Решение № 23 от 26.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Плевен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254400600934 по описа за 2025 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат М. М., защитник на подсъдимата Н.

В. Ц., подадена срещу присъда № 43 от 30.10.2025 г., постановена по нчхд № 201/2024 г. по описа на Районен съд-Червен бряг.

С обжалваната присъда Районният съд-Червен бряг е признал подсъдимата Н. В. Ц. за виновна в това, че на 04.06.2024 г., 07.06.2024 г. и на 21.06.2024 г., в качеството си на родител на детето А. Ц. П., не изпълнила съдебно решение № 1145, постановено по гр. дело № 852/2023 г. по описа на Районен съд-Велико Търново, влязло в сила на 20.09.2023 г., относно упражняване на режима на лични контакти на Ц. И. П. с А. Ц. П. – престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, но на основание чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от решаващия съд отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че мотивите не отговарят на стандарта, установен с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като в тях не е описана 1 фактическата обстановка, приета за установена и доказана от съда, липсва анализ на показанията на разпитаните свидетели, отсъстват отговори на основните въпроси, които се решават с присъдата – какви обстоятелства са установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Оспорва се субективната страна на осъщественото деяние, като се изтъква, че не е налице виновно и противоправно поведение на подсъдимата, която в действията си се е ръководела от висшия интерес на детето си. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Н. В. Ц., адвокат М. М..

Процесуалният представител на заинтересованата страна Ц. И. П., както и Ц. И. П., изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд-Червен бряг е приел, че подсъдимата Н. Ц. и частният тъжител Ц. П. били съпрузи, но бракът им е прекратен с решение № 1142 от 20.09.2023 г, постановено по гр. дело № 852/2023 г. по описа на Районен съдВелико Търново, влязло в сила на 20.09.2023 г.

Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – А. Ц. П., били предоставени на майката, определено било местоживеенето на детето при нея и бил присъден режим на лични контакти на бащата с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от петък вечерта в 19:00 часа до 07:30 часа в понеделник, с преспиване в дома на бащата, като той се задължава да взима и връща детето от и на местонахождението на майката, за рождения ден на детето – всяка четна година то да бъде с бащата, а нечетна година с майката.

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, Ц. П. не успявал да 2 осъществи контакт със сина си, тъй като подсъдимата многократно отказвала да предаде детето, мотивирайки отказа си с това, че то е болно и за здравословното му състояние не е добре да контактува с баща си и с жената, с която той се намира във фактическо съжителство. Поведението на подсъдимата довело до допълнително влошаване на отношенията между бившите съпрузи, включително и до образуването на изпълнително дело по описа на СИС при Районен съд-Червен бряг. Въпреки образуваното изпълнително производство подсъдимата нееднократно заявявала, че няма да предаде сина си на баща му и да изпълни съдебното решение. Извършвала това при все, че й били изпращани покани за доброволно изпълнение от държавния съдебен изпълнител в Районен съд-Червен бряг, който й налагал и глоби.

На 04.06.2024 г. – рождения ден на детето в четна година, тъжителят отишъл на адреса на майката в 09:00 часа, за да вземе сина си. Опитал се да проведе телефонен разговор с бившата си съпруга и установил, че телефонният му номер е блокиран. Входната врата била без монтиран звънец, а от жилището не се показвал никой. Ето защо Ц. П. подал сигнал на ЕЕНСП 112, след приемането на който при П. пристигнали свидетелите П.С.П. и Г. П.

Х. – служители в РУ-Червен бряг. П. и Х. провели разговор с подсъдимата, която взела да поставя условия за срещата на детето и бащата, а по-късно през деня изобщо отказала да предаде детето.

На 07.06.2024 г. – ден от първата седмица на месеца, когато съобразно съдебното решение бащата има право на личен контакт с детето, Ц. П. посетил, около 19:00 часа, дома на бившата си съпруга в гр. Червен бряг, ул.

