Присъда № 17 от 21.02.2023, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към нчхд 1755/22

Производството е образувано по тъжба Б. А. С. от гр.Пазарджик против Е. Р. П. от с.Ц. за това, че на 29.10.22г. на борсата в с.Огняново, обл.

Пазарджишка, пред много хора, го нарекла „боклук” и „лъжец”.

Прие се за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя против подсъдимия за сума в размер на 2000 лева, от които по 1000 лева като обезщетение за всяка от инкриминираните обидни думи, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност на обвинението, като моли подсъдимият да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение и получи наказание.

Защитникът настоява, че обвинението не доказано и претендира оправдателна присъда.

Подсъдимият не признава факта на изричане на инкриминираните епитети на процесното място и в процесното време.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:

Тъжителят произвежда и търгува със зеленчуци на едро. От 15 години ползва под наем сергия на зеленчуковата борса в с.Огняново, която дели със св. М.. На съседната сергия работи св. Н..

Подсъдимата и синът й св. П. често пазаруват на тържището.

На 04.09.22г. възникнал инцидент между тъжителя и св.П.,за който първият сигнализирал РП Пазарджик. С постановление от 12.12.22г. прокурор от РП Пазарджик отказал да образува и води разследване за престъпление от общ характер.

Отношенията след инцидента между тъжителя и подсъдимата и сина й се влошили.

На 29.10.22г. подсъдимата посетила зеленчуковата борса в с.Огняново,Пазарджишко. Пазарувала близо до сергията на тъжителя, който я видял и от начина, по който държала телефона си, решил, че го снима. Питал защо го прави и я предупредил да не продължава. Тя му отвърнала, че не снима, но го нарекла „боклук“ и „лъжец“.

В близост до тях били свидетелите Н., М. и братя В.и, които възприели случилото се.

Месец по-късно тъжителят подал настоящата тъжба, с която иска подсъдимата да бъде призната за виновна за това, че горните обидите били унизителни за честта и достойнството му, накърнили доброто му име, авторитета и репутацията му били публично засегнати.

1

На първо място следва да се уточни,че претенцията на частния тъжител относно правната квалификация на престъплението не е задължителна за Съда, тъй като той се ръководи за съставомерността на конкретно деяние от инкриминираните с тъжбата факти, а не от правната им оценка в обвинителния документ.

В процесния случай един от безспорно установените факти е присъствието на инцидента на повече лица, което, наред с публичността на мястото, обезпечава възприетия с тъжбата квалифициращ елемент по чл. 148, ал.1, т.1 от НК.

Другият безспорно установен, а заявен и с тъжбата, факт е за предходен инцидент между сина на подсъдимата и тъжителя, който влошил отношенията помежду им.

Третият безспорен факт е срещата на процесната дата и място между тъжителя и подсъдимата, която тя не представя като инцидент. В обясненията си признава само за въпроса на тъжителя „защо го снима“ и отговора си към него, че не го прави. Отрича да е изричала обиди към него. Твърди, че не споделила такива и в проведения непосредствено след това разговор със сина си св. П.. Показанията на последния потвърждават това.

Липсата на признания пред него и пред Съда обаче не установява, както настоява защитата, липса на факта на изричане на инкриминираните думи. Фактът, че такива и то с конкретно съдържание , идентично на заявеното с тъжбата, са изречени, следва от показанията на всички останали свидетели -М., Н., братята В.и, чиито показания опровергават твърденията, че не са отправяни обиди към тъжителя. При това, тези четирима свидетели са непосредствени очевидци.

Всеки от тях е възприел ситуацията без да цели да свидетелства за нея в бъдеще, поради което възприятията не са били преднамерени, а случайни.

Никой от тези свидетели не се е стремял да запомни всеки детайл ( респ. всяка от изречените думи) от случая. Това обяснява защо някой от тях е съхранил спомен за една, а друг - за друга обидна дума, което дава отговор на възражението на защитата и погрешната й интерпретация за лъжесвидетелстване и недоказаност на конкретните обиди.

Братята Г. и И. В.и признават дори, че разговорите на висок тон, обидите и псувните съвсем не са инцидентни на зеленчуковата борса, поради което не правят сериозно впечатление. Това обяснява невъзможността да възпроизведат конкретна обида – не помнят. Все пак и двамата братя не само заявяват, че такива били отправени от подсъдимата към тъжителя, но дори признават, че И. й направил забележка и я приканил да спре да обижда тъжителя.

