посочва, че дължимата цена за доставена топлинна енергия за целия исков период възлиза на 3 651.07 лв. Следователно възражението за недоказаност на стойността на доставената топлинна енергия е неоснователно, тъй като това обстоятелство се установява от посоченото заключение, преценено съвкупно с представените писмени доказателства, а не толкова въз основа на оспореното от ответницата извлечение.

По възражението за погасяване по давност на вземането за стойността на доставената топлинна енергия за част от процесния период съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26.02.2021 г., поради което погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди тази дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за 4 който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.