„****“ № 75, придружен от свидетеля П. Х. Х.. Двамата викали, но от къщата не излязъл никой. П. позвънил на телефона на подсъдимата, но номерът давал заето, тъй като телефонният номер на тъжителя бил блокиран. Ето защо той отново позвънил на ЕЕНСП 112. След депозирания сигнал на място пристигнали полицейските служители С.В.Д. и М.Н. А., които били запознати от тъжителя със съдебното решение на Районен съд-Велико Търново. Д. и А. установили, че дома на подсъдимата е заключен и въпреки, че подали светлинен и звуков сигнал, от къщата не излязъл никой. Д. се обадил по телефона на Н. Ц., която заявила, че е чакала бившия си съпруг до 19:02 часа и е излязла на разходка с детето. Д. и А. пристигнали пред дома на подсъдимата в 19:05 часа, но тъжителят и свидетелят Х. се намирали на същото място още 3 от 18:45 часа.

На 21.06.2024 г. – третата седмица на месеца, когато съгласно съдебното решение бащата има право на личен контакт с детето, Ц. П. посетил дома на бившата си съпруга в гр. Червен бряг, ул. „****“ № 75, отново придружен от П. Х.. От къщата излязъл бащата на подсъдимата В.К., който заявил, че дъщеря му не му е съобщила, че трябва да предаде детето, че същата е на работа и той няма да предаде детето. Ц. П. позвънил на ЕЕНСП 112. На място пристигнали полицейски служители, които – след като се запознали с представеното от частния тъжител съдебно решение, поканили К. да предаде детето, но той категорично отказал, обяснявайки, че дъщеря му не е съгласна.

Основният съд е приел, основавайки се на свидетелските показания на А.А.А. – държавен съдебен изпълнител в Районен съд-Червен бряг, че в продължение на повече от половин година Ц. П. не е осъществявал лични контакти със сина си. На поканите за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело А. получавал писмени обяснения от подсъдимата, че е ангажирана със здравословното състояние на детето, а бившият й съпруг бил упрекван, че не желае, не може и не знае как да се грижи за сина си. Във връзка с отказите на подсъдимата да предаде детето А. издавал постановления за налагане на глоби на Н. Ц., като две от тях били отменени от Окръжен съдПлевен.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели П. П., Г.

Х., С. Д., С. В., М. А., П. Х. и А. А., както и със събраните по делото многобройни писмени доказателства.

Оплакванията, че присъдата е неправилна, тъй като е немотивирана и необоснована, както и че съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, са неоснователни.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, присъдата е явно необоснована, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извод, че те са настъпили.

4

В разглеждания случай присъдата е обоснована и мотивирана, тъй като фактическите положения, приети от съда за установени, се подкрепят от доказателствата по делото. В мотивите към атакуваната с въззивната жалба присъда основният съд – противно на твърденията в жалбата, е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са – макар и кратки, фактически и правни съображения защо свидетелските показания на П.С.П., Г. П. Х., П. Х. Х., С.В.Д. и М.Н. А. са приети с доверие, както и че тези показания установяват по несъмнен начин извършеното престъпление и неговото авторство.

Лишено от основание е и оплакването, че приетата от съда фактическа обстановка представлява препис на фактическата обстановка, посочена в тъжбата. Това е видно от внимателния прочит на мотивите към присъдата и на частната тъжба.

По конкретното дело правните изводи на съда имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл. 107 НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.

Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на възприетата фактология и за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Изрично е посочено, че свидетелските показания на П. П., Г. Х., С. Д. и М. А. се подкрепят и от изготвените още преди образуването на наказателното производство докладни записки до началника на РУ-Червен бряг. Ето защо първостепенният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК, по начина, който е предписан в тази правна норма.

Оплакването, че съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, е неоснователно.

Решаващият съд е направил цялостна и обоснована преценка на доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения във връзка със 5 събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за да изгради изводите си за вината на подсъдимата и за авторството на престъплението, съдът се е позовал на техния действителен смисъл.

Обстоятелството, че подсъдимата отрича да е извършила престъпление не е пренебрегнато от съда, а решението му по въпросите за вината и отговорността е основано на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението или да дава обяснения, каквито намери с оглед на избраната от него защитна позиция, но когато позицията му е опровергана по несъмнен начин, както това е в разглеждания случай, от събраните гласни и писмени доказателства не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянието.

Правилността на вътрешното убеждение на съда има две страни – формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото формиране са спазени съответните процесуални правила /изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са игнорирани, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви/. В конкретния случай тези процесуални правила са спазени. Поради това не е налице нарушение на принципа за оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, закрепен в чл. 14 НПК.