Конкретните обидни думи се съдържат в показанията на другите двама непосредствени очевидци - свидетелите Н. и М.. Вярно е ,че те съвпадат само за една от инкримираните обидни думи, но това, както се коментира горе, 2 съвсем не обуславя претендираната от защитата недостоверност. М. , който бил най-близо до тъжителя и подсъдимата , чул тя да отвръща на упрека защо снима : „ Кой те снима, лъжец такъв, боклук, мръсник?“ ( л. 83).

Стоящият по-встрани Н. чул подсъдимата да нарича тъжителя „нещастник, лъжец“, като уточнява, че „ тези думи се запаметили в мозъка му“ . Това обяснение е аналогично на обсъденото горе относно неспособността на В.и да възпроизведат конкретните обидни думи – те нито са произвели такова впечатление и тях, нито свидетелите са имали цел да запомнят буквално изреченото. Това е логичната житейска ситуация. Обратното би събудило подозрения за прекомерна услужливост в едно качество ( свидетел), което в една случайна ситуация човек не може да подозира, че ще има в бъдеще.

Затова няма основание да се изключи като изречена нито една от представените от свидетелите дума. Факт, който следва от показанията на всички очевидци е, че изречените обиди са били много, а установените с показанията на Н. и М. са „лъжец“, „боклук“, „мръсник“, „нещастник“, от които инкриминирани са първите две . Лъжец е човек, който говори неистини, а „боклук“ ( в случая в пренос. Знач) е нещо, което вече няма стойност, не служи и подлежи на изхвърляне , незначимо, безполезно, ненужно. Затова двете думи са обидни – те са унизителни са личната самооценка и засягат обществената репутация на адресата им, който в случая е присъствал на място и по време на изричането им.

Мястото е било публично – тържище на плодове и зеленчуци, а и са присъствали поне трима души ( повече са очевидците, разпитани по делото) – тоест налице е елемента „публичност“ .

В субективно отношение подсъдимата е съзнавала противоправния характер на деянието си – съзнавала е , че инкриминираните думи са обидни и унизителни за честта и достойнството на тъжителя, към когото съзнателно ги отправила публично – пред много хора и на обществено място, каквото е борсата за плодове и зеленчуци. Целяла е да обиди тъжителя, предвид конкретното й поведение по време, място и начин на обективиране и предвид контекста му във влошените отношения с обидения. Действала е с пряк умисъл, предвиждала е и целяла настъпването на обществено-опасните последици.

При тези данни, Съдът я призна за виновна в извършване на приписаното й престъпление - по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 НК.

За извършеното престъпление се констатира наличие на всички предвидени материално-правни предпоставки за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК. Този извод се предпостави от липсата на предходни осъждания на подсъдимата, липсата на причинени с престъплението и останали невъзстановени имуществени вреди, както и вида и размера на предвиденото наказание за престъплението, в извършване на което бе призната за виновна.

Поради това, подсъдимата бе освободена от наказателна отговорност 3 по чл. 78а, ал.1 от НК и й се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При отмерването й се съобразиха отегчаващи и смекчаващи фактори, съответно - използваните обидни думи са две, но са изречени в рамките на едни вече влошени отношения .С този размер на глобата се прецени, че наказанието е справедливо и ще допринесе за последващо съобразяване с установения правов ред и ще обезпечи общопревантивия ефект.

Несъмнено е, че обидните думи ( две) са причинили неимуществени вреда на пострадалия тъжител . Неимуществените вреди се презюмират, но за тях свидетелстват присъствалите на място М. (л.23 - тъжителят останал обиден и се притеснил, че така го обиждат пред хората) и Н. (л.23,г тъжителят споделил, че е накърнен). За обезщета на пострадалия Съдът определи по справедливост, предвид двете думи, всяка от които е обидна, сума в размер на 2 х 500 лева ( за всяка) или общо 1000 лева. До пълния размер или за разликата от 1000 до 2000 лева приетият за съвместно разглеждане граждански иск се отхвърли като неоснователен.

Уважен бе акцесорният иск за лихви върху присъдената сума и от датата на деянието до окончателното изплащане.

В тежест на подсъдимата, предвид чл. 189, ал.3 НПК и изхода на делото, се възложиха сторените от тъжителя разноски за адвокатски хонорар – 600 лева, които тя следва да му заплати.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

4